// Вие четете...

Истината е в избора

Пенсиониране и икономическа сигурност.

„Всеки трябва да живее дълго, но никой не бива да бъде стар.“

Каква е ситуацията с остаряването в България. България е една от най-засегнатите в света страни. Според критериите на ООН населението на България е било старо още по време на преброяването от 1956 г. – когато за пръв път дялът на лицата над 65 години е бил над 7% и е достигнал 7.2%. Оттогава до сега този дял се увеличава непрекъснато.

По данни на ООН страната е на пето място в света по равнище на демографско остаряване след Япония, Италия, Германия и Швеция. Това е съчетано с тенденция на увеличаване броя на домакинствата, в които живеят самотни стари хора, която според демографските прогнози и в бъдеще ще се запази. По данни от последното преброяване 2011 г. дялът на населението на възраст над 65 години нараства от 16.8% през 2001 г. на 18.5% през 2011 година. Същевременно лицата под 15 годишна възраст през 2001 г. са били 15.3% от населението в страната, докато през 2011 г. техният дял намалява на 13.2%. Най-голям е относителният дял на населението на 65 и повече години в областите Видин 25.5%, Монтана и Габрово – по 24.0 %, Ловеч – 23.3%, и Кюстендил – 22.8%. Темповете на остаряване на населението у нас са ускорени през последните години в резултат, освен на ниската раждаемост и на масовата емиграция на 1,5 млн. българи, което допълнително увеличи броя на еднофамилните домакинства. Тук останаха по-възрастните родители на емигриралите деца, или единият от тях. Тези процеси са характерни не само за българския етнос, сходна е динамиката и в турския етнос.

Увеличаването на броя на възрастните хора и необходимостта от специализирани грижи за част от тях, води до разширяване на мрежата от заведения за такива. В повечето изследвания се отчита необходимостта от дългосрочна грижа, която се намира в граничната зона между двете сфери на социална защита – социалното осигуряване (финансирано от осигурителните вноски) и социалното подпомагане (финансирано от данъци). А тя съдържа три аспекта – здравно-медицински, социално – битов и нравствено – психически като „дългосрочната грижа“ се дефинира като социален риск.

У нас са положени основите на изучаването на остаряването, като по-активно се работи през последните 10 години. Установено е, че в основата на много неравенства, както и на по-ниския статус на старите хора, стои здравния статус. Направеното до момента е начало на изследвания и анализи, които трябва да продължат, за да се изучат факторите, влияещи върху здравето и качеството на живот на хората над 60 години и до възможност за тяхното управление с оглед подобряване качеството на живот на старите хора.

Семейна структура и остаряване. Глобалната тенденция на намаляване на раждаемостта се отразява върху размера на семейството и неговата структура. Относителният дял на жените и мъжете, които имат едно или две деца нараства устойчиво в бъдещите генерации, като все повече от хората, които днес са стари, нямат или имат малко на брой братя или сестри. Промените в семейната структура ще се отразят върху житейските роли в стара възраст. Това ще се отрази върху наличието на ресурси (в т.ч. финансови) за грижа и подкрепа, осигурявана от останалите членове на семейството за остарелите.

В развитите страни, повече от три десетилетия житейските ангажименти между поколенията има тенденция да намаляват. В резултат на увеличението на разводите, късните бракове и относителния дял на никога не сключвалите брак и бездетните възрастни, една нарастваща част от хората в стара възраст живеят сами. Например в Швеция, Финландия, Дания и Великобритания повече от една трета от старите хора (65+) живеят сами. В Гърция дялът на несемейните стари хора, живеещи сами, почти се е удвоил през последните 25 години (от 10 на 19%). Увеличава се броя на единичните домакинства сред старите в развитите страни, особено при жените. Така в Щатите през 2006 г. по данни на националната статистика от всички стари хора (65+), живеещи сами, жените съставляват около 77%. В развитите страни, където системата за социално подпомагане извън семейството е добре развита, тази тенденция се подсилва от комбинация от фактори – по-дълъг живот и увеличаване на пенсионните придобивки, както и по-голям акцент на общественото внимание върху грижата и подкрепата в общността.

Обратно, в по-слабо развитите страни за своето оцеляване и благосъстояние старите хора разчитат основно на семейството. Мнозинството от тях живеят със своите пораснали деца и внуци.

Такива промени в размера на семейството и структурата са глобално явление. Остаряването в много развиващи се страни през следващите десетилетия ще бъде проблемно, особено за бедните стари заради липсата на семейни ресурси за грижа и подкрепа в късния живот. В резултат на намаляване на размера на семейството и традиционните норми на взаимоотношения между поколенията, някои стари хора, особено несемейни стари жени или вдовици без деца, с малко възможности и ресурси могат да се окажат без подкрепа и дом, в който да живеят, ако членовете на голямото семейство не са в състояние да се грижат за тях.

Пенсиониране и икономическа сигурност. Промените в моделите на работа и пенсиониране при старите хора имат връзка с тяхната икономическа сигурност в късна възраст, но засяга също така и по-младите в трудова възраст, на които възрастните разчитат за подкрепа. Остаряването на населението по света допринася за това, което много анализатори имат предвид като говорят за глобална пенсионна криза. В основата на тази дискусия е дебата за устойчивостта на съществуващата публична пенсионна система. Страхът от възможна несъстоятелност на публичните пенсионни фондове е общ сред политиците в много страни по света днес. Изследване в тази връзка изтъква, че в развиващите се страни старите са особено уязвими, повече от тези в развитите, като са изложени на високи нива на индивидуален икономически риск.

Пенсионните системи най-напред се появяват в развитите страни, по-късно широко се разпространяват в повечето части на света, включително в развиващите се страни. Произходът на пенсионния модел може да се търси в Германия в края на 19 век, а от 50-те години на миналия век такива схеми играят все по-важна роля в осигуряване на финансова сигурност и защита за пенсионираните работници в развитите страни. През 2000 г. публичните пенсионни програми покриват повече от 90% от страните от ОЕСД. Повечето публични пенсионни системи по света са базирани на модела за точно определена парична сума от общественото осигуряване по схемата „pay-as-you-go”. В тази схема пенсионното осигуряване се базира основно върху измерване на средната или брутна заплата и броя на годините трудов стаж, и не зависи от колебанията на финансовите пазари.

От 1950 до края на 1980-те в повечето от развитите страни пенсионирането е институционализирано основно чрез осигуряването на държавни пенсии за пенсионерите. Старата възраст става синоним на пенсионирането като фаза от индивидуалния живот. С пенсиите работниците са били насърчавани да напуснат пазара на труда. През този период трудовите възнаграждения на работещите стари мъже в по-развитите страни рязко намаляват под влияние на увеличаване на относителния дял на жените в пазара на труда и ефекта на пенсионирането. След 1995 г. в редица страни в Европа се провеждат пенсионни реформи. Техните цели са следните:

– по-близка и ясна връзка между размера на вноските и размера на пенсиите;

– премахване на финансовите стимули за ранно пенсиониране;

– увеличаване на средния брой години, през които едно лице прави отчисления в пенсионната система;

– увеличаване дела на населението, обхванато от пенсионната система;

– въвеждане на капитал – покривни схеми и насърчаване на частното пенсионно осигуряване.

В едни страни реформите са параметрични, изменят се само отделни параметри на пенсионната системи (Франция), в други страни се формира система, базирана на индивидуални сметки (Полша), а в България се въвежда смесен тип пенсионна система, с първи стълб от разходно – покривен тип и втори задължителен от типа индивидуални сметки.

Днес броят на пенсионерите като дял към работещите в много страни расте и поставя сериозни въпроси по отношение устойчивостта на традиционната система, която определя размера на пенсиите. Много автори поставят въпроса за валидността на между генерационния договор, на основата на който тази схема е базирана. През 2003 общите разходи за пенсии в 25–те страни на ЕС представлява 1/8 от общия брутен вътрешен продукт. В Италия през 2004 тези разходи са 15%. През последните години пенсионната реформа е едно от най-големите предизвикателства към социалната политика в повечето от развитите страни и държавите, членки на OECD. Една такава опция е свързана с преминаване от традиционната система към схема, която включва допълнителен стълб.

Всеки стълб в пенсионната система има свой принос за общия размер, но не е ясно какъв ще е размера на актуалната пенсия, базирана на тези приноси. Индивидуалната сметка е за всеки стълб поотделно, като осигурява работещия със средства от лични вноски и от работодателя. Допълнителният стълб от частните фондове намалява демографските рискове от нарастване на старите в сравнение с работещите, доколкото пенсионното осигуряване при дефинираната схема на приноса не разчита на доходите на по-младите генерации. В глобален мащаб в много страни се търсят начини за намаляване задълженията на държавата посредством реформи, които включително се опитват да приватизират съществуващите пенсионни системи. Целта е по-малко подкрепа от държавата с прехвърляне на рисковете към работещите и поощряването им да работят повече, да спестяват повече и да останат по-дълго на пазара на труда. Подобни схеми осигуряват финансова сигурност в стара възраст, която зависи от фактори, които включват различни типове риск. Специално по отношение на допълнителния стълб: колко средства могат да се спестят, как тези спестявания се инвестират, оценка на размера на таксите за управление на тези активи и флуктуациите на финансовите пазари. Всичко това се отразява на общия размер и може да има драматични резултати върху пенсионните придобивки.

Докато много изследователи по света се занимават с влиянието на остаряването на населението върху благополучието и качеството на живот, малко от тях използват перспективата на жизнения път. Бъдещи изследвания трябва да дадат по-задълбочена картина и да подпомогнат социалната политика в отчитане на рисковете, свързани със остаряването на населението в контекста на икономическата глобализация на различни етапи на жизнения път. Три са насоките за изследване на глобалното остаряване:

– събиране на информация за обективните и субективни измерения на жизнените истории, както от мъжете, така и от жените. Липсата на такива данни прави трудно да бъдат сравнявани различни форми на неравенство през житейския път на сравними етапи на жизнения цикъл, в т.ч. в различни страни. Това е от особено значение за добре информираните политически решения и предложения.

– изучаване процесите на глобалното остаряване би спечелило от отдаване на по-голямо значение на ролите на транснационалните финансови организации в очертаване бъдещето на политиката за старите хора и свързаното с нея преживяване „да бъдеш стар”, особено в по-малко развитите страни.

– необходимо е адекватно проблематизиране на връзките между глобалното остаряване, икономическата глобализация и социалните политики за осигуряването на добър стандарт на живот на работещите през целия им жизнен път до стара възраст. Социалните детерминанти на остаряването на населението в зависимост от икономическата глобализация оказват въздействие върху формите на неравенства, последиците от тези неравенства и рисковете на които работещите и техните семейства трябва да са обект и субект на изследване на всички етапи на жизнения път.

Необходимо е по-нататъшно развитие и разширяване границите на съществуващите теории за остаряването, за да отчитат по-добре въздействията, последиците и тенденциите. Изследването на глобалното остаряване не успява да адресира начините и пътищата, по които се възпроизвеждат неравенствата между развитите и развиващите се страни в света, както и механизмите на възпроизводство на уязвими групи. В изследванията на глобализацията, се определят основните характеристики на съвременните общества: индивидуализация, приватизация и личен избор и отговорност за справяне със социалните рискове. В ерата на глобалното остаряване има тенденция за прехвърляне решенията на проблемите на социалното благоденствие от държавата към отделните индивиди като отговорни за несправяне с рисковете в късна възраст. Транснационалните финансови организации са основните агенти, които насърчават идеологията за индивидуално или локално решаване на глобално генерирани проблеми.

Във време, когато демографският натиск, свързан с програми за повишаване на стандарта на живот расте, те прехвърлят отговорността за пенсионното, здравното осигуряване за гарантирана грижа в късния живот към индивида, и това се случва на практика. Затова анализът на остаряването се нуждае от конструиране на теоретичен модел за връзките между индивидуалните рискове в късния живот и по-широкия социален контекст на социалната структура, включително остаряването и икономическата глобализация.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар