// Вие четете...

Чувства и власт

Парите – причина за възникването на Римската империя.

„Парите са единствен двигател на всички неща.“

Първите икономисти. Според древните гърци въздухът, водата, огънят и земята са четирите природни елемента, от които са изградени всички вещества в мирозданието. За мнозина от тях обаче парите представляват един пети елемент — макар и културен, а не природен. Това схващане се отразява в гръцката пословица „Парите — това е самият човек“.

Запазените до днес древногръцки текстове отразяват безброй гледни точки; много свободни граждани, а също и роби са писали пиеси, поеми и философски диалози. Елините стръвно записвали и най-делничните случки и аспекти от всекидневието си — вкъщи, на площада или на лозето, както и разсъжденията си по всякакви въпроси на битието — от зараждането на живота до флуктуациите в цената на житото.

Философската триада Сократ, Платон и Аристотел олицетворява за нас ерата на класическата елинска цивилизация, но доколко тези трима мислители дават реална представа за заобикалящия ги дух и култура? В края на краищата не осъдиха ли самите атиняни Сократ на смърт? По принцип древногръцките философи представляват една донякъде деформирана, нетипична част от гръцката душевност, която по същество е много по-практична, отколкото може би изглежда, ако се съди по великите философски трактати. Тази природа на античната елинска култура може би най-добре се олицетворява от Ксенофонт. През дългата си кариера на политик, учител, генерал и писател Ксенофонт изпробвал интелекта си в много различни области, но най-добре може да бъде определен като практически философ. По време на поредната военна експедиция в Персия той и неговите другари по оръжие от наемната гръцка войска победили враговете си, но техният предводител Кир Млади загинал в битката. Така гръцките наемници изведнъж се озовали без командир на вражеска територия, на стотици километри от дома. Тогава гръцките сили — известни в историята като Армията на десетте хиляди — доверили живота си на Ксенофонт, който ги повел в успешен тримесечен преход през неприятелските земи, докато се върнат обратно в родината. Подобно на много други прославени генерали, и той по-късно описал приключенията си в книга, която се радвала на голям успех.

В своята книга „Анабазис“ Ксенофонт описва в най-големи подробности продължителната военна кампания, но за разлика от Омир той не се опитва да представи себе си или своите събратя офицери като някакви изключителни герои, подобни на описаните във великите епоси. Като практичен човек Ксенофонт си дава сметка, че в центъра на повествованието трябва да бъдат поставени самите войници. Съзнателно лишена от помпозни фрази и героическа реторика, „Анабазис“ представлява може би най-блестящият пример за класическа елинска проза от областта Атика. В някои отношения практичният Ксенофонт, който се чувства еднакво добре сред прости работници, земеделци или учени, се проявява като очевиден предшественик на много по-модерните мислители Мишел дьо Монтен, Йохан Волфганг Гьоте и Бенджамин Франклин.

Наред с гражданските си функции и търговска дейност Ксенофонт написва още една книга — „Икономика“, в която пресъздава до най-малки подробности управлението на едно домакинство. В тази книга за пръв път се въвежда самото понятие oikonomikos — икономика, под което първоначално се разбира „човек, умеещ да управлява домакинство или имот“. Управлението на домакинството, което в елинската епоха е било чисто женско задължение, едва ли би представлявало и най-бегъл интерес за някой като Омир. Та за Омир и подобните нему жената не представлявала нещо повече от военен трофей, служещ за умножаване на славата и достойнството на героя победител, понякога за жертвоприношение, или в типичния случай — за домакински реквизит, способен най-много да тъче платно в очакване на завръщането от бойното поле на съпруга, бащата или брата.

Макар Ксенофонт да не е феминист в съвременния смисъл на думата, той показва много сериозно отношение към практическата страна на управлението на едно домакинство. Според неговото описание жената домакиня е нещо като пчелата майка в кошера. Цялата книга е изпълнена с най-проста практическа информация за това как трябва да се подреди един дом, как да се обучават слугите, да се съхранява вино и храна, да се внася ред в домашната икономика.
Докато жената в древна Елада отговаряла за домакинството, мъжът се занимавал със селскостопанска работа, с частен бизнес или с държавните дела на пописа — града държава. Подобно на много други книги от онази епоха „Икономика“ протича във вид на диалог, в случая между Сократ и Исхомах, един от най-заможните атински търговци от онова време. В книгата на Ксенофонт обаче философът Сократ далеч не изглежда толкова мъдър и всезнаещ, както в много по-известните диалози на Платон. Тъкмо обратното — Исхомах, простият бизнесмен, има много повече какво да каже на читателя и се оформя като истинския „герой“ на произведението. Исхомах не се е ползвал приживе с особено висок престиж в един свят на философи, мислители и артисти; както признава самият той, въпреки значителното си богатство не е бил много популярен сред сънародниците си. По чисто литературни достойнства книгите на Ксенофонт не могат да се сравняват с епосите на Омир; във всеки случай като образ Исхомах е доста далеч от Ахил или Агамемнон. Ала именно обикновените практични люде като Исхомах извеждат античната елинска цивилизация на върха на търговския и културния Олимп.

Повечето елински мислители и писатели не притежават големия опит на Ксенофонт в светските и военните дела, нито интереса му към финансовите дейности. Отношението на голяма част от елинските учени, включително на Платон и неговия ученик Аристотел, към парите и пазара издава явно неразбиране на тази материя и поради това известен страх и враждебност към нея.

Платон — този неуморен блюстител на морала — си поставял за цел пълното премахване на златото и среброто, както и на чуждестранните пари. Според неговия труд „Законите“ истинските пари, изработени от благороден метал, трябвало да се заменят с някакви монети без собствена стойност, нещо като жетони или държавни знаци, с които търговците просто да си водят сметка за сключените сделки. Всеки завърнал се от задгранично пътешествие трябвало да предава още при слизането си от кораба всякакви чуждестранни пари на граничните власти. Според Платон честният човек никога не може да бъде богат, доколкото с безчестие винаги се забогатява по-лесно, отколкото с добродетелност. Оттук следва, че колкото по-богат е един индивид, толкова по-малко честен и добродетелен може да се очаква да е. Освен това Платон призовавал към наказание за всеки, дръзнал да продаде за печалба земята или дома, който притежава.
Предложенията на Платон за регулиране на пазара може да ни изглеждат доста крайни дори в един век на строго икономическо планиране. В Книга VIII на „Законите“ например той пише, че пазарът трябва да се наблюдава от стражи, готови да накажат всеки, нарушил правилата на търговията — а правила според него имало предостатъчно. В допълнение към определен брой квартални търговци на дребно Платон бил склонен да разреши да се провеждат три пазара месечно — по веднъж за всеки основен вид стоки, така че на всеки десет дни хората да се запасяват с нужните им количества от дадена стока до следващия пазар. Първият пазар щял да бъде за зърно, вторият, след десет дни — за напитки, третият за роби, добитък и промишлени стоки като щавени кожи, тъкани и облекло.

Макар да не споделял тоталитарните наклонности на Платон, Аристотел също имал някои не конвенционални идеи по отношение на пазарните механизми. Той например не приемал, че всички купувачи на пазара трябва да плащат еднаква цена за едни и същи стоки. Струвало му се напълно в реда на нещата от богатите да се вземат повече пари, отколкото от бедните. Според Аристотел пазарът не почивал на безлични обективни принципи, а на лични взаимоотношения между продавач и купувач. Изходът от сделката трябвало да се определя от относителния статут на участниците в нея, а не от стойността на стоката. Аристотел смятал, че целта на пазара не е само в обмена на стоки, а в задоволяване на човешката алчност. Ето защо пазарът, който удовлетворявал първични и по същество погрешни човешки инстинкти, трябвало да се наблюдава от властите. Действието на икономическите механизми трябвало да протича по начин, направляван от волята на личността, а не от стихийните пазарни сили. Макар Аристотел да бил напълно способен на абстрактно мислене, трудовете му издават вътрешната борба на човек, опитващ се да вникне в новите и тайнствени за него явления на пазара и парите.

Преди изобретяването на парите във вид на монети историята изобилства с примери на цивилизации в различни краища на земята, говорещи на различни езици и почитащи различни богове, при които се проявява практически един и същ механизъм. Независимо дали става въпрос за древните египтяни или ацтеки, за хититите или вавилонците, за жителите на Крит или за тайнствените племена на Мохенджо-Даро, може да се каже, че всички те достигат приблизително едно и също равнище на цивилизованост. Сякаш всеки един от тези народи по пътя на развитието си се сблъсква с някаква невидима стена, в която се спира, без да може да я пробие. Всички те развиват своя самобитна архитектура и религия, наука и търговия, поезия и музика до определена степен — до момента, в който развитието им спира и оттам нататък настъпва упадък.

Първи елините успяват да пробият тази невидима бариера. В резултат от това тяхната архитектура, философия, наука, литература, всички останали изкуства, познания и занаяти претърпяват невиждан дотогава възход. Някои учени се опитват да ни убедят, че този безпрецедентен успех се дължи на някакво превъзходство на гръцкия ум, душевност, раса или култура, на някаква по-изтънчена чувствителност относно връзката на човека с природата. Само че историята не предлага никакви доказателства, че гърците наистина заемат някакво специално място сред останалите народи на древния свят. Единственото им предимство произтича от факта, че техни съседи са лидийците — народът, изобретил парите. За разлика от другите си съседи — финикийците и персите, които до този момент вече притежават сложни обществени системи, не познаващи парите — гърците по времето на лидийското царство са все още недооформена цивилизация, а възприемането на парите им дава мощен тласък напред, с което далеч изпреварват останалите народи в региона. Гърция е първата цивилизация, преобразена от парите, но не след дълго е последвана и от други, които претърпяват подобни исторически трансформации.
Човекът е изнамерил много различни начини да внесе ред във феноменологичния поток на битието, но парите са един от най-важните. Парите са чисто човешко изобретение, доколкото представляват една метафора — нещо, което се използва вместо нещо друго. Това метафорично свойство позволява на човешките индивиди да устроят живота си по невероятно сложни начини, недостъпни преди изобретяването на парите. То придава на парите ролята на фокус в организацията на смисъла на живота. Парите представляват един безкрайно разширяем начин на структуриране на стойности и обществени отношения — лични, политически, религиозни, а също така търговски и икономически.

Създаване на пазарни отношения. Навсякъде, където са достигнали парите, са се създали пазарни отношения. Парите носят със себе си една нова градска среда, при която център на града, на населеното място се явява пазарният площад, а не дворецът на владетеля. Обменът на стоки предполага нови търговски пътища по суша и море от един център до друг; постепенно Гърция била оплетена в цяла мрежа търговски артерии, свързващи нейните градове-държави с населените места на съседните земи.

Тази нова обществена тъкан, основана на търговията и парите, породила нова политическа система. Филип Македонски видял в нея възможност да обедини всички тези взаимно свързани точки в една единна държава под своя власт. Неговият син Александър разширил границите на тази държава, завладявайки части от света, все още невключени в зоната на новата търговска култура. По пътя на своите завоевания Александър основал нови търговски градове, често носещи неговото име, чрез които покорените земи трябвало да се присъединят към все по-разширяващия се свят на неговата империя. В Египет той основал град Александрия на средиземноморското крайбрежие, който трябвало да служи като предмостие на гръцките търговци към ревниво пазените богатства по поречието на Нил.

Благодарение на Александър гръцкият станал световен език на търговията. В делтата на Нил, на остров Сицилия, по крайбрежието на Тунис, в древните градове на територията на днешен Израел — навсякъде търговците проговорили на гръцки.

Гръцкият, говорен по пазарищата на Иберийския полуостров и Палестина, не приличал твърде на класическия гръцки на Платон и Аристотел, а още по-малко на езика на Омир. Търговците използвали силно опростена, разговорна форма на „пазарен гръцки“, но дори този осакатен език се оказал способен да изрази идеи, далеч надхвърлящи потребностите на търговския обмен. Пазарните градове по Средиземноморието се превърнали в средища на нови идеи, във форум на религиозни проповеди и дискусии. Последователите на Исус използвали опростения пазарен гръцки, за да разпространяват учението му от едно пазарище на друго. Негови ученици проповядвали на пазарните площади в световни градове като Ефес, Йерусалим, Дамаск, Александрия и Рим. Записани на същия простонароден пазарен гръцки език — наричан от някои „Божия гръцки“, техните притчи се превърнали в Новия завет.

Преди развитието на гръцката система на търговия всяка отделна страна почитала своите собствени богове. Боговете на египтяните се различавали от тези на гърците, на персите и на евреите. Общата търговска култура обаче създала възможност за появата на една нова религия, отворена за всички хора. Светлината на християнството озарила градовете на Средиземноморието като една напълно нова, революционна концепция за вяра. Това била по същество една напълно градска религия, нямаща нищо общо с най-разнообразните богове на плодородието, бурите, слънцето и дъжда, почитани от земеделците. Християнството е първата религия, поставила си за цел да заличи социалните и културните различия между хората и да ги обедини в единна световна вяра. Нейните последователи съзнателно се стремели да я превърнат в универсална религия за всички вярващи; нейното разпространение се извършвало успоредно с разпространението на парите, създали универсалната световна икономика.

Отсичането на първите монети в Лидия полага началото на една световна революция, започнала в търговията, но обхванала почти едновременно градоустройството, политиката, религията и сферите на интелекта. Парите стават основа на качествено нова организация на човешкия живот. След близо петстотин години на бурни обществени промени всички тези сили се проявяват като във фокус във възникването на един нов тип империя със столица Рим. Тази единствена по рода си империя представлява най-висшата степен на проявление на античната цивилизация, създадена от парите, но тя бележи и началото на края на паричната система, основана единствено на металните монети. Рим се превръща едновременно във венец на класическия свят и в негов гробокопач.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар