// Вие четете...

Управлението

Планове за завоюване на световна власт.

„Мерзостта и парите винаги вървят заедно.“

Цел на световните лихвари. Ние вече много пъти сме отбелязвали, че крайната цел на световните лихвари се явява световното господство. По-рано тази цел се е пазела в тайна. Сега световните лихвари не смятат за нужно да скриват своите замисли, отчитайки, че по-голямата част от света вече се е оказала под техен финансов и военен контрол. Освен това, създава се впечатление, че те даже съзнателно организират „изтичане“ на информация за своите планове. С каква цел? Видно, за да деморализират окончателно населението, да го лишат от всякаква воля, да създадат настроения на апатия и го лишат от воля за съпротива. Днес на тема световното правителство се появяват много публикации, по повод на които вече рядко „се преструват на глупаци“ дори „демократичните“ СМИ: като че ли, това не е истина, това е поредната параноя на привържениците на „теорията за конспирация“.

Ще формулираме основните точки на плана за построяване на новия световен ред (на основата на публикации, дело на перото не само на онези автори, които се изказват в качеството на опозиция на плановете за създаване на световно правителство, но и онези автори, които се намират на „служба“ при световните лихвари и „разгласяват“ техните планове):

— за предотвратяване на войните, кризите, социалните проблеми и т.н. е необходим демонтаж на националните държави, понятието национален суверенитет днес, по мнението на световните лихвари, е остаряло;

— бъдещото човечество го заплашва също така изчерпване на природните ресурси и замърсяване на природната среда; това са глобални проблеми, решението на които не е възможно при запазване на националните държави;

— за решаване на горе посочените проблеми е необходимо: първо, създаване на световно правителство, което да замени националните държави; второ, въвеждане на „контрол над населението“ (което в превод на разбираем език означава съкращаване на днешната численост на населението на Земята с най-малкото 2 — 3 пъти);

— за ускоряване на процеса по „демонтажа“ на националните държави е необходимо да се стремим към „демонтажа“ на националните култури, националните институти, отслабване и разрушаване на института на семейството, традиционните религии, поощряване на сепаратизма и други негативни социално-културни процеси;

— за ускоряване на процеса по съкращаване на числеността на населението на Земята е необходимо да се поощряват локалните войни (в това число и гражданските), да се демонтират националните системи на здравеопазване, да се поощрява разпространението на наркотици и хомосексуализма, да се стимулира потреблението на ГМО и т.н.;

— за ускоряване на прехода към нов световен ред крайно важно се явява също така и активното използуване на различни технологии за управление (манипулация) на съзнанието и поведението на хората; в тази връзка особено внимание трябва да се отдели на повишаване на ефективността в работата на под контролните на лихварите СМИ, реформиране на системата на образованието, унищожаване на религиозното възпитание и просвета и т.н.;

— при недостатъчни резултати от горните мерки следва да се използуват „по-ефективни средства“: провокиране на световни икономически кризи, а при необходимост разпалването на крупно мащабна война;

— в условията на новия световен ред обществото ще бъде ясно разделено на две групи (две класи): „избрани“ и „роби“ („средната класа“ напълно ще изчезне); такава „цивилизация“ може да се нарече световен робовладелски ред.

Този пункт от плановете у много автори до сега остава „зад кадър“. Още не е настъпило времето за неговото обнародване!

Темата за световния робовладелски ред и световното правителство е много обширна и излиза извън рамките на това обсъждане. Различни проекти за създаване на световно правителство са разработвани в продължение най-малкото на последните няколко столетия (от онова време, когато започнала „перманентната парична революция“). Някои проекти не само са били полагани на хартия или оповестявани в тесни кръгове на „посветени“, но също са предприемани опити за практическа реализация на тези проекти.

В качеството на свои агенти за реализиране на плановете по завоюване на световната власт лихварите използували различни тайни общества и ордени от политически и религиозно – окултен характер. Сред тях са: катари, албигойци, валденси, рицарите тамплиери, асасини, илюминати, йезуити, розенкройцери, масони и др. В продължение на последните две столетия основни „агенти за влияние“ на лихварите в света били масоните.

Ще дадем думата на руския мислител А. Д. Нечволодов, който по следния начин е описал масонството (тайното общество на „зидарите“) в началото на 20-ти век: „Целта на масонството е ясна: да създадат световно царство на главатарите на капитала върху руините на съвременните държави, при това неосъзнатите строители, разрушаващи своя държавен строй, а заедно с него и своята свобода, сила, здраве и нравственост, се явяват самите народи в следствие на пагубната за тях парична система, същността на която се замъглява от цяла армия гнусни мошеници от подкупените държавни хора, с дадени от масоните подкупи за управление на държавното стопанство и от учените масони…“

Тук накратко са формулирани някои най-важни характеристики на масонството:

1) осигуряване на световно господство на лихварите („главатарите на капитала“);

2) за постигане на посочената цел — разрушаване на държавата, а заедно с това „свободата, силата, здравето и нравствеността на хората“;

3) постигане на целта посредством неосъзнатото съдействие на народите;

4) неосъзнатото съдействие е обусловено от съществуването на паричната система;

5) пагубния характер на паричната система се замъглява от подкупени хора (агенти на влияние);

6) към тези подкупени хора се отнасят: чиновници, управляващи на държавното стопанство и различна „учена“ публика, обясняваща съществуващата парична система.

Укрепването на властта в света. Ще изясним само една крачка за укрепването на властта в света, която била направена от световните лихвари в края на Втората световна война. Както е известно, съюзниците в антихитлеровата коалиция се договорили след войната да създадат специална международна организация, която била предназначена да решава въпроси по безопасността и предпазване от възникване на войни (по-късно такава организация била създадена и била наречена ООН). Най-малкото, именно така си го представяли в Съветския съюз. Другите основни участници в коалицията — САЩ и Великобритания — гледали на бъдещата организация като на орган, призван да регулира на над национално ниво не само въпросите по безопасността, а също и икономически, финансови, социални и хуманитарни въпроси. Фактически ставало дума за институт, който напомнял на световно правителство. СССР твърдо заявил своето несъгласие с такъв вариант на организиране на следвоенния световен ред. След Бретон Уудската конференция 1944 г., на която САЩ успели да прокарат решения в своя полза, Великобритания променила своята позиция по повод ООН и престанала да настоява за това, че тази организация да се занимава с въпросите по регулиране на националните икономики. В резултат ООН не станала правителство на света, както това искали световните лихвари. Обаче това не било отказване от проекта за „световно правителство“ по принцип. Ставало дума само за тактическо отстъпление.

Но даже след приемането на устава на ООН в такъв вид, какъвто устройвал СССР, на Запад веднага започнали движение за преразглеждане на този документ. Движението било инспирирано от световната плутокрация. Така, министърът на външните работи на Великобритания А. Бевин на 23 ноември 1945 г. заявил, че е необходимо да се свика „световна асамблея, избрана направо от народите от целия свят“. По негово мнение, асамблеята трябвало да приеме закон, задължителен за всички държави. За осигуряването на изпълнението на този закон се предлагало да се създаде световен съд и световна полиция. Не много след това в САЩ било инициирано „движение на световните федералисти“, което оглавил представителят на крупния бизнес К. Майер. Това движение наброявало 34 хил. члена. То постигнало това, че законодателните събрания на 17 щата приели резолюции, с искане за преразглеждане на устава на ООН. Предлагало се да се създаде световно правителство, което би управлявало човечеството като една федерална държава.

За реализиране на проекта била започната „Студената война“ против СССР. Впрочем, във всеки момент тя могла да прерасне в „гореща война“, тъй като Западът вече имал атомна бомба, а Москва още нямала.

Ето какво пише са събитията от това време известният американски икономист (без кавички) и политик Линдън Ларуш: „В септемврийския номер на «Бюлетин на учените – атомници за 1946 г.» Ръсел (британски учен и яростен привърженик на създаването на световно правителство) специално подчертал, че той предложил разработването на атомното оръжие с едничката цел — да постигане установяване на властта на световното правителство. И тогава, и по-късно Ръсел искал от САЩ и Англия, да се готвят за превантивна атомна бомбардировка на СССР, понеже Сталин се възпротивил на идеята за преобразуване на ООН в световно правителство, в следствие на което държавите биха се оказали унищожени. Последвалата скоро след това «студена война» със Съветския съюз била предприета с цел реализация на плана на Ръсел, който изисквал разработката на атомното оръжие, което да прокара пътя за световно правителство“.

Ето мнението за събитията от онези следвоенни години на нашия историк А. Елисеев: „По същество, през 40-те години Сталин… спасил света от глобализма. Ако не беше неговият «инат», нежеланието да се съгласи на «конвергенция» и «перестройка», то Щатите и техните съучастници биха поставили това същото световно правителство още през 40-те години. Но необходимостта от борба със СССР ги заставила да правят отстъпки на националните държави, да допуснат някаква самостоятелност… На транс националистите им се наложило също така да възстановяват и укрепват Западна Германия и Япония — по времето на пика на СССР. А в самите Щати започнала консервативната кампания на маккартизма, която вече затваряла пътя за космополитна конвергенция“.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар