„Животът е кратък, славата – дълга.“

Съотношение на силите към средата на януари 1878 година и плановете на страните след преминаването на Балкана от отрядите на генерал Гурко и Радецки. Към средата на януари руската Дунавска армия била с численост от 314000 човека и срещу нея стояли 115000 турци. Срещу предназначените за настъпление руски отряди на Гурко, Радецки, Делинсгаузен и Генецки с обща численост от 159000 човека с 736 оръдия са стояли 58000-78000 турци с 195 оръдия; по такъв начин, по направлението на своето настъпление руснаците имали две, три кратно превъзходство в жива сила. Такова голямо числено превъзходство, значителното качествено превъзходство на руските войски и надеждното осигурените на фланговете давали на руското главно командване пълна възможност да вземе най-смелите решения за настъпление към Константинопол.

Войските на Делинсгаузен, съставлявали левия страничен отряд, настъпващ към Адрианопол, чийто колони преминали Балкана при Елена, по превала при Твърдица, завзели Сливен и Ямбол и охранявали левия фланг на армията от страната на Шумен. Едновременно с това Делинсгаузен с отделни отряди е трябвало да превземе Котел, Карнобат и Бургас, стараейки се през Айтос да влезе във връзка с Цимерман.

Цесаревич Александър обединявал всички отряди, разположени срещу четириъгълника от крепости (освен отрядите на Цимерман и Веревкин), в новия източен отряд. Най-близката му задача била да овладее Осман Базар, след което той е трябвало да овладее Разград и да прекъсне съобщенията между Варна и Рушчук.

Схема 41. Руския план за действие през януари 1878 година след преминаването на Балкана.

Накрая, на командира на 14-ти корпус Цимерман е било заповядано да премине с главните сили в настъпление към Хаджи Оглу Базарджик, и овладявайки ги, да разруши железницата между Рушчук и Варна. Заедно с това Цимерман придвижил отряда при Провадия и от тук през Айтос да установи връзка с Делинсгаузен. По време на това настъпление линията Черновод – Кюстенджа е трябвало да бъдат завзети от дивизията от отряда на Веревкин.

Всички оперативни разположения по този настъпателен план били обявени на 13 януари; разпореждането по материалното осигуряване – на малко по-късно.

Руския настъпателен план не бива да се счита за лишен от решителност. На десния фланг на армията се поставяла цел, да се отреже пътя на групата на Сюлейман паша за изтегляне към Адроанопол. Тази задача е трябвало да изпълни Кварцов, а ако това не му се отдаде – да я изпълнят войските на Скобелев. В центъра на колоната генералите Гурко, Скобелев и Радецки е трябвало да завземат Адрианопол. На левия фланг за първи път за цялата война почти на всички разположени срещу четириъгълника от крепости войски се поставяла задачата, свеждаща се до пълната изолация на Източната Дунавска армия.

За съжаление, този план се оказал необмислен. Едновременността на действията на всички настъпващи към Адрианопол колони не била осигурена. Целите за прихващане на пътя за оттегляне на групата на Сюлейман паша и обкръжението на Източната Дунавска армия не били ясно и твърдо поставени. Още по лошо стояли нещата по отношение на материалното осигуряване.

Турския план за действие след преминаването на руските войски през Балкана основно е трябвало да осигури бързото оттегляне на войските на Сюлейман паша към позициите при Адрианопол с преминаване там към отбрана. Но и след преодоляване на руснаците на Балкана Сюлейман паша не се решил да поеме отговорността за оттеглянето на войските към Адрианопол. На 10 януари Сюлейман паша получил, най-накрая, заповед за оттегляне. На основата на тази заповед той през нощта на 10 срещу 11 януари започнал оттеглянето от позициите при Ихтиманските височини към Татар Базарджик. Изчакал при Татар Базарджик присъединяването на оттеглящия се от София отряд на Осман Нури паша, Сюлейман паша през нощта на 13 срещу 14 януари започнал оттеглянето си към Филипопол. Още на 10 януари на Сюлейман паша е станало известно за капитулацията на армията на Вейсел паша.

От Татар Базарджик до Харманли на войските на Сюлейман паша е престояло да минат 139 км. Авангарда на средната колона от руските войски от Казанлък до Харманли е трябвало да премине 107 км – целия преход е по-малък, но пък Скобелев тръгнал с ден по-късно. По този начин, шанса за завземането на Харманли при руснаците и при турците бил еднакъв, и въпросът е можел да бъде решен само с бързина и енергичното движение на страните.