// Вие четете...

Нестандартни размишления

От къде идват „Аз съм…”?

„Ако сред добрите хора попадне само един лош, всички ще прекарат времето си глупаво.“

От къде идват „Аз съм…”?

Фразите „Аз съм…“ имат два вида предшественици. Първият вид етикети идва от други хора. Те са ви ги прикачили, когато сте били дете и досега ги носите със себе си. Другият вид е плод на избор с който избягвате да извършвате неприятни или трудни за вършене дейности.
Преобладаваща е първата категория. За пример да вземем малко момиченце, което е във втори клас. Всеки ден с радост посещава часа по рисуване, с удоволствие оцветява и маже с боята. Когато учителката му казва, че не е добра по рисуване и в резултат тя започва да отсъствува, защото не обича неодобрението. Много скоро развива наченки на „Аз не съм…“. „Аз не съм добра по рисуване.“ Като избягва да се занимава с рисуване, тя подкрепя това твърдение и когато порасне и я запитат, защо не рисува, ще каже: „О, аз не мога да рисувам. Никога не съм умеела.“ Повечето фрази от този вид са остатъци от едно време, когато сте слушали фрази като: „Той е доста тромав. Брат му е добър в спорта, но той клони повече към ученето.“ Или „Ти си като мене, и аз никога не съм знаел правописа“. Или „И като малък си беше стеснителен“. Или „Той прилича на баща си и той не може да работи с ..“. Така се ражда живот, пълен с „Аз съм…“, които никога не се подлагат на съмнение. Просто се приемат, като условие на живота.
Поговорете с тези ваши близки, които според вас имат най-голяма отговорност за много от вашите „Аз съм…“, като родители, стари семейни приятели, учители, дядо и баба и други. Запитайте ги как според тях сте станали такъв, какъвто сте, и винаги ли сте били такъв. Кажете им, че сте решили да се промените и вижте дали вярват, че сте способен на това. Ще се изненадате от техните тълкувания и от убеждението им, че не можете да бъдете различен, тъй като „Ти винаги си бил такъв“. Ако обаче успеете да се промените, тези хора ще бъдат крайно изненадани.
Втората категория „Аз съм…“ идва от удобните етикети, които сте се научили да си прикачвате, за да избягвате неприятни дейности.
Например, ако един човек, който е на възраст и силно желае да се учи в университет, защото по някаква причина е пропуснал тази възможност, ще му се наложи да се състезава с младежи, които току що са излезли от гимназията, непременно ще изпитва страх от провал и съмнение в интелектуалните си способности. Дори да успее, той ще продължава да използува своите „Аз съм…“, за да избегне истинската активност. Ще оправдава бездействието си с думите „Твърде стар съм, не съм достатъчно умен и всъщност нямам голямо желание“. Той ще използува своите „Аз съм…“, за да избегне нещо, което всъщност истински желае.
Човек, който си служи с този вид фрази, желае да се измъкне от задачи, които са му неприятни. Когато трябва да поправи някой прибор или да извърши каквато и да е досадна дейност вкъщи, той просто напомня на жена си „Много добре знаеш, скъпа, че нямам технически усет“. Тези изрази „Аз съм…“ са модели на приспособяване на поведение, но въпреки това са измамни оправдания. Вместо да каже „Тази дейност ми е скучна или безинтересна и решавам да не се занимавам с нея в настоящите си моменти“, което е напълно логично и здравословно, на него му е по-лесно да извади някое „Аз съм…“.
Хората в тези случаи съобщават нещо за себе си. Те заявяват: „Аз съм напълно завършен продукт в тази област и никога няма да се променя.“ Ако сте завършен продукт, опакован и подреден, вие сте престанали да растете и да се развивате. Макар да не искате да се разделите с някое от своите „Аз съм…“, ще установите, че други са просто само ограничаващи и само манипулиращи.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар