// Вие четете...

Календарът на българите

От къде започва българската държава?

„Който не се срамува да каже, той и да направи, няма да се срамува.“

От къде започва българската държава?

Безпристрастният анализ на месечните названия в прабългарския календар показва, че те имат иранска, а не тюркска етимология. От тук се стига до извода, че твирем означава „четвърти“ (сравни авест. tuir, англ. four – четири), което за разлика от тюркската етимология „твирем – девети“ не изключва употребата на думата и като омоним. Между другото, Кормесий е известен в някои западноевропейски хроники като „третия български владетел“, имайки пред вид поредността Аспарух – Тервел – Кормесий (Твирем), но етимологията Кормесий = Твирем = „четвърти“ предполага друга, по-реална гледна точка: бат Кубрат – Аспарух – Тервел – Твирем (Кормесий).
Всъщност, българската държава започва от Кубрат, а не от Аспарух, защото Аспарух не управлява нова държава, а наследява западната част на бащинията си от делтата на Дунав до Днепър, понеже източната й част (от Днепър до Кавказ) е превзета от хазарите. Първоначалната граница между Хазария и земята на Аспарух е река Днепър, в руслото на която са намерени гробните дарове на Кубрат и Аспарух. След несполучливата вероломна агресия на Константин IV Погонат (668 – 685) срещу българите в 680 г., Аспарух разширява земята си на югозапад, присъединявайки като наказание византийската провинция Мизия. Така че, Твирем (Четвъртия) е всъщност четвърти пореден владетел на българската земя.
Ако допуснем, че Твирем е второ владетелско име на Кормесий, осмата владетелска формула става пълна и коректна, защото освен всичко друго в нея е отбелязано и името на владетеля (Твирем, т.е, Кормесий), както при всички останали владетелски формули на Именника. Според Иван Венедиков, осмата формула в действителност е съвършено правилна в чисто хронологически план, тъй като разстоянието между годината теку (месец читем), когато Тервел е поел властта и дван (месец шехтем), когато Твирем (Кормесий) ставал владетел е наистина 21 години, а между годината верени, дадена като първа на Исперих и първата година, текучитем, от формулата при Тервел е също 28 години, както е казано в Именника. Следователно данните са точни и се контролират.
На трето място, отпада нуждата да се коригира предходната, седма, владетелска формула, както това прави Й. Микола.
Според съвременната българска историография кан Кормесий е управлявал 17 години (721 – 738 г.), а не 28 години, както е отбелязано в „Именника“. През недостигащите 11 години Твирем (Кормесий) вероятно е бил съвладетел на Тервел, т.е. ще е станал съвладетел през 710 г. В това има логика, тъй като Теофан осведомява, че българо – византийския договор от 716 г. е бил подписан от българска страна от Кормесий, при това Кормесий е наречен „владетел на българите“.
Фактът, че по времето на управление на Тервел (700 – 721 г.) такъв важен международен договор е подписан не от владетеля, а от Кормесий показва, че от една страна владетелят е имал достатъчно извинителни причини (раняване, болест?) да не постави подписа си редом до този на византийския император, а от друга страна, самият Кормесий е имал необходимата (съвладетелска) власт и опит да извърши това.
С това отпада и необходимостта периода на управление на Тервел да се завършва в 716 г., за което някои изследователи настояват предвид на Кормесовото подписване на договора от 716 г. Подобен случай имаме и при кан Крум, който към края на живота си праща някои си Даргамер (вероятно бъдещия кан Омуртаг) да води важни преговори във Византия.
Освен с Кормесовото подписване на договора от 716 г., предложеното решение се подкрепя и от важния исторически факт, че българските войски, разбили голямата арабска армия на Маслама край Константинопол през 717 – 718 г., са водени от Тервел. През това време Кормесий (Твирем) ще е бил съуправител и вероятно активен участник в битките.
Предложеното решение на проблема с осмата владетелска формула показва, че и по този въпрос Именникът демонстрира историческа достоверност и правота. Като основен източник за ранната българска история, от него могат да се вземат точни хронологични данни за българските владетели, техните точни първи или втори владетелски имена, данни за прабългарския календар, примери за съществуване на съвладетелски институт и др.
Владетелското име Телец от трите варианта на Именника се среща в малко по-различна форма в историческите хроники. При Теофан то е Teletzin, Teletzеn, у патриарх Никифор е предадено като Телесион (Telesion), а латинският хронист Анастасий Библиотекар се придържа плътно към изписването на Теофан – Teletzin. Вероятно крайната частица „-in” съвпада с широко използвания, нестабилен български суфикс „-ин“, сравни: стопан-стопанин, боляр-болярин, и особено при названия за професии: овчар-овчарин, зидар-зидарин и т.н. В такъв случай формата Телец (т.е теле, рожба на крава), както е в Именника, изглежда пригодена към славянската реч на преписвачите и далеч от оригиналното име на този владетел – ТЕЛЕЦИН.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар