// Вие четете...

Чувства и власт

Парите – епохално постижение.

„Парите са доказателството на глупака.“

Богат като Крез. По йонийското крайбрежие на днешна Гърция и прилежащите към него острови през хилядолетията възникват, достигат своя разцвет и изчезват поредица малки царства. Всяко от тях оставя в наследство на съседите си по нещичко, което те възприемат и прилагат в собствената си култура. Измежду множеството велики цивилизации, развили се и отмрели на територията на Мала Азия, лидийската далеч не е най-славната. Лидийците са племе, говорило на европейски език и обитавало земите на днешен Анадол около двайсет века преди Христа. През седми век пр.н.е. те основали малко царство, което в своя апогей представлявало град-държава, състояща се от столицата Сардес и непосредствено заобикалящите я земи. Лидийците така и не влезли в аналите на историята с някакви особени умения като воини, завоеватели, строители или дори любовници.

Блогът на barin :: Завладяването на Лидийската държава от Персия през 546  г. пр. Хр.

Имената на лидийските династии и царе са достигнали до нас чрез глинените плочки на хититите и трудовете на гръцкия историк Херодот. От тях широка известност е придобило едно-единствено име — това на цар Крез. „Богат като Крез“ е популярен израз в съвременния английски, турски и други езици по света.

Самият Крез се възкачил на лидийския престол през 560 г. пр.н.е. като цар на една вече доста богата държава; предшествениците му съумели да положат върху здрави основи икономиката на царството. Лидийците произвеждали едни от най-добрите парфюми и козметични продукти в древния свят, но това само по себе си едва ли би било достатъчно основание за митовете, заобикалящи неговата личност. Цар Крез се превърнал в нарицателно име благодарение на едно наистина епохално постижение на своите предшественици на трона — изобретяването на парите.

Нещо подобно на пари и нещо, наподобяващо пазари, се наблюдава в Месопотамия, в древен Китай, Египет и много други части на света. За разлика от Лидия обаче, където първите известни на човечеството монети били отсечени някъде между 640 и 630 г. пр.н.е. в нито една от тези страни не се боравело с истински пари. За гениалността на лидийските царе може да се съди по това, че първи видели нуждата от изработване на малки, лесно преносими слитъци метал, равняващи се по стойност на няколкодневния труд или на малка част от реколтата на един земеделец. Изработвайки тези слитъци в стандартна, предварително зададена форма и големина и щамповайки върху тях условен образ, който да доказва стойността им и пред неграмотните, лидийските царе увеличили в безпрецедентна степен ефективността на всички търговски операции.

Крез - bg.wikicitycouncil.com


Първите лидийски монети били изработени от електрон — естествена сплав на злато и сребро, която се среща в природата. Металът се оформял във вид на продълговати плочки, няколко пъти по-дебели от модерна монета, на големина колкото крайната фаланга на мъжки палец. За да се гарантира тяхната автентичност, върху всяка отливка по заповед на царя се щамповала лъвска глава. Поради натиска при щамповането се изменяла и формата на отливките — от овална плочка в кръгла и плоска монета.

Целта била парите да се секат с точно определена форма и приблизително еднаква дебелина, за да се отмени една от най-досадните и отнемащи време операции в търговията — претеглянето на златото или съответния благороден метал при всяка сделка. С въвеждането на новото разменно средство било достатъчно търговецът да отброи съответния брой монети, за да се сключи сделката. По този начин рязко се намалили и измамите в количествата злато и сребро, предмет на всяка отделна транзакция. Продавачите и купувачите вече не били длъжни да боравят с везни или да внимават, образно казано, да не бъдат „ударени в кантара“. От търговците не се изисквало да познават на око чистотата на метала, който получавали при всяка продажба на чифт сандали, кош пшеница или амфора зехтин. Използването на пари с предварително определено тегло и съдържание на метал, отсечени и щамповани в царската монетна работилница, позволило всяка сделка да протича много по-бързо и честно и за двете страни, като вече не било нужно хората да си носят везни за злато, ако ще ходят на пазар. Търговията станала достъпно занимание за много по-широки слоеве от населението.

Приказното богатство на Крез и неговите предшественици на лидийския престол било натрупано не от завоевания, а от търговия. През време на царуването си (560—546 г. пр.н.е.) Крез пуснал в обръщение нови монети от чисто злато или сребро вместо от електрон. Използвайки тези нови монети със стандартно съдържание на метал като универсално разменно средство, лидийските търговци развили оживена търговия със стоки от ежедневна необходимост — зърно, зехтин, бира, вино, кожени изделия, грънци и дървен материал, както и с предмети на лукса — парфюми и козметика, накити, музикални инструменти, декоративна керамика, бронзови статуетки, мохерна вълна, скъпи платове, мрамор и слонова кост.

Това изобилие и разнообразие на стоки бързо довело до още едно революционно изобретение — пазара на дребно. Наместо купувачът да издирва къде живее онзи, който продава зехтин или накити, за да ги купи от дома му, царете на Сардес създали една качествено нова система на търговия, при която всеки, който имал нещо за Продан, излагал стоката си на централния пазарен площад. Около сергиите за плодове и зеленчуци се появили цели редици малки магазинчета, като всеки търговец продавал определен вид стока. Имало продавач на месо и продавач на зърно; търговец на накити и търговец на платове; магазинче за музикални инструменти и друго за грънци. Този първообраз на пазара възникнал през седми век пр.н.е., а негови проявления през вековете са гръцката агора, средновековните пазарни площади на Северна Европа, както и модерните търговски комплекси в американските предградия.

Парично-пазарна система. Пазарът и търговията придобили такова значение в живота и общественото устройство на лидийците, че в трудовете си Херодот ги нарича събирателно с думата kapeloi, която означава търговци, продавачи, но също и търгаши или мошеници. Според Херодот лидийците се превърнали в народ от търговци — първият в историята, заменил натуралната и разменна търговия с истинска парично-пазарна система.

Търговската революция в лидийската столица Сардес предизвикала всеобхватни промени във всички сфери на обществения живот. Херодот пише с нескрито удивление за нововъзникналия обичай лидийските жени сами да си избират съпрузи. Събрала достатъчно количество монети, младата девойка можела сама да си приготви зестра и по този начин имала по-голямо право на глас при избора на жених.

Бързо се появили нови видове търговски услуги. Едва изникнали първите магазинчета на площада, когато някакъв предприемчив човек се сетил да открие в съседство дом за сексуално обслужване на множеството търговци и техните клиенти. Най-ранните известни в историята публични домове функционирали около пазарния площад на Сардес. Смята се, че много неомъжени лидийски жени спечелили именно в тези заведения нужните им пари за зестра.

Не след дълго последвал хазартът, като на лидийската цивилизация се приписва изобретяването не само на парите, но и на заровете. При археологически разкопки са открити веществени доказателства, че зарове и други хазартни игри, като например ашици, са се играели непрестанно около пазарния площад.

Търговията била основният фактор, на който цар Крез дължал несметното си богатство. Само че и той, както и останалите знатни фамилии прахосали всичко. Те бързо развили вкус към луксозните стоки и охолния живот, към ескалиращата спирала на показното потребление. Така например лидийските фамилии се надпреварвали коя ще изгради по-голяма семейна гробница от останалите. Тези гробници били богато украсени с мрамор и слонова кост, а мъртвите се погребвали с пищни церемонии, натруфени със златни диадеми, гривни и пръстени. По този начин, вместо да генерират все по-голямо богатство, знатните лидийци пръснали натрупаното от техните предци. Нововъзникналият елит на Сардес бързо изхарчил за потребление парите на предишните поколения, вместо да ги вложи в градивни начинания.

В крайна сметка Крез изсипал цялата хазна в двете бездънни ями на прахосничеството, погубили толкова много царе преди и след него — строителството и войската. С огромното си богатство той покорил почти всички гръцки градове в Мала Азия, включително и великия Ефес, който разрушил и построил наново, в още по-грандиозен вид. Макар сам да не бил грък, Крез изпитвал голямо уважение към гръцката цивилизация, език и религия. Тъкмо поради тази своя слабост той управлявал покорените гръцки градове по един доста либерален начин.

Според известната гръцка легенда Крез се допитал до Делфийския оракул дали би могъл да се надява на победа в евентуална война срещу Персия. Оракулът отвърнал, че ако нападне Персия, това ще доведе до падането на една велика империя. Крез взел това за благоприятен знак, вдигнал войските си и нападнал персите. В последвалата кървава война (547—546 г. пр.н.е.) обаче паднала не персийската, а лидийската империя, която се основавала не на военна мощ, а на търговско умение. Персийският цар Кир разгромил без усилие наемната войска на Крез, след което тръгнал по петите на оцелелите и превзел лидийската столица Сардес.
Докато персийските войски, замаяни от победата, подложили приказно богатия Сардес на грабежи, огън и меч, Кир се присмял на Крез:

„Виж какво правят моите войници с твоя град!“

На което Крез отвърнал:

„Вече не е мой. В момента те плячкосват и опустошават твоя град и отнасят богатството ти.“
Персийската победа сложила край на царуването на Крез, с което лидийското царство изчезнало от аналите на историята. Но макар славната Лидия вече да не съществувала на нито една карта, нейният отпечатък върху развитието на цивилизацията си остава епохален. Много от заобикалящите я царства бързо възприели практиката на сечене на монети, поставяйки началото на една революция в търговията, която се разпространила в целия средиземноморски свят и на първо място в най-близкия съсед на лидийското царство — древна Гърция.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар