// Вие четете...

История на българите

План за война на Русия 1877-1878.

„Добре е да правиш добро на онзи, който помни.“

Дунавския театър на военни действия. Непосредствено начало на разработката на руския план е било положено през март 1876 година, когато въпросът за война с Турция още не бил решен даже в самото царско правителство. Тогава полковник Артамонов прочел за офицерите в Петербургския военен окръг няколко лекции, обединени в обща тема „За най-изгодния в стратегическо отношение способ за действие против турците”. Мислите, заложени в тези лекции, съдържали в себе си някои основи от бъдещия план за войната. Така например, в лекциите са били изложени следните положения: в открит бой руските войски даже в по-малък брой винаги са побеждавали турците; историята показва, че руските войски са имали неудачи, когато са се увличали в продължителна борба с турските крепости; руската войска е имала много загуби заради бавните си действия, включвала се във второстепенни предприятия, отвличайки се от изпълнението на първостепенните; поради това във войната с Турция на Балканския театър единствено целесъобразно се явявало стремителното настъпление на Балканите в направление към Константинопол.

Артамонов е дал и направления на настъплението на руската войска. Така, за настъпление към Константинопол за най-изгодно направление Артамонов считал следното:

1) от Рушчук през Осман Базар, Сливно и Андрианопол.

2) от Систово през Тъново, Казанлък, Адрианопол.

Недостатъци на тези две направления Артамонов виждал само в това, че те се намирали под фланга на удара от Шумли и преминавали през Балкана в трудно достъпните му части. Направление, преминаващо по на запад, Артамонов отхвърлял като твърде обиколен път, а за по източното – като неизбежно вкарващо руската войска в продължителна борба с турските крепости.

По отношение на определяне на числеността на армията, необходима за водене на война на Балканския полуостров, Артамонов изхождал от това, че турците не можели да извадят много войска, и поради това руската армия е можела да бъде не много числена. Но Артамонов искал първо всички загуби от тази армия веднага или „ежеминутно”, както той се изразявал, да се възстановяват от маршови части, и второ, за тилова служба, войски от действащата армия да не се разходват.

Артамонов не е давал в своите лекции точни цифри за числеността на армията, но подчертавал, че прекалената численост на армията ще създаде затруднения в нейното изхранване, а занижената численост ще доведе до това, че войската няма да достигне до поставените цели.

Що се касае до преминаването през Дунав, то отчитайки опита от миналото, подготовката към преминаването следвало да се направи предварително; своевременно да се подготвят дървен материал в Румъния, да се приготвят в нужното количество мостови принадлежности, да се доставят 24 фунтови оръдия за борба с турските монитори на Дунав.

Всички основни положения в лекциите на Артамонов, очевидно са били съгласувани с генерал Обручев, стоящ начело на управлението по военно обучение, което е играело ролята на оперативен отдел в руския главен щаб. Може да се предположи даже, че Артамонов е бил подставено лице на военния министър Милютин и Обручев, излагащ техните съображения под вид на свои изводи от изучаването на Турция и нейните войски. Истината за съображенията на автора, вероятно е била предварително да провери своите виждания с мнението на влиятелното петербургското офицерство. Есента на 1876 година основните положения в лекциите на Артамонов били доложени на Александър II.

В началото на октомври, когато Русия се готвела да предяви към Турция ултимативно искане за предоставяне към Сърбия на примирие, руското правителство е започнало да взема конкретни мерки по подготовката на армията за война към този случай, ако Турция отхвърли ултиматума. На 3 октомври царят решил да извърши мобилизация в Харковския, Одеския и от части в Кавказкия военен окръг за комплектуване на два армейски и Кавказки корпуса; било насрочено веднага да се пристъпи към подготовка на интендантски запас и закупуване на коне. На 7 октомври е било решено да се извърши мобилизация също и в Киевски военен окръг, за да се добави в състава на действащата армия още 1-2 корпуса. Не много по-късно Александър II извикал при себе си в Ливадия, където той по това време се намирал, своя наследник Александър (бъдещ император Александър III), Милютин и Обручев. На 15 октомври Обручев доложил своите съображения за плана за война. Основните мисли в този доклад се развивали и конкретизирали положенията, издигнати вече по-рано в лекциите на Артамонов.

В качеството на цели на войната били поставени „освобождение” на България: смятала се за най-вероятна, че тази цел може да бъде постигната само с едно заемане на Северна България. Но в този случай, ако това не принуди Турция да приеме руските искания, се предвиждала и възможност за настъпление по направление към Константинопол.

В краен случай се предполага да се води настъпление или по направление към Систово – Шипка – Адрианопол, или по направление Рушчук – Сливен – Андрианопол. Второто направление, при условие, ако се отдаде да се овладее още слабия по това време Рушчук, се разглеждало като най-изгодно. При това се е имало в предвид: да не се включват в крепостна война, която в предишни кампании постоянно е водела до изтощение на руската армия; да се завземат на Дунав само тези пунктове, които са необходими за устройване на здрави бази, след това запазвайки възможната свобода за маневриране, да се постараят да предизвикат неприятеля на открит сблъсък на полето.

Напълно бил разработен в доклада на Обручев въпросът за преминаване на Дунав: „Прехода през Дунав е признат за най-изгоден да се направи при Зимница – Систово, тъй като този пункт е най-вдаден в територията на България, ще позволи да се избегнат крепостите и предоставя от румънска страна достатъчно пътища за маневрено съсредоточаване на войските. Освен това е предвиден демонстративен преход при Галац – Браила, а може да бъде, и с летящите отряди в съседство с Видин. Способът за преминаване е бил предложен непременно да е маневрен, с помощта на понтони, тъй като само преимуществото в техническата подготовка, техническите средства и бързото придвижване на руските войски е можело да осигури успех в тази важна операция. Ограждението на проходите е трябвало да бъде достигнато с постановката на минни заграждения и силни батареи.

Състава на действащата армия е бил определен от четири корпуса „с придаването им на маса казаци”; Обручев мотивирал това, колкото по-голяма е тяхната маса, толкова по-трудно би било тяхното осигуряване и запазване”.

Извеждайки всички тези мисли, Обручев изхождал от това, че Турция, както той предполагал, може да извади на Европейския театър не повече от 80000 човека.

Всички тези основни положения в доклада на Обручев са били обсъдени и приети.

За Главно командващ на ново образуваната Дунавска армия на 23 октомври бил назначен Николай Николаевич, който на съвещанието в Ливади на 29 октомври заявил своето съгласие с вече приетите основи на плана за война.

След обявяването на мобилизацията на тези основи в щаба на Дунавската армия е бил разработен план за кампанията.

Явявайки се като производен от основите на плана за войната, който така и не бил напълно разработен, плана за кампанията на Дунавската армия не можел, разбира се да претендира за новост в принципните и стратегическите положения. Но в частните планове на кампанията много любопитно се конкретизирали основите на плана за войната. Така например, пункта за преминаване през Дунав в плана за кампанията бил набелязан „близо до Рушчук”, но окончателното му определяне се отлагало до получаване на резултатите от рекогносцировката. В качеството на най-близки задачи на Дунавската армия след преминаването се набелязвали завладяване на проходите на Балканите и овладяване на Рушчук. Завладяването на Балканските проходи се предполагало да се осъществи възможно най-бързо след преминаването на силите от една – две кавалерийски дивизии, Кавказка казашка дивизия и ред Донски казашки полка, поддържани от стрелкови батальони и част от 8-и корпус. Овладяването на планинските проходи давало, по плана на кампанията, възможност: да се изведат през тях на част от кавалерията в долината на река Марица и да се прекъсне връзката с тила на тези части от турските войски, които са били разположени против Сърбия; на заетата територия да се формират дружини от българското опълчение; предварително да се поправят пътищата и да се подготвят за движение на главните сили на армията. Завладяването на Рушчук е имало първостепенно значение, тъй като само с овладяването на тази крепост е можело твърдо да се осигури връзката на Дунавската армия през Дунав от страната на Силистра и Шумен. В плана на кампанията се подчертавало, че „до овладяването на тази крепост да се предприема настъпление (на главните сили) за Балкана е крайно опасно”.

Само след решаването на тези две задачи е можело, съгласно плана за кампанията, „да се започне решително настъпление към Балкана и по нататък”. За решаването на близките задачи плана за кампанията предвиждал срок от 2-2,5 месеца (в края на февруари – средата на март).

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар