// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Паднат ли силните, падат и техните истини.

ЕиС8„Който е помогнал на вижда да стане вожд, не управлява с него.“

Паднат ли силните, падат и техните истини.

Днес еволюционната теория се поставя все повече под въпрос от много учени. Признава се, че тя не се изгражда на доказателствена научна база, а представлява философски начин на мислене. Повечето от факторите, върху които се гради, се приемат априори като установена даденост, без да се търси научен потвърдителен материал. Това е дало основание на някои учени да признаят, че „нито един път Дарвиновата еволюционна теория не е доказана било експериментално, било чрез научните факти“ (M. Denton: „Еволюцията – теория в криза“,1985).
Напротив, има стотици научни доказателства, които опровергават тази теория.
На учените днес им е добре известно, че еволюционната теория има три големи празнини, които тя не може да запълни или, иначе казано три големи въпроса, на които тя не може да отговори:
1) Празнината между нищото и материята. Еволюционната теория пренебрегва общоизвестната истина, „че от нищото нищо не може да произлезе“. Материята не може да бъде вечна, тъй като това противоречи на Първия закон на термодинамиката.
2) Празнината между неживата материя и живота. Еволюционната теория противоречи на Втория закон на термодинамиката, когато учи, че неживата материя случайно се е превърнала в живи, сложни и произвеждащи енергия форми.
Привържениците на еволюционната теория твърдят, че това би могло да стане в продължение на много дълъг период от време. Световноизвестният учен – химик проф. д-р A. E. Wilder-Smith сполучливо пише в тази връзка: „Ако вие вземете различни метални парчета, поставите ги в затворен съд, след което ги разклащате в продължение на един милион години, то вероятността да се създаде от тези парчета часовник е равна на нула. И ако вместо един милион години разклащането продължи два милиона години, смятате ли, че шансът ни да получим часовник ще е по-голям? Никога! А само една – единствена жива клетка е много по-сложно устроена от който и да било часовник“.
Ако погледнем под микроскоп вътрешността на клетката, ние ще видим много и разнообразни ултра малки образувания. На площ, по-малка от една хилядна от милиметъра, са концентрирани различни биосистеми, енергийни структури, наследствено – информационни централи, размножителни потенциали и т.н. Всички са изработени с изключителна прецизност, високо степенна организираност и показват поразителна хармоничност в тяхната функция. И между тях се намира една фантастична кодирана информационна система (генетичен код) – един компютър със запаметена в него огромна биологична информация, която организира и ръководи дейността на тази клетка, както и всички функции на целия организъм, който е изграден от около 100 000 милиарда (1014) такива клетки.
Повече от 900 висококвалифицирани специалисти от 40 страни на света са работили в продължение на 15 години, за да дешифрират последователността на буквите на генетичната наследствена информация. От 32 000 гени на човешкия геном досега са дешифрирани само около 3% от последователността на ДНК – молекулите на генетичния код. Каква огромна интелектуална и финансова инвестиция е била необходима, за да се постигне един такъв скромен успех!
Нека слезем на молекулярно ниво: една обикновена човешка чернодробна клетка се състои от 53 милиарда сложни протеинови молекули. Ако се умножи това по общия брой на клетките, изграждащи организма, се получава космическа цифра от белтъчни молекули, която човешкият разум не може да побере. Съставните части на молекулата и самите молекули трябва да са подредени в строго определен ред, за да могат да изпълняват функцията, за която са предназначени. Тази подредба се определя от кодираната във всяка клетка генетична информация. Учените изчисляват количеството на биологичната информация, съдържаща се в генетичния материал на една клетка, с писмена информация, която може да се побере в 1000 книги от по 600 страници с по 500 думи на страница. Но това не е всичко! Генетичният код в клетката е написан на „азбука“, състояща се само от четири букви, а трябва да бъде преведен на азбука, състояща се от 20 букви (протеиновите молекули са изградени от 20 аминокиселини). Генетичната информация трябва да бъде преведена, безпогрешно транспортирана и предадена в подходящ момент и с подходяща скорост, за което е необходима и съответната енергия. Всички тези процеси трябва да протекат в абсолютна хармония, за да се получи съответната специфична белтъчна молекула.
Тази съвършеност и изключителна сложност в устройството и функциите на биологичните структури е дала основание на редица съвременни учени да създадат т.нар. „Теория за интелигентния дизайн“. Но един интелигентен дизайн задължително предполага съществуването на свръх интелигентен дизайнер!
От този кратък и твърде опростен поглед в света на молекулярната биология следват два много важни въпроса:
а) Какъв свръх интелект е необходим, за да бъде създадена тази универсална и неизменяема генетична информация, която определя и контролира специфичния молекулярен строеж на живата клетка?
б) Възможно ли е тази изключително сложна структура и функция да възникне, да съществува, да функционира и да се възпроизвежда случайно? Експерти сравняват това с вярата, че ако бъдат хвърлени пет милиарда букви във въздуха, те могат с течение на времето да се превърнат от само себе си в многотомна енциклопедия без граматическа грешка. Известният съвременен биохимик проф. M. Behe пише в своята книга „Черната кутия на Дарвин – биохимични предизвикателства към еволюционната теория“, че „Макро еволюцията е невъзможна“.
Скептици и убедени еволюционисти обикновено казват, че „еволюцията не би била вероятна, но въпреки това се е осъществила“. Много учени днес признават, че еволюцията не само че е невероятна, но е и невъзможна.
3) Празнината между човека и животинския свят. С този въпрос ние се занимахме подробно в предишната глава. Тук ще добавим, че появата на духа и съзнанието е нещо качествено съвсем ново и те не могат да са плод на материята. Както Законът за причинно-следствените връзки, така и Вторият закон на термодинамиката го доказват. Или тези закони са верни и еволюционната теория противоречи на науката, или обратно. Природните закони са верни и неотменими, на което се дължи и целият научно-технически и културен прогрес на човечеството.
Освен за тези три празнини в еволюционистичното мислене немалко учени днес са на мнение, че еволюционната теория няма отговор още за:
Причинно-следствени зависимости, учението за относителността, движението на материята, съхранението на масата и енергията, хармонията и порядъка във Вселената, електромагнитните полета, гравитационната сила, ядрената енергия, ентропията и много други още закономерности и явления в природата.
Фактът, че повечето съвременни учени поддържат еволюционната теория, не означава, че тя е вярна, а просто е израз на тяхното философско мислене и лична вяра. В средните училища на много държави по света еволюционната теория се преподава като задължителен учебен предмет без възможност за алтернативен начин на мислене. Така тя по задължение се налага и става една от най-успешните теории в историята на човечеството.
Но нека не се забравя един изключително важен исторически факт: Борбата за истината винаги е започвала с малък кръг от хора и с течение на времето тя е надделявала. Народната мъдрост има право; „Ако множеството вярва в една лъжа, тя не може да стане истина“. И още: „Множеството не може да спечели насила истината“.
Безброй са примерите от историята как политически системи, управляващо мнозинство, преобладаваща идеология и т.н. са втълпявали на широките маси, че те са единствени носители на истината и прогреса. Така беше с националсоциализма, така беше с комунизма, така беше с марксизма – ленинизма. Паднаха силните, а с тях и тяхната истина и техният прогрес. Така беше някога, така е и днес…

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар