// Вие четете...

Истината е в избора

Отчуждение и недоверие в стойностния ни свят.

„Ругаят като баща си, нагрубяват като майка си.“

Добрите родители, които изясняват на децата си какво точно ще направят за тях и какво децата трябва да направят сами за себе си, допринасят много за изграждането на разумни стойностни светове. Разведените родители, които се състезават за по-добра позиция в очите на децата си, не могат да им преподадат този важен за живота урок. Пък и децата им охотно се възползват от тази ситуация, която им предлага очевидна изгода. От това доколко добре са се научили децата да възприемат и да подхождат към действителността (а трябва да кажем, че огромното мнозинство от тях не се справят особено успешно в тази насока) до голяма степен зависи дали ще бъдат щастливи или нещастни през останалата част от живота си.

Когато тръгнат на училище, децата преживяват нов шок: външният контрол е двупосочна улица, по която основният поток на трафика се движи срещу тях. Съюзът между учители и родители става все по-силен, неприятните неща за вършене – все повече. Например домашните, които рядко присъстват в стойностния свят на детето, но пък винаги са в този на родителите и учителите. А когато децата не изпълняват новите си задължения, учителите и най-вече родителите им се опитват чрез заплахи и наказания да ги принудят да го правят. По този начин децата биват наранени и обидени от същите хора, които доскоро са използвали голяма част от времето и енергията си, за да им доставят удоволствие. Те не са наясно, че родителите им „знаят“ какво е най-правилно и най-добро за тях и че всъщност постъпват съобразно третото правило за външен контрол.

Въпреки всичко, този „домашен“ период – някъде между четиригодишна възраст и навлизането в пубертета – е общо взето удовлетворителен за децата, тъй като малцина родители са чак толкова сурови, груби и неотзивчиви, че да принудят детето си да ги извади от своя стойностен свят. Ако родителите са достатъчно чувствителни и съчетават своите повишени изисквания с повече внимание, обич и най-вече подробни обяснения защо искат едно или друго от детето, нещата обикновено протичат гладко. Децата задържат родителите си в своите стойностни светове достатъчно стабилно, за да съзнават, че разбирателството е по-добро от конфронтацията и че е безсмислено да се опитват да им се налагат, когато шансовете им за успех са толкова малки.

В годините на пубертета, когато любовните хормони усилват своето действие, борбата между деца и родители става много по-остра. Често става така дори при деца, които до този момент са проявявали пълно послушание. По това време между личностната връзка родител – дете често може да бъде нарушена непоправимо – и то точно когато тийнейджърът изпитва остра нужда от съветите и подкрепата на родителите си, защото в този период той е склонен да си създава неприятности по всякакъв повод, тъй като представите в неговия стойностен свят търпят редица промени.

Всеки от двамата участници в между личностната връзка родител – дете се опитва да накара другия да направи именно онова, което той не желае да прави. Или всеки се затваря в себе си и се отчуждава от другия, дълбоко убеден, че той / тя изобщо не може да бъде такава личност, каквато би искал да има в своя стойностен свят. И двете страни следват диктата на външния контрол, като често стигат до крайност – всеки е напълно убеден, че постъпва правилно. Родителите, които имат представа от теорията на избора, проявяват достатъчно гъвкавост в опита си да запазят някакво място в стойностния свят на своите подрастващи деца.

Родителите трябва да обръщат много по-голямо внимание на постъпките на децата си, отколкото на думите им.Това не винаги е лесно, но ако съзнават, че със заплахи и наказания рискуват да изгубят мястото си в стойностния свят на своите деца, с положителност ще успеят да се справят.

Това, което прави нещата в нашето общество толкова трудни, не е неспособността ни да се държим добре с онези значими за нас хора, които сме вписали в своите стойностни светове. Ако не се разбираме с тях, ние просто ставаме равнодушни. В най-лошия случай започваме да ги избягваме и дори ги изваждаме от стойностния си свят. Но ако равнодушието все пак има някакъв ефект по отношение на хората, които познаваме, то изобщо не действа за обществото като цяло. Да продължаваме и занапред да правим това, което все повече от нас правят – а именно, да се крием зад външния контрол на охранителни системи, бодигардове и високи зидове, едва ли може да се нарече щастливо общество. Най-тежкият проблем на съвременния начин на живот е отчуждението и недоверието между хората. Вече сме неспособни дори да си помислим, че бихме могли да опознаем, още по-малко пък да имаме някакви човешки взаимоотношения и да постигнем разбирателство с мнозина от хората край нас, които възприемаме като отблъскващи. Съвършено автоматично ги смятаме за опасни или за потенциално опасни, а много от тях наистина са такива, и дори не бихме и помислили да ги допуснем до своите стойностни светове.

И нито ние, нито онези, от които се страхуваме и се стараем да избягваме, осъзнаваме, че всъщност се нуждаем едни от други. Защото имаме едни и същи гени и еднакво силна и абсолютно безусловна нужда от чувство за привързаност (ако не и любов). Условията, в които сме принудени да живеем, са резултат от психологическата практика, която използваме. Но тя не е заложена в нашите гени, а наложена ни отвън. А докато в обществото властват психическата нагласа и психологическата практика на външния контрол, единственият начин, по който можем да „общуваме“ с тези потенциално опасни хора, е като ги наказваме и като се крием от тях.

Но ако предпочетем да живеем според теорията на избора, бързо ще се научим да мислим по друг начин. Може би ще започнем да разбираме, че нито криенето, нито наказанията имат някакъв шанс да ни доставят удобството и сигурността, които търсим. След което вероятно ще се замислим над една напълно безопасна и лесна за постигане алтернатива: да протегнем ръка поне към хората от най-близкото ни обкръжение в обществото и да подходим към тях чрез теорията на избора. Тази теория няма да навреди на никого, но може да помогне не само на нас, а и на онези, от които се страхуваме и които избягваме. Разликата ще бъде очевидна дори ако възприемем и една единствена концепция от теорията на избора – разширеното познание за ролята на стойностния свят в живота ни.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар