„Огънят и водата не са роднини.“

Реформацията в шестнадесети век, представяйки отворената Библия на хората, се стремеше да стигне до всички страни в Европа. Някои народи я посрещнаха с радост като небесен пратеник. За навлизането й в други страни попречи до голяма степен папството и светлината от Библейското познание, с неговото възвишено влияние бе почти изключена. Но в една държава, макар че светлината намери достъп, “тъмнината не я схвана”. Накрая злото победи и небесната истина бе пропъдена.

“И ето що е осъждението: светлината дойде на света и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината…”.

Нацията бе оставена да пожъне резултатите от поведението, което бе избрала. Обуздаващият Божи Дух бе оттеглен от народа, презрял дара на Неговата благодат. На злото бе позволено да узрее. И целият свят видя плодовете от съзнателното отхвърляне на светлината.

Войната срещу Библията във Франция, водена в продължение на толкова много столетия, достигна връхната си точка в сцените на Революцията. Ужасяващото насилие и бунтът бяха само законна последица от потискането на Писанията от страна на Рим. Те са най-поразителният, наблюдаван някога от света пример на действието на папската политика, илюстрация на резултатите, до които водят ученията на римската църква през повече от хиляда години.

Потъпкването на Библията през периода на папското владичество бе предсказано от пророците; а писателят на Откровението посочва също и ужасните последици от владичеството на “човека на греха”, особено за Франция.

Господният ангел каза:

“…ще тъпчат светия град четиридесет и два месеца. А на двамата Си свидетели ще дам да пророкуват хиляда и двеста и шестдесет дни, облечени във вретища (траурна дреха)… И когато свършат свидетелстването си, звярът, който възлиза от бездната, ще воюва против тях, ще ги победи и ще ги убие. И труповете им ще лежат по улиците на големия град, който духовно се нарича Содом и Египет, гдето и техният Господ биде разпнат… И земните жители ще се зарадват за тях, ще се развеселят и един на друг ще си пратят подаръци, защото тия два пророка са мъчили жителите на земята. А след трите и половина дни влезе в тях жизнено дишане от Бога и те се изправиха на нозете си; и голям страх обзе ония, които ги гледаха”.

Споменатите тук периоди – “четиридесет и два месеца” и “хиляда двеста и шестдесет дни” – са един и същи период и представляват времето, през което църквата на Христос трябваше да търпи потисничеството на Рим. Хиляда двеста и шестдесетте години на папско господство започнаха с неговото установяване през 538 г. сл. Хр. и следователно трябваше да завършат в 1798 г. По това време френската армия влезе в Рим, плени папата и той умря в заточение. Макар че скоро след това бе избран нов папа, папската йерархия никога повече не бе в състояние да упражни притежаваната дотогава сила.

Църквата не бе преследвана през целия този период от 1260 години. В милостта Си към Своя народ Бог скъси времето на неговото огнено изпитание. Предсказвайки тази “голяма скръб”, която щеше да сполети църквата, Спасителят каза: “И ако да не се съкратяха онези дни, не би се избавила ни една твар; но заради избраните ония дни ще се съкратят”. Благодарение на Реформацията, преследването бе прекратено преди 1798 г.

По-нататък пророкът заявява за двамата свидетели:

“Те са двете маслини и двата светилника, които стоят пред Господаря на земята”. “Твоето Слово, казва псалмопевецът, е светилник на нозете ми и виделина на пътеката ми.”.

Двамата свидетели представляват писанията на Стария и Новия завет. И двата завета са важно свидетелство за произхода и вечността на Божия закон. И двата завета свидетелстват за изкупителния план. Символите, жертвите и пророчествата на Стария завет посочват един идещ от бъдещето Спасител. Евангелията и посланията на Новия завет говорят за Спасител, Който вече е дошъл точно както е предсказан от символите и пророчеството.

“…ще… пророкуват хиляда и двеста и шестдесет дни, облечени във вретища (траурна дреха).”

През по-голямата част от този период Божиите свидетели ще останат неизвестни. Папската власт се стремеше да скрие Словото на истината от очите на народа и да му представи фалшиви свидетели, които да противоречат на доказателствата на това Слово. Когато Библията бе забранена от религиозната и светската власт, когато свидетелството й бе изопачено и бяха положени всички усилия, каквито хора и демони биха могли да измислят, за да отклонят човешките умове от нея, когато тези, които се осмеляваха да проповядват светите й истини бяха преследвани, предавани, погребвани в тъмничните килии, мъченически умъртвявани заради вярата им или пък принуждавани да бягат към недостъпни планински места, из пещери и подземия, тогава верните свидетели пророкуваха във вретище.

Но въпреки това през целия този период от 1260 години не преустановиха свидетелството си. В най-тъмните времена имаше Божии мъже, които обичаха Словото и старателно пазеха честта му. През цялото това време на верните служители бе дадена мъдрост, сила и авторитет да прогласяват Неговата истина.

“И ако някой поиска да ги повреди, огън излиза от устата им, та изяжда неприятелите им; и ако поиска някой да ги повреди, така трябва той да бъде убит”.

Хората не могат да тъпчат безнаказано Божието слово. Значението на тази ужасна заплаха е изложено в последната глава на книгата “Откровение”:

“Аз свидетелствам на всекиго, който слуша думите на пророчеството в тая книга: Ако някой притури на тях, Бог ще притури върху него язвите, написани в тая книга, и ако някой отнеме от думите на тая пророческа книга, Бог ще му отнеме дела от дървото на живота и от светия град, които са описани в тая книга”.

Такива са предупрежденията, дадени от Бога, за да предпази хората да не променят по някакъв начин откритото или заповяданото от Него. Тържествените предупреждения се отнасят за всички, които чрез влиянието си подвеждат хората да гледат леко на Божия закон. Те би трябвало да накарат заявяващите лекомислено, че нямало да има големи последици от това, дали се слуша Божият закон или не да се боят и да треперят.

Всички, издигнали собствените си мнения над Божественото откровение, всички, поискали да променят ясното значение на Писанието за свое удобство или заради съобразяване със света, поемат ужасна отговорност. Писаното слово, Божият закон, ще измери характера на всеки човек и след непогрешимия изпит ще осъди всички недостойни.

“И когато свършат свидетелстването си…” Периодът, през който двамата свидетели трябваше да пророкуват, облечени във вретище, приключи през 1798 г. Когато наближи краят на делото им в неизвестност, силата, представена като “звярът, който възлиза от бездната”, трябваше да им обяви война. В много от европейските народи силите, управлявали в продължение на столетия и църква, и държава, бяха контролирани от Сатана чрез папството. Но тук се открива ново изявяване на сатанинска сила.