// Вие четете...

История на българите

Планове за действие на флотовете 1877-1878.

„Първия удар е половината от сражението.“

Военно морската обстановка към началото на войната била за Русия много неизгодна. Руския Черноморски военно морски флот по своята слабост не бил в състояние да води нормална за това време борба с военно морския флот на Турция. Също така той не е можел да получи поддръжка от други руски военно морски сили (например, от най-силния балтийски флот), тъй като черноморските проливи се намирали в ръцете на турците. Освен това, крайцеруващата в Средиземно море руска ескадра по настояване на Англия е била отзована в Балтика; така се изключвала възможността да се привлекат към нея на части от турския Черноморски флот.

По силата на тези обстоятелства на много им се струвало, че руския Черноморски флот е можело да бъде използван само за изпълнение на задачи от чисто пасивна отбрана на руското Причерноморие в качеството на едно от средствата за бреговата отбрана (за защита на минните заграждения и т.н.).

Неудовлетворителността на такова решение на въпроса е очевидна: Черно море се предоставяло в пълното разпореждане на Турция; тя е можела безпрепятствено да го използва за своите превози и безнаказано да осъществи блокада на руските черноморски портове. Да се ограничи свободната дейност на турците в Черно море е било възможно само по пътя на придаване активен характер на отбранителните действия на руския Черноморски флот.

С.О. Макаров, още млад тогава лейтенант, издигнал блестяща идея да се използват за нападение на турските броненосци минните катери, превозвани на борда на параход. Ценността на тази идея се състояла в съчетанието на свойствата на парахода и минния катер. Параходът бил относително бързоходен и имал голям радиус на действие, но той не можел да напада броненосец. Минния катер можел да напада на броненосеца, но бил бавноходен и имал малък радиус на действие. Съчетанието на параход с минен катер давало всички изгоди от бързината, ударната сила и далечината на радиуса на действие.

По такъв начин, по пътя на развитие на активни крайцерски операции на руския Черноморски флот по време на войната би получил възможност да ограничи транспортното плаване на турските кораби, а по пътя на използването от параходите на минни катери – възможност от части да прикрие своето крайбрежие от операции и да ограничи блокадата на руските пристанища от турския военно морски флот. Освен това, с активните действия на корабите от далечното плаване флотът можел да окаже съдействие на руските сухопътни сили по пътя на бойната поддръжка, превоз на военни товари, въздействие на турското Причерноморие и т.н.

Тези задачи били поставени на руския Черноморски военно морски флот едва в хода на войната.

Плановете на Турция за войната на Балканите. Основите на турския план за войната са изложени в предписание (тескере), връчено от великия везир от името на султана на 20 април 1877 година. Турците определяли войната като отбранителна; в качеството на първи отбранителен рубеж бил набелязан Дунав, но се говорело в предписанието, „тъй като не трябва да се удържа цялата отбранителна линия по Дунав от Мачин до Видин, то с настъпването на войната трябва да увлекат неприятеля дълбоко в страната и там да му дадат сражение”. Планирало се, че „ако неприятеля бъде победен, то ние ще го заставим да премине обратно през Дунав и ще го преследваме до Прут; в противен случай, оттегляйки се към Балкана и удържайки Варна, Бургас и разни важни пунктове в района на Балкана, ние следва да се постараем да не даваме на противника да се разпространи”.

В това предписание твърде неясно се правели наметки за създаване на групи по фланговете на настъпващите руски войски след преминаването им през Дунав. Една такава група се предполагало да се съсредоточи на десния фланг от общото разположение на турската армия в четириъгълника от крепости в Рушчук, Силистра, Шумен, Варна, прикривайки я от североизток, заемайки линията Кюстенджа – Черна вода. Другата – на левия фланг по разположението на турските войски по линията Ситово – Рахово – Видин. Времето и характера на тези групировки не се установявало; може да се предположи, че тяхното предназначение е било за контраудар. Накрая, в района на Видин е било набелязано да се създаде още една група войски, която е трябвало да наблюдава за румънските войски и да препятства съединяването на руските войски със сръбските.

Всички тези много общи и неясни основи в плана за война е трябвало да се подложат на обсъждане и уточнение на заседание на съвета на министрите. По всяка вероятност, те не са били обсъждани, за това говори хода на войната, но някои от тези съображения фактически са залегнали в основата на водените военни действия.

По такъв начин, в турските планови наметки ясно се виждала отбранителната цел на войната. Това трябва да се признае като правилно, само такава война е била по силите на турската армия. Но по съществуващите документи е трудно да се съди, с колко по-активен характер се придавал на отбраната на турската армия по плановите наметки. Упоменатото в предписанието „да се увлече неприятеля дълбоко в страната” повече говорело за пасивност на турската отбрана. Заедно с това образуването на войскови групи по фланговете насочени към бъдещото настъпление на Дунавската армия (това направление на турците в най-общи черти се отдало да уяснят чрез своето разузнаване) като чели е говорело за стремежа на турците да активизират своята отбрана.

Достигналите до нас документи дават възможност да признаем, че у турското командване към началото на войната е имало само най-общи и непълни основи и наметки по плана за водене на война на Балканите.

План за действие на Турция на Черно море. Военно морската обстановка се стекла за Турция към началото на войната доста удачно. Турския военно морски флот разполагал с абсолютно превъзходство както по количество, така и по качество на корабите над Руския Черноморски военно морски флот.

Отчитайки своето превъзходство, върховното турско командване поставило пред своя военно морски флот разнообразни и обширни задачи. Преди всичко турския военно морски флот е трябвало напълно да блокира руските черноморски пристанища и да прекрати плаването по Черно море на руските военни, търговки и транспортни кораби.

На турския военно морски флот се поставяла също задача напълно да осигури на Черно море своето товарно и транспортно корабоплаване. Накрая, на турския военно морски флот се вменявало в отговорности по съвместните действия със сухопътните войски; в частност, турския флот е трябвало да осигури стоварването на десант на руското кавказко Причерноморие.

Но този план за военни действия на турския военно морски флот на Черно море само външно изглеждал обоснован. На практика, имайки неизмеримо по-ниско ниво по подготовката на личния състав, от колкото руския, турския флот не могъл да изпълни поставените пред него задачи. Главното турско командване, строейки плана за действие на своя флот на Черно море, не е дооценил силната страна на руския Черноморски военно морски флот, великолепните качества на неговия личен състав и най вече с това допуснал огромна грешка. Тази грешка в огромна степен ограничила възможностите за изпълнение на задачите, възлагани с плана за действие на турския военно морски флот.

Като цяло и у двете страни към началото на войната не е имало пълни и конкретно разработени планове. Ако се сравняват между себе си съществуващите у страните наметки в плановете за войната, то по пълнота и повече конкретност преимуществото трябва да се отдаде на наметките на Обручев-Милютин.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар