// Вие четете...

Нестандартни размишления

От какво страда днес Запада?

„П-малко говори, повече ще чуеш.“

За Изтока говорихме достатъчно, а сега и няколко думи за Запада. Дени дьо Ружмон в книгата си “Любовта и Западът” посочва две отделящи се идеи, характерни за западната култура – “личност” и “машина”. Това е важно дотолкова доколкото “личността” и “машината” представляват сами по себе си две противоположни понятия и Запада прави всичко за да ги помири. Не е ясно, дали това се прави съзнателно или не, но просто трябва да обърнем внимание на това, как тези две разнородни идеи работят в западния ум. Трябва да се отбележи, че понятието машина се противопоставя на философията на Чжуан-цзъ по отношение на работата или труда, а западните идеи за индивидуалната свобода и личната отговорност се разминават с източните идеи за абсолютна свобода. Тук се интересуваме от детайлите.

Нека се опитаме в най-общ вид да си представим тези противоречия с които се сблъсква и от които страда днес Запада:

1. Личността се противопоставя на машината и обратно, затова Запада преживява огромно психологическо напрежение, говорещо за себе си от различни страни на съвременния живот.

2. Личността предполага индивидуалност, персонална отговорност, докато машината се явява продукт на интелекта, абстракцията, обобщението, груповия живот.

3. Личната отговорност е безсмислена, ако се явява обективна, интелектуална, машинообразна. Отговорността се съотнася логически със свободата, но в логиката няма свобода, понеже всичко в нея е подчинено на строгите правила на логичното умозаключение въз основа на две съждения.

4. Като част от живата природа, човека се управлява по биологичните закони. Наследствеността е факт, които не може да бъде променен. Всеки се ражда не по своята собствена воля. Запланираното раждане няма смисъл.

5. Свободата е още една безсмислена идея. Живеем в обществото, в групата, която ни ограничава във всички наши движения, както умствени, така и физически. Даже в самотата не сме свободни. Имаме най-различни пориви, но те далеч не зависят от нас, те ни дърпат въпреки нас самите. Докато ние живеем в този ограничен свят не можем да говорим за нашата свобода или за действия по наше желание, защото дори това желание не ни принадлежи.

6. Личността може да говори за свободата, но машината я ограничава отвсякъде. Свободата се свежда до говоренето за нея. Западният човек поначало е затворен, стеснителен, не е свободен. Спонтанността принадлежи не на него, а на машината. Машината не познава творческия процес, тя работи в съответствие със своето устройство. Тя никога не действа като “личност”.

7. Личността е свободна само там, където се губи личността. Човека е свободен, когато се самоотрича. По точно той е свободен, когато е и себе си и не е себе си. Човека не е дорасъл да говори за свобода на отговорността или спонтанността, докато не постигне това противоречие. Например, спонтанността за която така много се говори на Запад, представлява детската или животинската спонтанност, но не и спонтанността на зрялата личност.

8. Машина, бихевиоризъм – течение в психологията, което не признава съществуването на психиката, а всичко с което се занимава е човешкото поведение, условен рефлекс, комунизъм, изкуствено осеменяване, автоматика, вивисекция – операция на живо същество за експериментални цели, водородна бомба, всички те са взаимно свързани, образуват звеното на една затворена логическа връзка.

9. Запада се стреми към квадратурата на кръга. Изтока се стреми да приравни кръга и квадрата. За Дзен кръга си е кръг, квадрата е квадрат, но в същото време квадрата е кръг, а кръга е квадрат.

10. Свободата е субективно понятие и не може да се тълкува обективно. Когато се опитваме да го направим, то неизбежно изпадаме в противоречие. Затова разговора за свободата няма смисъл в този пълен с ограничения обективен свят.

11. На Запад “да” е “да”,”не” е “не” ; “да” никога няма да стане “не” и обратното. Изтока задължава “да” да върви към “не”, а “не” да върви към “да”, между тях няма ясна разлика. Това е природата на самия живот. Само в логиката такова различие не може да се отстрани. Логиката е създадена от човека за утилитарна дейност.

12. Когато Запада вижда този факт, той изобретява за тези необясними явления, понятия, като известния във физиката принцип на допълването и неопределеността. И въпреки това, умножавайки понятията, той не е в сила да улови фактическото им съществуване.

13. Религията тук не ни интересува, но не е безинтересно да отбележим следното: християнството е западната религия, която говори за Логоса, Славата, плътта, въплъщението. Религията на Изтока се стреми към “развъплъщение”, мълчание, задълбоченост, вечен живот. За Дзен мълчанието е гръмоподобно, плътта не е плът, тук са равнозначни пустотата и безкрайността.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар