// Вие четете...

Управлението

Още подозрителни знаменитости във властта.

„Което е угодни на знатния, то има силата на закон.“

Още подозрителни знаменитости във властта.

Трябва да се помни, че на телевизионния евангелизатор Пат Робертсън не е чужда партизанската политика. Бащата на Робертсън бе член на Сената и изпълняваше дори функцията на председател на могъщата Сенатска банкова комисия.
Синът на Уилям Ф. Бъкли, Кристофър, е също абсолвент на Йейл и член на окултния „Череп и кости“, към който принадлежи и баща му. Това е най-доброто доказателство, че абсолвентите надзирават избора на нови членове на сдружението.
Кристофър Бъкли говори също толкова отракано като баща си. Помолен веднъж от журналиста на „Ню Йорк таймс“ да разкрие някои тайни на „Череп и кости“, по-специално, да потвърди информацията за ритуалното използване на човешки кости, хитрият Бъкли отговори: „Ами да, имаме десния крак на Сара Бернар и левия на Питър Стювезант. Държим ги в шкафа и ги наричаме „подбраната двойка“.
Гифорд Пинчът – активистът и защитник на околната среда. Пинчът се смята за „баща“ на движението за защита на околната среда. Някои твърдят, че книгата на Пинчът „Нови разрешения“ довела до създаването на американската горска служба.
Видяхме как Рокфелеровци, Ротшилдовци, Стронговци и други банкери заговорници искат да използват акцията „Майка Земя“. Използват движението за защита на околната среда, за да прогонят конкурентите си и да поделят помежду си земите с естествени богатства. От перспективата на времето може да се разберат по-добре истинските цели на Гифорд Пинчът.
Еймос Пинчът, роднина на Гифорд, бе главният учредител на либералния Американски съюз за граждански права (ACLU). Амос Пинчът също подкрепяше финансово марксизма, помагайки на Ленин и болшевиките в началния период на комунистическата диктатура в Русия.
Ако става дума за вътрешните влияния в ACLU, изглежда „Череп и кости“ има в тях свой дял. Ръководител на ACLU стана през 1984 г. Джон Шетлак, член на „Череп и кости“ от 1954г.
Потър Стюърт – съдия от Върховния съд. Колегата на Буш, починалият вече Потър Стюърт, беше съдия във Върховния съд – най-висшата инстанция в правосъдието на Съединените щати. През 1988 г. Джордж Буш помоли Потър Стюърт да приеме клетвата му като президент по време на встъпителната церемония. Стюърт бе във възторг от предложението на колегата от „Череп и кости“. С помощта на тези двама души Тайното Братство можеше символично да гарантира на цялата заговорническа мрежа хармония и подкрепа за елита на Братството.
С цел да се засили символичното значение на това събитие, на клетвената церемония на Джордж Буш бе донесена в Белия дом библията от олтара на масонската ложа в Ню Йорк, която е била използвана за първи път при полагането на клетва от Джордж Уошингтън. За разлика от Библията на крал Джеймс, масонската версия съдържа увод, в който детайлно се обяснява, че масонството не е християнско обединение, а подкрепя всички религии и вероизповедания.
Тъй че Буш прие своя пост, заклевайки се върху библията, в чийто увод се отрича християнството, като се твърди, че вярата в Исус Христос не заслужава да бъде предпочетена пред тази в Буда, Мохамед, Зевс и други фалшиви богове и идоли.
Дали Бог би благословил един народ и неговия президент, които накърняват Истината? Дали ще дари с любов човека, който се кълне в езически документ, вмъкнат в Светата Господня Библия?
Уилям X. Тафт – президент на Съединените щати. Съдията Потър Стюърт не бе единственият висш чиновник в системата на правосъдието, който е бил член на „Череп и кости“. Историята на Съединените щати отбелязва много членове на Ордена сред федералните съдии. Уилям Хауърд Тафт бе не само съдия на Върховния съд, но и президент на Съединените щати. Бе също председател на унитарианската църква (унитарианците, наричани сега унитарианци – универсалисти, са религиозна група на „Ню ейдж“.
През 1921 г. в септемврийския брой на „Ню ейдж“, официалното списание на 33 степен на Шотландския ритуал на масонството, организацията съобщи гордо, че „масон от 32 степен (Тафт) е заел трона на президента“. Това изречение бе поместено в статия, озаглавена „Франкмасонството като световна сила“.
Явно Върховният съвет на 33-та степен на масонството, която със сигурност ръководи тайната колегия на Илюминатите, е смятал, че поемането на президентството от един брат масон, Уилям Тафт, ще бъде полезно за по-нататъшната диверсионна работа и за упражняването на скрит контрол от страна на Върховния съвет. В статията четем триумфалното твърдение, че един ден „световната масонска сила ще се окаже непобедима и недосегаема“.
Фамилията Тафт все още използва своето противно антихристиянско влияние. Чарлс П. Тафт (член на „Череп и кости“ от 1915 г.) е президент на финансовия отдел на ултралибералния Световен съвет на църквите. Световният съвет на църквите отдавна подпомага финансово терористични групи в чужбина. Сега тази „християнска“ църковна организация работи върху обединението на всички вери – от вероизповеданията на индианските знахари в Северна Америка и на африканските племенни магьосници, до християнските, еврейските, индуистките, будистките и мюсюлманските под единен духовен щит.. Шефовете на ССЦ са стигнали до извода, че Исус не е изключителен и не е бил истински бог.
Арчибалд Маклиш – основателят на ЮНЕСКО. Маклиш, член на „Череп и кости“ от 1915 г., заемаше важни постове в дипломатическия корпус на Съединените щати. Предвождаше американската делегация на конференцията на ООН в Лондон, когато бе основана ЮНЕСКО, и написа устава на тази подчинена на ООН организация. Скоро ЮНЕСКО стана толкова антиамериканска в акциите си, подкрепящи тероризма на страните от Третия свят и комунистическите планове, че обикновено умереният американски Конгрес за кратко време преустанови дотациите си за организацията, те представляваха 30% от бюджета на ЮНЕСКО. После Джордж Буш поднови финансирането и дори се опита да увеличи американската финансова помощ.
Арчибалд Маклиш заемаше важния пост на библиотекар на Конгреса. Важността на тази длъжност стана ясна през 1989 г. Според информацията на Фриц Шпрингмайер, християнски писател и изследовател, през януари 1989 г., малко след заемането на президентското място от Буш, съобразно традицията сътрудниците на Буш изпратили в Конгресната библиотека биографията му. В нея се споменавало за принадлежността на новия президент към масонството. Но четири месеца по-късно забележката за масонството на Буш тайнствено изчезнала и безшумно била извадена от преработената биография, която се намира сега в документацията на Конгресната библиотека.
В статията на Стивънсън М. П. Аронсън, абсолвент на Йейл през 1965 г., публикувана в августовския брой на „Фейм“ от 1989 г., се казва: „Един член на „Череп и кости“ ми показа веднъж писмо, което бе получил от Маклиш, подписано с: „С постоянно уважение, твой Арчи от 322″.
Таунсенд Уолтър Хупър II – издател. Таунсенд Уолтър Хупър II (член на „Череп и кости“ от 1944 г. ) е председател на Асоциацията на американските издатели. Тайното братство има почти неограничен контрол върху издателския пазар в САЩ и Европа. Затова не се появяват никакви стойностни книги, които да разобличават или да се противопоставят на Братството.
Нямаме неоспорими доказателства, че Таунсенд Хупър II използва влиянието си, за да цензурира или да спира разпространението на книги, враждебни към Братството. Но както изтъква Роджър Джейвънс, абсолвент на Йейл и изследовател на „Череп и кости“, „достатъчни са няколко телефонни обаждания на Хупър до главните издателства, за да се спре разпространението на готови за печат книги“.
Хупър е бил асистент на министъра на отбраната пет години, от 1948 до 1953 г., следователно е невъзможно да се допусне, че ролята му на председател на най-важното сдружение на американските издатели няма политически характер.
Ясно се вижда, че Орденът на черепа и костите има огромно влияние върху всички области на нашия обществен живот. Ето списъкът на членовете, живи и мъртви, които са влияели и продължават да влияят върху живота на хората.
Хенри Лус („Череп и кости“ 1920 г. ). Шеф на списанията „Тайм“ и „Лайф“ и на Съвета по международните отношения.
Макджордж Бънди. Съветник по национална сигурност на президента Джон Кенеди. Бънди, член на ордена от 1940 г., бе също агент на ЦРУ. Според информация на достоверен източник, списание „Ескуайър“ потвърди, че както и други хора от „Череп и кости“, Бънди се е търкалял гол в калта по време на посвещаването си“.
Джон Шермън Купър. Като американски сенатор от Кентъки бе член на комисията Уорън, на която беше поверено следствието по убийството на Джон Ф. Кенеди и установяването дали е имало заговор. Комисията, която предвождаше Джералд Форд, масон от 33-та степен, потвърди (което и можеше да се очаква), че обвиненият убиец Ли Харви Осуалд е действал сам.
По-късно Ричард Никсън избра Джералд Форд за вицепрезидент. Изборът стана, когато тогавашният вицепрезидент Спиро Егню трябваше да подаде оставка поради скандал. Когато и Никсън напусна поста си заради аферата Уотъргейт, Форд стана първият назначен президент на Съединените щати.
Чарлс С. Уайтхауз – член на Ордена от 1947 г. Бивш дипломат в Южна Африка.
Джонатан Бингъм, член от 1936 г. Член на Конгреса от Ню Йорк и член на Съвета по международните отношения.
Джон Чафи („Череп и кости“ 1944 г. ). Сенатор от Род Айланд. През юни 1992 г., няколко дни след завръщането си от събранието на Билдербергерите в Европа, сенаторът Чафи предложи в Сената законопроект, който, ако бъде приет, ще накара всички граждани на САЩ да предадат оръжието си.
Хенри Стимсън. Държавен секретар на президента Хърбърт Хувър. През двайсетте години Стимсън се грижеше комунистическият режим в Русия да получи финансовата помощ от марксиста Арманд Хамер, члена на „Череп и кости“ Аверил Хариман и от много корпорационни благодетели от Ордена.
Робърт А. Ловет. Министър на отбраната на президента Хари Труман.
Джон Хърси. Писател, носител на наградата „Пулицър“.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар