// Вие четете...

Поведенчески модели

Парадоксите на стреса?

Stres„Със сърдита жена ще се състариш, с добра – ще се подмладиш.“

Парадоксите на стреса?

Когато ситуацията е стресова или се появи напрежение, при мъжете се активира способността за пространствено ориентиране и логическото мислене, а при жените се активира функцията за говор и тя започва да говори, често без прекъсване. Когато жената е в стрес, тя говори, и говори, и говори… на всеки, който е готов да я слуша. Може да говори часове наред със своите приятелки за грижите си, да им ги описва в най-малки подробности, след което всички заедно правят още една дисекция на проблема. Тя говори за настоящи проблеми, за минали проблеми, за възможни проблеми и за неразрешими проблеми. Когато говори, жената не се стреми да открие решение на измъчващите я въпроси, а получава успокоение и облекчение от самия процес на говорене. Речта й е разпиляна, може едновременно да обсъжда няколко теми, без да прави каквито и да било заключения. За жената споделянето на проблемите с близките е белег за доверие и приятелство, защото тя просто изключително силно се нуждае от това. Казаният, разказаният проблем за нея вече не е проблем, защото мъжът е този който с огромно удоволствие ще се заеме с решението му.
На мъжа наистина му е трудно да слуша жената, която говори за грижите си, защото му се струва, че тя очаква от него да й даде отговор и решение за всеки проблем, който спомене, докато излива на глас напрежението си. Мъжът не иска само да му говорят за проблемите, той се чувства задължен да направи нещо, за да ги реши, защото ако не намери бързо решение, това непрестанно говорене ще продължи. Е, кое живо същество, освен някоя друга жена, може да изтърпи такова бърборене!
Логическият отговор идва от само себе си, като в повечето случаи мъжът ще я прекъсне с предложение за решение, за това какво трябва да се направи в случая. Всъщност не са много мъжете които знаят какво точно трябва да правят и затова те започват да търсят решението на проблема, а оттук започва и „омагьосания кръг“ на предложение и одобрение.
В случая най-важното за мъжа е, че той не трябва да прави нещо особено, като най-ценното, което един мъж може да стори, е да слуша с потвърждаващи съучастието му звуци и жестове, без да предлага решения. За мъжа този начин на говорене е непонятен, защото той си отваря устата само когато има да предложи някакво решение или да каже нещо по същество, защото празното говорене за него е просто губене на време.
Когато жената е угрижена и иска да поговори, тоест да изплаче „мъката“ си, не й предлагайте решение, нито пък се опитвайте да й доказвате, че тревогите й са преувеличени, вие просто трябва да й покажете, че я слушате. Лошото идва, когато жената откаже да възприема предлаганите от мъжа решения, не му остават много възможности, освен да се опита да се защити или да се опита да омаловажи проблемите с фрази от рода на: „Това всъщност не е важно“, „Преувеличаваш нещата“, „Забрави го“, „Чудо голямо“, „Всяко чудо за три дни“. Подобни действия от страна на мъжа са напълно безсмислени, защото това само ще я ядоса, тъй като това негово поведение ще й се струва, че него изобщо не го е грижа за нея и не иска да я изслуша. Атаката ще е стремителна, целяща да нанесе огромен брой поражения, а средствата, тоест използваните „оръжия“ ще са от тези които могат да нанесат най-тежки поражения. Битката ще е за получаване на надмощие от страна на жената и пълно послушание на мъжа, иначе упорството му няма да му се размине безнаказано.
Когато са в стрес, мъжете се напиват и нападат някоя чужда държава. Жените се тъпчат с шоколад и нападат магазините. Когато са под напрежение, жените говорят, а мъжете действат, без да мислят. Ето защо 90% от затворниците са мъже и точно толкова от клиентите на психоаналитиците са жени. Когато и мъжът, и жената са в стрес, и двамата всъщност се движат по осеяното с мини поле на емоциите, които трябва да преодолеят, за да се освободят от напрежението. Мъжете млъкват, което още повече тревожи жените. Жените започват да говорят неуморно, с което пък мъжете не могат да се справят. В желанието си да помогне на мъжа да се чувства по-добре, жената започва да го увещава да говори за проблемите си, а това е възможно най-лошото, което може да направи. Защото той й се озъбва, за да го остави на мира и се оттегля някъде на спокойствие, най-често тръшвайки вратата.
Мъжете трябва да разберат, че когато жената е в стрес, тя иска да говори и че той трябва просто да я слуша, без да й предлага решения на проблемите, но как да стане това, след като на всички е ясно, че е невъзможно. Когато жената е под напрежение тя иска да говори за тревогите си, а мъжът не желае да слуша, защото това го потиска още повече. Лошото е, че когато той се оттегли, тя се чувства отблъсната и необичана, и започва да звъни на майка си, сестра си или на приятелките си, а от тук нататък можете да си представите, каква голяма грешка е направила, като се е омъжила за такъв като него. Именно това е една от най-трудните за осъзнаване и разбиране разлики в реакцията на мъжа и на жената спрямо стреса.
Когато се намира под изключително силно напрежение или пък трябва да открие решение на някой крайно сериозен проблем, мъжът обикновено се усамотява и отблъсква абсолютно всички. Той напълно изключва емоциите си, включва в режим решаване на проблемите, спира да говори, всъщност той започва процес на трескаво търсене на решение на проблема. Освен това, той добре знае, че решението трябва да бъде одобрено от нейно величество жената, защото го очаква обвинение в некадърност, а такова обвинение трудно може да бъде приемливо за всеки мъж.
Парадоксът е, че когато мъжът премине към фазата на пълно изключване, това обикновено хвърля жената в ужас, защото тя самата реагира по подобен начин единствено когато е била силно наранена, болезнено излъгана или изнасилена (буквално или преносно). Поради тази причина жената решава, че нещо подобно се е случило и с него. За съжаление тя най-често си въобразява, че неволно го е наранила и той вече не я обича, а това я кара отново да се опита да разговаря с него, което пък той решително отказва, защото си мисли, че тя не вярва в способността му да се справи сам с общите им проблеми. В този случай, когато жената се чувства наранена тя прибягва до пълното изключване, но тогава, съдейки по себе си, мъжът пък си мисли, че тя има нужда да бъде оставена на спокойствие и затова търси начин да излезе извън нейния контрол.
Следователно, ако мъжът престане да общува, оставете го на мира, той наистина се нуждае от спокойствие. Така ще се чувства най-добре, защото всъщност точно това иска. Ако обаче жената се изключи напълно, знайте, че назряват неприятности и че е време да седнете и да й дадете възможност да се „изприказва“. Иначе казано, ако мъжете искат да има мир и любов, просто трябва, в буквален и в преносен смисъл, само и единствено да слушат. За жените истината е в говоренето, а за мъжете в слушането.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар