// Вие четете...

Поведенчески модели

От обект към индивидуален субект.

„Жената е и изменна, и променлива.“

От обект към индивидуален субект.

Формиране на психичен утерус. Отнася се до възможността да се използва съзнателно психическата страна на утеруса, до неговата способност да приема, да развива, преобразува и материализира – с други думи, да дава живот. Както жената дава живот на едно дете, по същия начин тя може да използва способността си да зачева, за да се формира, да се развие и да даде живот на самата себе си, да престане да бъде обект и да постигне истинско съществуване като индивидуален субект.
Еманципацията на жената е възможна единствено на индивидуално равнище, тоест тя може да се постигне само когато има твърда воля за това. За тази цел не е необходимо да иска разрешение от мъжете, нито от правителствата, тъй като става дума за личностното й развитие, на което никой не може да се противопостави, защото е в полза на човешкото общество и на неговите висши ценности.
Независимостта трябва да се постигне, без да се имитират мъжки роли, като се търси собствената женска самоличност, която трябва да се гради постепенно чрез приобщаването на жената. В действителност женската природа е отчуждена от и за мъжа, затова когато жената постигне самостоятелност, нейната женственост се освобождава и се проявява открито.
Психическият утерус трябва да бъде един вид тайна стая, където тя може да се самовглъбява, с цел да опознае себе си, да оцени действията си и да обобщи ежедневния си опит.
Азът е задължителна отправна точка на психическия живот на индивида, затова миналият опит има за цел да подхранва Аза чрез различни поуки, извлечени от ежедневието. Човек обикновено не преценява достатъчно задълбочено своите житейски преживявания, поради което се лишава от възможността да еволюира и да достигне зрялост.
Човек преживява събитията в живота си предимно емоционално, поради което трудно може да разбере причината за собствените си проблеми или ограничения. Това неизбежно води до отсъствие на растеж и развитие, тъй като индивидът достига зрялост в степента, в която поема сам грижата за живота си и е способен да реши успешно неизбежните проблеми на ежедневието.
Формирането на психическия утерус има за цел да обърне посоката на психологическото съзнание, така че Азът на жената да се проектира към вътрешния й свят, а не към външното. Съзнателното упражняване на собствен критерий, разсъдъчност и решителност ще допринесе за укрепването на нейното „Аз“.
Азът трябва да бъде използван по такъв начин, че да се превърне във вътрешен център на стабилност и устойчивост, така че думата „Аз“ да се отнася винаги до една и съща личност, а не до някакво изменчиво същество, неспособно да контролира психическата система на своята личност.
Става дума за едно формирано по по-висш начин „Аз“, способно да постигне постоянно вътрешно състояние независимо от промените във външното обкръжение. Трябва да бъде едно „Аз“, което да се променя единствено в еволюционна посока, а не в зависимост от хода на събитията или с течение на времето.
Именно така жената ще успее да се обърне към себе си, като се научи да се самооценява и да реагира самостоятелно.
С помощта на така формирания Аз тя ще успее да реши собствените си проблеми, да бъде щастлива по собствено решение и да постигне целите, които си поставя в живота. Не е възможно обаче да се формира такъв Аз, ако тя не се обръща ежедневно към вътрешния си свят, в който отново и отново да се среща със самата себе си.
Съществуват две възможности: или животът формира индивида, без той да може да се противопостави на това влияние, или пък индивидът успешно използва елементите на своята съдба, като постига хармония между жизнения си път и своите най-съкровени желания. За съжаление обаче хората смятат, че благоприятните събития трябва да дойдат като дар от природата или Бога, и че трябва да се примиряват, когато животът им се развива неудачно.
Жената трябва да осъзнае силата, която излъчва психическата функция на нейния утерус и която може да насочва навътре, да преобразява, развива и материализира. Това означава, че тя трябва да осмисли своя ежедневен опит, тоест да го преработи в алхимическата лаборатория на вътрешния си свят и да го роди в нова и по-висша форма. Тази способност е присъща за женската природа и е еквивалентно противоположна на тази на мъжкия атрибут, затова е и основният инструмент, чрез който жената може да постигне равенство с мъжа.
Трябва да уточним, че това, което наричаме „психически утерус“, не е дубликат на физическия орган, а съответства на психическата функция на утеруса, която е част от цялата й психика. Заради своите рецептивни характеристики той може да се използва и като място за вътрешния свят на жената.
Важно е да се разбере, че в това вътрешно съзидателно пространство пасивното престава да бъде инертно, придобива собствен живот, и че способността да се дава идва именно от този център.
Жената често изпитва затруднения да дава и да се отдава, тъй като преживява това като загуба, а не като проява на своята пълноценност. Това се дължи на факта, че живее проектирана към външното, като вътрешно остава празна. Ако тя обаче практикува често съзнателно самовглъбяване, ще започне да изпълва вътрешния си свят с нови елементи, постигайки по-голяма сигурност и сила. Ще се научи да дава и да се отдава, защото ще престане да изпитва мъчителна необходимост да определи своето „Аз“ с подкрепа от вън. Ще престане да се измъчва от съмнение, тъй като ще познава напълно собствената си индивидуална стойност.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар