// Вие четете...

Поведенчески модели

Пасивна или агресивна.

„От женската хубост мъжът не забогатява. Красавица без ум е като кесия без пари.“

Пасивна или агресивна.

Жената се стреми да постигне превъзходство над мъжката сила чрез прикрита агресивност, като психически се маскулинизира. На силата противопоставя същия вид енергия, сякаш тъмнината може да се преодолее с още по-голяма тъмнина.
Тя не осъзнава понятието „допълващи се противоположности“; или става активно маскулинна, или инертно пасивна.
Ето елементите, които съставляват силата на мъжа:
1) Мускулна сила.
2) По-голяма агресивност, обусловена от хормоналната система.
3) Енергия, която подтиква мъжа да завладява, да осъществява, да изследва и да търси разнообразие в своята дейност.
4) Сила на волята, що се отнася до способността му да полага продължителни усилия, обстоятелство, което обуславя една висока степен на реализация на поставените цели.
Жената имитира мъжки роли, за да се изтъкне чрез същите средства, използвани от мъжете.
Тя извлича сила от следните фактори:
1) става емоционално агресивна, за да повиши изкуствено равнището на тестостерона. Това засилва агресивността й, но я маскулинизира.
2) заменя мускулната сила на мъжа със силата на пасивната агресивност.
а) използва езика като кама, като уязвява, обижда, нагрубява, осмива, злепоставя и напада с прикрити послания;
б) използва пасивността си като средство, с което манипулира и контролира останалите.
3) отблъсква съзнателно партньора със студенината си.
4) емоционален егоизъм и безразличие.
5) прекомерен авторитаризъм, който се проявява в невротичния й стремеж да контролира и в липсата й на гъвкавост.
А защо да не прибегне до „активната пасивност“?
Съществуват два вида пасивност: едната инертна, другата активна. Това може да се докаже чрез някое упражнение за релаксация: ако човек го практикува продължително, ще установи едно от двете неща: или ще заспи, докато тялото му е отпуснато, или пък физическата пасивност ще бъде съпроводена от засилване на мисловната дейност.
Ако разгледаме древния символ на ИН и ЯН, където светлата част (ЯН) представлява мъжкото, а тъмната (ИН) – женското, ще стигнем до заключението, че жената се стреми да стане равна на мъжа, като на ЯН противопоставя пак ЯН.
Защо да не приеме позицията ИН, която й съответства?
Защо да няма силата на тръстиката, която се огъва, без да се пречупи, устоявайки на бурята, докато величественият дъб пада като покосен?
Отстъпчивостта понякога е много по-ползотворна, отколкото неподвижната твърдост.
Жената трябва да развие силата на своята пасивност, като приведе в действие вътрешна енергия, породена от самата нея, и като запази същностните си женски качества на „вътрешна рецептивност“. Това означава да изостави всички опити да се съревновава с мъжете, като се съсредоточи върху реализацията на собствените си възможности.
Ако тя осъзнае огромната преобразяваща мощ на своя утерус, ще си даде сметка, че тази способност може да бъде дори по-силна от мускулната енергия или хормоналната агресивност. Ще проумее, че това, което мъжът постига с агресивната си сила, жената може да получи с рецептивно твърдата, приютяваща и убедителна нежност на една хармонично развита женска индивидуалност. Това предполага подходящо използване на психическите способности на възпроизводителната система на жената. На пръв поглед вагината и матката представляват пасивни или инертни кухини, но в тях има изключителен латентен потенциал, готов да се задейства в същия момент, в който е необходимо да се зачене.
Жените, заети с дейности, в които преобладават мъже, срещат трудности в отношенията си с колегите си, защото смятат, че те се отнасят с тях като с мъже и не им засвидетелстват нужното уважение. Поради тази причина те удвояват агресивността и авторитаризма си, като стават открито враждебни и прибягват до чисто мъжки средства, което влошава още повече положението им, защото се маскулинизират. Ако успеят да спечелят нечие уважение, то е като към мъже, а не като към жени.
Ако една жена развие рефлективното си съзнание и способността си за самоконтрол, бързо ще разбере, че може да бъде уважавана и заради своите чисто женски качества чувствителността, нежността, кротостта и ненатрапчивата убедителност ще й са достатъчни, за да действа наравно с мъжете.
Жената трябва да създаде в себе си, в психическия си утерус, център на тази сила, който да остане непроменен в своя същностен строеж. Това ще постигне с помощта на рефлективното си съзнание. Необходимо е чрез последователни и непрекъснати самовглъбявания да разсъждава върху факта, че мъжкия атрибут и матката са допълващи се противоположности и че нито една от двете не превъзхожда другата по своите способности. Става дума, разбира се, за психосоматична цялостност, като всеки орган се разглежда в неговия биологичен и психически аспект.
Важно е жената да разбере, че нейната зачеваща сила е толкова ценна и мощна, колкото и мъжката съзидателност, и че няма причина да се самоподценява. Необходимо е обаче това вътрешно виждане да бъде приложено на практика, като се превърне в едно наистина зряло и автономно поведение, независещо от влиянието на мъжа, търсещо и осъществяващо един индивидуален женски път в живота. С помощта на натрупания опит тя ще придобива все по-голямо доверие в себе си и ще се самооценява по достойнство.
Съществува обаче сериозна пречка за тази нейна реализация, а именно, че жената се чувства твърде удобно в това положение на зависимост, при което не взема решения, не работи прекалено и само в малка степен отговаря за собствените си действия. Такива улеснения могат да й попречат да действа, за да се освободи от отчуждението, в което се намира, и в замяна на това да предпочете да остане в приятното, макар ограничено и безплодно пространство на мъжката опека. Ако избере тази алтернатива, тя трябва да признае, че приема съзнателно дискриминацията и края на своите възможности за развитие, и да не вини никого освен себе си за това.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар