// Вие четете...

Истината е в избора

Отношения между поколенията.

„Бездетната жена майка няма да нарекат.“

Една голяма част от хората на възраст на 65 и повече години имат деца. Бездетните, чийто брой в годините се увеличава, представляват хетерогенна група на не пожелалите да имат деца и други, които макар и да са искали, по различни причини не са станали родители. През 2010 г. все по-голям процент от жените имат средно до 2 деца, по-малко от предишните кохорти на по-висока раждаемост. Предвид на увеличената средна продължителност на живот, в бъдеще децата, докато са живи ще имат повече живи роднини от различни поколения, отколкото в миналото. Прогнозата е, че през 2020 приблизително половината от 10 годишните ще имат 4 живи баби и дядовци, а когато станат на 30 г. 4/5 от тях ще имат поне един жив прародител (баба или дядо).

Близо 2/3 от родителите на възраст 50 и повече години оценяват отношенията със своите деца като отлични или с тенденция към подобрение в сравнение с минало време. Останалите, които описват отношенията със своите деца като далеч от перфектни, са по-малко удовлетворени от живота и имат повече депресивни симптоми. Дори и в най-добрите отношения обаче, може да има напрежения, които да са заплаха за комфорта на възрастните. Родителите могат да изпитват амбивалентни чувства по отношение на своите порасналите деца, когато те имат сериозни проблеми като болест, развод, юридически проблеми или зависимости. Такива кризисни моменти в живота на порасналите деца могат да повлияят върху здравето на възрастните и благосъстоянието им директно и индиректно посредством поставянето им в ролята на грижещи се за тях и на попечители над по-старите родители.

Бабите, които отглеждат своите внуци, са специален обект за изследване и във връзка с миграцията на родителите, които оставят грижата за своите деца на тях. Любовта и моралният дълг мотивират прародителите на децата да се грижат за внуците си в семейството пред възможността да ги оставят в институции и да поверят социалните грижи на системата. Но ролята на хора, които основно поемат грижата за внуците си, ги натоварва изключително много психически и икономически. Старите хора се тревожат за проблемите, потребностите и грижите на растящите внуци. Много от децата срещат трудности в развитието, което съчетано с проблемите, свързани със остаряването, води до невероятен стрес. А дори нямат време и възможност за профилактика, превенция и лечение, ако това се налага вследствие на нарастващите депресивни симптоми и лошо физическо здраве. Независимо от напреженията, свързани с грижите по своите внуци, прародителите им осигуряват грижа и сигурност. Нещо повече, за много от старите хора грижите за внуците представляват много важна цел и източник на щастие.

По-старите в семейството полагат всеотдайни грижи за по-младите генерации. Отношенията между поколенията са централна характеристика в литературата. Нарастването на продължителността на живота, съчетано с промени в разводимостта, раждаемостта и трудовата заетост на жените, съществено променя старите разбирания и създава нови изисквания по отношение на между поколенческите отношения в късния живот. Това е свързано с необходимостта от изследването им с оглед идентифицирането и обяснението на тези нови модели на отношения и техните последици за семейството.

През 80-те години на миналия век се провеждат изследвания, които имат важно значение за изучаване на отношенията между родителите и техните пораснали деца, в това число и по отношение на разширяване на модела на семейна солидарност. Всичко това допринася за разширяване на познанията относно изучаване на тези отношения в това число анализи, които фокусират върху периодите в жизнения път и отношенията между родители и деца.

От 80-те години на миналия век до първото десетилетие на 21 в. учените продължават да следят двете посоки на връзката между родители и деца. Обект на изследване са взаимоотношенията между генерациите. Изследва се не само грижата на родители към деца, но и обратно – деца към родители: от това как децата се грижат за своите остарели родители, до изследване на факторите и последиците от родителските грижи върху физическото психологическото и социално благополучие на порасналите деца. Какви са характеристиките на инструменталния обмен между тях?

Като цяло трябва да отбележим, че днес родителите дават много по-голяма подкрепа на своите деца от тази, която те са получили от своите родители. Но е вероятно това да се промени, когато здравето им започне да се влошава. Типът помощ, която родителите осигуряват на своите пораснали деца, варира като функция от това в какъв момент от живота се намират – от помощ при отглеждането на внуците и рутинна домакинска работа, до помощ на внуците в отглеждането на правнуци. Тази подкрепа много пъти има икономически измерения или може да бъде оценена като финансова помощ, доколкото спестява средства на родителите за отглеждането на децата. Излиза, че днес родителите оказват по-голяма помощ на семейните си деца в грижите им за техните семейства отпреди. В същото време се отчита, че когато са в по-голяма нужда, несемейните деца често получават по-голяма помощ от тези, които имат семейство. Обикновено житейски събития и условия, които увеличават нуждите на порасналите деца, също водят до по-голяма подкрепа за тях от страна на родителите. Например онези, които изпитват сериозни физически и психически проблеми също получават по-голяма помощ от родителите. Както и онези, които са разведени, безработни или имат девиантно поведение. Важно е да отбележим, че подкрепата, давана на децата в нужда, в известен смисъл е много скъпо струваща за родителите, защото задоволяването на потребностите на децата често се оказва непосилно, както в кратък, още повече за дълъг период. Това е особено проблематично, когато родителите са остарели и техните нужди също са се увеличили, докато възможностите им да осигуряват помощ на нуждаещите се деца са намалели. Друг начин, по който старите родители могат да помогнат на порасналите деца е посредством осигуряване на жилище. Съвместното живеене на поколения родители и деца може да има пагубни ефекти върху качеството на брачните отношения на децата и родителите и тяхното качество на живот. Негативни ефекти се проявяват главно в наличието на предпоставки за конфликт между родителите и живеещите с тях деца, както и когато пребиваването на децата в родителския дом е резултат на проблеми в техния личен живот.

Тези предположения означават, че сегашната икономическа криза, високото равнище на безработица, загубата на жилища, вероятно ще доведе до нарастване на съвместното живеене, както и свързания с това стрес от разрешаването на житейските проблеми и за двете страни.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар