// Вие четете...

История на българите

Падането на Плевен и неговото значение – 10 декември 1877.

Опит на армията на Осман паша да пробие обкръжението от блокадата на руските войски и нейната капитулация. Във връзка с крайното изтощение на запасите и ограничените боеприпаси Осман паша взел решение да извърши на 9-ти декември опит за пробив. Руското командване своевременно узнало за това и отдало нужните разпореждания. Но по вина на командира на гренадирския корпус Ганецки войската от неговия участък, по който турците нанасяли главния удар, не са били приведени в бойна готовност. Възползвайки се от това, турските войски пробили цялата руска отбрана. Но с придошлите резерви турците били отблъснати, обкръжени и принудени да се предадат. Руснаците загубили 1700 човека. От турските войски са били взети в плен 43338 човека, загубите на турците убити и ранени били 6000 човека.

Капитулацията на армията на Осман паша не можела да не повлияе и на общото морално състояние на турските войски и на турското население. В това отношение падането на Плевен представлявало като чели този пункт, от който нивото на моралното състояние на турските войски, независимо от отделните не големи подеми, като цяло непоколебимо тръгнало надолу.

Падането на Плевен изострило и ускорило започналия още от по-рано процес на изтощение на материалните и моралните сили на турската армия.

За руснаците падането на Плевен означавало освобождаването на значителна маса войска и здраво осигуряване на десния фланг на Дунавската армия. Руското командване имало пълната възможност отново да премине от отбрана към настъпление. Върховното турско командване не можело това да не го разбира и да не направи от това за себе си съответните изводи.

След падането на Плевен позициите на турското правителство по въпросите за мир рязко се изменили. На 12 декември турското правителство се обърнало към западно европейските държави с молба за тяхната намеса с цел прекратяване на войната. С този акт турското правителство признало своята слабост и не способност към по нататъшно водене на войната. Руското правителство взело решение да не започва никакви мирни преговори преди предварителното признание на турското правителство на основните руски мирни условия. Условията на руското върховно командване били утвърдени още на 8 декември в предвиждането за скорошното и неизбежно падане на Плевен и се явявали значително по-твърди в сравнение с условията, които по-рано се предявявали към Турция.

В тези условия влизали исканията за признаване от турското правителство пълната автономия на цяла България, Босна и Херцеговина, признание независимостта на Черногорието, Сърбия и Румъния и някои териториални придобивки за Русия. Освен това по мирните условия турското правителство е трябвало да даде обещания за изпълнение на контрибуции, да направи проливите достъпни за търговските кораби за всички неутрални страни и т.н. За това, да се закрият проливите за военните флотове на всички страни, освен за Русия, царското правителство се опасявало от намесата на Англия, все пак не е минало, макар и Нелидов и да е внесъл такова предложение. И накрая, турското правителство е трябвало да се задължи още до сключването на мира да очисти придунавските крепости.

След падането на Плевен руското правителство, също и руското командване, се чувствало във военно отношение много уверено и твърдо, и в случай на отказ на турското правителство от предварителните признания на руските мирни условия било готово да принуди към това турската армия със сила и оръжие.

Особен интерес представлява падането на Плевен от гледна точка на военното изкуство.

За историята развитието на военното изкуство Плевен е дал нещо много ценно. Усилването на отбраната, проявила се особено ясно под Плевен, означавало началото на развитие на тази позиционна борба, която по-рано била набелязана в Кримскта война под Севастопол, получила по нататъшно развитие в руско японската война и довела до задънена улица буржоазното военно изкуство през годините на първата световна война.

Севастопол, обсаден по време на Кримската война от съюзните армии се задържал 11 месеца и привлякъл към себе си повече от 100000 съюзни войници. Последните понесли загуби от 55000 човека и за дълго приковани към Севастопол, не са могли да предприемат решителни действия на друго място. Плевен се задържал (от 20 юли до 10 декември) почти пет месеца, привлякъл към себе си повече от 100000 руски и румънски войници и офицери – 40000 от тях били убити или ранени – както и задържала действията на Дунавската армия. По този начин, и Севастопол и Плевен показали, че с новите форми на борба се налага сериозно да се съобразяват. Но както и Севастопол, Плевен все още не показал напълно всички особености на тази борба както от страна на отбраната, така и от страна на настъплението.

Опитът от борбата за Плевен дал много ценно за военното изкуство. Анализирайки хода на Трети Плевен, може също в зародишна форма да се проследи възникването на метода за пробив на позиционната отбрана. Става дума за споменатите по-горе основи на плана, по които е трябвало, по замисъл на авторите на тези основи, да се построят сраженията при Трети Плевен. Нека тези основи да останат само опити, не намерили правилно претворение в живота по силата на изостаналостта на царска Русия. Все пак главния замисъл на този план в зараждането на набелязаните вече методи за преодоляване на позиционната борба, които получили своето развитие в бъдеще.

„Предварителното, възможно продължително обстрелване на неприятелските укрепления от артилерията, усилено с постепенно приближаване към тях” в последствие на друга техническа база, преляла в много дневна артилерийска подготовка през 1916-1917 година.

„Постепенно, наземно под прикритие на местността приближаване към укритията на пехотата и накрая, атаката им с открита сила” преляла в съоръженията пред пробива на паралелна система, доведена почти напълно до противника, в същата 1916-1917 година.

Някои зародили се правилни решения в „атака с открита сила” при пробива са били дълбоко разположени 22 батальона от отряда на Скобелев и Имеретимски срещу тесния фронт на участъка на пробив при Трети Плевен. Тук не трябва да се изпуска от поглед, че такова разположение станало не от осъзнаването от Скобелев на идеята за дълбокото ешелониране на терена, първите ешалони имали предназначението за самия пробив, а задните – за неговото развитие. Дълбокото разположение на войските в дадения случай преследвало други цели, идеята за действие на тесен участък получила уродливо изражение по силата на недостатъчното потискане на противника по фланговете на атакувания участък.

И така, руската военно теоретична мисъл в периода на Първи Плевен положила началото на използване на прийоми и средства за преодоляване на позиционната отбрана по пътя на пробива. В това отношение руската военна мисъл изпреварила всички армия по света още дълго преди това, от когато са възникнали по-развити и напълно ясни форми на позиционната отбрана и от когато напълно била осъзната необходимостта от търсене на методи за нейното преодоляване.

Ценната, от гледна точка на военното изкуство, се явява също организацията на противодействие на опитите за пробив на блокираните войски. Противодействието на това се основава на съчетание на силите на огъня по полевите укрепления и маневрите на войските от не застрашените участъци. Наистина, това не било напълно осъществено, но все пак е дало много и в края на краищата е осигурило търсените резултати.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар