// Вие четете...

Управлението

Писани и неписани правила в „играта“ на банките.

Финансите в своя апогей, като самоцел, като финансов Интернационал, отричат и не признават нищо национално, не признават държави, а затова обективно са анархични и биха били анархични абсолютно, ако те, отричащи всяко национално господарство, не бяха, по необходимост, господарство в своята същност. Господарството като такова — това е само власт. А парите — са изключителна власт. Х. Раковский (1873–1941), съветски държавен политически и дипломатически деец.

Банка на Ватикана в служба на „религията на парите“. Анализът на връзките на банките и другите финансови институти със „сенчестата икономика“ показва, че практически всички тези финансови институти по един или друг начин се намират в „сянка“. На „полето“, наричано „световна финансова система“, може да се „играе“ само по онези правила, които са определени от световните лихвари. Банките може да се наричат „морално ориентирани“, „ислямски“, „католически“, „християнски“, „социални“, „народни“ и т.н. Това е без всякакво значение. Всички те „играят“ по правилата на световните лихвари. Изключение правят само банки и финансови институции на онези държави, които се намират извън световната финансова пирамида (държави аутсайдери, държави извън системата). Всяка банка, която нарушава писаните и особено неписаните правила на „играта“, изхвърча от „финансовото поле“, а нейните организатори, като правило, срещат сериозни проблеми. С писаните правила всичко изглежда ясно: ако търговските банки нарушават официалните норми, поставени от централните банки или други регулатори (примерно норма по достатъчен капитал) — на нея, в края на краищата, й отнемат лиценза. Но има и неписани правила. Например, трябва да участват в „прането“ на „мръсни“ пари. Понякога ръководителите на банки към това ги принуждават криминални елементи. Но по-често банките отиват на такова сътрудничество доброволно и даже си търсят криминалните партньори. Всичко е много просто: ако банката се отказва да работи с „мръсни“ пари, то тя става не конкурентоспособна и обречена на банкрут.

Да погледнем от тази гледна точка Банка на Ватикана (БВ), която официално се нарича „Институт по религиозните дела“ (ИРД). Такава фирма задължава: банката е длъжна да демонстрира примери на добродетелна дейност във финансовата сфера, прилежно да изпълнява всички писани правила на банковия бизнес (нормите на органите за банков надзор) и да се държи по-далеч от всякакви съмнителни проекти и клиенти. Но в реалния живот е различно.

БВ е основана през 1942 г., когато глава на католическата църква е бил папа Пий XII. Съгласно устава, БВ е създадена с цел да акумулира средства, постъпващи във формата на пожертвования, дарения и др. ресурси, а също така да управлява финансовите ресурси, принадлежащи на различни църковни учреждения, разположени в Италия и по целия свят. По най-внимателни оценки, сумата на банковите влогове в БВ в началото на 2008 г. е съставяла повече от 5 млрд. евро. Съдейки по всичко доходността на банката е голяма: тя изплаща по влоговете лихва от 12% годишно и даже повече. Въпреки икономическата криза, банката е завършила 2008 г. с добри резултати. Не е съвсем ясно как БВ заработва парите си, тъй като официално тя не се занимава с даване на кредити. Известно е само, че в структурата на активите на банката съществено място заемат недвижимите имоти.

След Втората световна война БВ станала съсобственик на хотелите „Хилтън“ в Италия. Тя притежава пет квартала доходни къщи във Вашингтон, курорти в Мексико, жилищни комплекси в Монреал, исторически здания в Париж и др. Принадлежат й обширни имоти обработваеми земи в Италия (482 хиляди хектара), в Германия (250 хил. хект.), в Испания и другаде.

Друго голямо перо на активите са ценните книжа. Тя владее пакети акции на промишлени, селскостопански и застрахователни компании.

Фактически Банка на Ватикана (както и самия Ватикан) се явява офшорна зона.

Първо, БВ се явява институт с пълна финансова секретност. Тя осигурява конфиденциалност на операциите (банкова тайна) за своите клиенти. В СМИ нерядко се говори за това, че сред клиентите на БВ има лица, „имащи проблеми с правосъдието“. БВ не издава чекови книжки, всички влогове и сделки се осъществяват в брой или в налично злато, без да се оставят никакви явни следи. Ако над швейцарските банки сега се провеждат „набези“, и от тях се иска отмяна на банковата тайна, то БВ остава „неприкосновена“. При новите обстоятелства тя се оказва още по-търсена от тези, на които им е нужна пълна конфиденциалност.

Допълнително преимущество на БВ пред другите депозитно – кредитни институти е това, че тя не провежда одит, тоест има такъв „независим“ статут, като много централни банки (в много трудове ИРД даже наричат в тази връзка „централна банка“, макар БВ да не се занимава с емисия на собствена валута). БВ фактически не се подчинява на никого, даже на Префектурата по икономическите въпроси на Светия Престол.

Второ, БВ се явява „данъчно убежище“. В скорошни разследвания на „London Telegraph“ и „Inside Fraud Bulletin“ Ватикана се споменава в качеството на основно „данъчно убежище“ наред с Макао и Науру. При това той има връзки с много офшорни зони. Например, той е регистрирал на Каймановите острови пенсионен фонд.

Фактически от данъчните облаги на банката се ползуват не само религиозни организации, които се обявяват за основните клиенти на ИРД, но и физически и юридически лица, доста далечни за светия Престол.

„Религиозните организации, особено италианските, използуват предоставената възможност, за да помогнат на своите спонсори да избегнат регламентиране на дейността им или да изнесат пари зад граница.“

Естествено, такъв офшорен режим на БВ неизбежно е подтиквал този институт към извършване на операции, не само несъвместими с библейските заповеди, но и с нормите на углавното право.

В тази връзка изследователят на Ватикана О. Четверикова отбелязва: „БВ е била причина за безбройни скандали, особено шумни през 80-те години, когато в ръководството й бил американският архиепископ от литовски произход Пол Марцинкус. Ватиканските финансисти се оказали замесени в прането на парите на мафията, продажба на оръжие на държави намиращи се в конфликт, занимавали се с преводи на полския профсъюз «Солидарност» и др. По данни на някои източници, ИРД и днес се занимава активно с пране на пари“.

Банка на Ватикана прехвърлила на „Солидарност“ общо около 100 млн. дол. По същество, БВ встъпила в ролята на ефективен инструмент за разрушаването на социалистическия лагер. Тя практически била единствения легален канал за постъпления на финансови средства в тази част на света, която се намирала зад „желязната завеса“. Профсъюзното движение „Солидарност“ в Полша изиграло ролята на своеобразен детонатор, който предизвикал след това деструктивните процеси в другите социалистически страни.

Съгласно друг източник, ИРД „през последните десетилетия… е бил замесен в няколко крупни финансови скандали. Преди 20 години завършил скандалът с италианската банка Banco Ambrosiano (ИРД бил собственик на контролния пакет акции на тази банка), който струвал на Ватикана 406 млн. дол.“

Ще наблегнем, че споменатата банка (Bаnco Ambrosiano) е била тясно свързана с италианската мафия и масонската ложа П-2 (Пропаганда-2). Епископът Пол Марцинкус имал лични контакти с представители на мафията и масонството, в това число с главата на ложата П-2 Личо Джели.

Марцинкус в края на 1970-те години се сработил с тогавашния глава на Banco Ambrosiano Роберто Калви. Те получавали под формата на кредити пари на мафията. Епископът съпровождал сделките на Banco Ambrosiano с гаранциите на БВ, където лежал подписа на самия папа Иоан Павел II. Към началото на 1980-те години Калви събрал около 1,2 млрд. дол., които използувал за покупка на акции на Banco Ambrosiano. И тогава централната банка на Италия започнала разследване по повод на кредитите, които така и не били върнати. Скандалът получил широко отразяване в пресата. Банката на Калви започнала да губи репутация и клиенти, а Марцинкус престанал да подсигурява партньора си с поръчителствата на папата. Облаците над Р. Калви започнали да се сгъстяват и той избягал от Италия. Няколко седмици след бягството си намерили банкера в Лондон под моста Блакфрайерс (Черните братя — между другото, така се нарича монашеския орден на доминиканците). Банкерът висял на въже, а джобовете му били натъпкани с камъни и банкноти. В хода на разследването на убийството на банкера станало ясно, че две седмици преди смъртта си той написал писмо до самия Папа с молба до го защити. „Ваше светейшество, именно аз взех върху себе си тежкото бреме на грешките и пропуските, които са извършили бившите и сегашни ръководители на ИРД“, споменавало се в писмото. Що се отнася до архиепископ Марцинкус, то той излязъл сух от водата: като прелат на Ватикана той имал имунитет от съдебно преследване. Интересното е, че у Марцинкус имало още едно писмо на убития банкер, в което Калви свалял всякаква отговорност за краха на Banco Ambrosiano от Банка на Ватикана. Въпреки това, от БВ властите поискали да компенсира загуби в размер на 1,5 млрд. дол. Обаче на пострадалите вложители възстановили само 240 млн. дол.

Последният скандал, свързан с БВ, станал в края на 2009 г. Подразделение на финансовото разузнаване на Банка на Италия (централната банка на Италия) започнало разследване по отношение на БВ, под подозрение за пране на пари. Банка на Италия установила (по съобщения на „The Daily Telegraph“) факти за превода на 180 млн. евро в едно от римските отделения на италианската банка UnitCredit в нарушение на законите за борба с прането на пари. Част от изпраните пари била получена от операции с недвижими имоти.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар