// Вие четете...

Без категория

Отношение на Турската империя към войната 1877-1878.

„По-добре да умреш прав, отколкото да живееш на колене.“

Вътрешното състояние на Турската империя преди войната от 1877-1878 година. Особености на социално икономическото развитие на България пред войната. Национално освободително движение в България. Отношение към войната в Турската империя.

Господстващия в Турция азиатски военен феодализъм до крайност спирал нейното икономическо развитие.

След Кримската война Турция още повече, отколкото преди, застанала на пътя на превръщане в полуколония на европейските държави, особено на Англия. Британския експорт в Турция към 1872 година достигнал 7,4 млн. фунта стерлинги. Чуждестранен капитал на изключително не изгодни за Турция условия е бил предоставен за редица железопътни концесии. Външния дълг на Турция към 1875 година нараснал до 5,3 млрд. франка; невъзможността да плаща по него даже процент водела Турция към банкрут.

Една част от много бавно развиващата се в Турция капиталистическа промишленост била закрита, а друга част – съществувала безцелно. Още по-зле стояла работата с занаятчийството.

Селското стопанство на Турция се отличавало с крайна изостаналост. Земята на крупните турски феодали земевладелци се давала на селяните в аренда на условия на изполица. Освен със заробващата аренда, селяните били задушавани с данъци и жестоко страдали от лихварите.

Гибелната политика на управляващите кръгове в Турция предизвикали огромно недоволство сред широките маси на турското население. Турската буржоазия, възникнала все пак в Турция, независимо от всички препятствия, но с вързани ръце и крака от феодалния път, също не можела да се примири както с феодализма, така и с настъплението на чуждестранния капитал. Турското селячество, сред което вече е било проникнало разслоение, на дадения стадии на развитие също повече страдало от настъплението на чуждестранния капитал и дивата експлоатация на турските помешчици, отколкото от гнета на своята не компрадорска, още слаба буржоазия. Тежко страдали и турските занаятчии, разорени или разорявани от чуждестранния капитал.

Още по-тежък бил гнета във военно феодална Турция за българския народ. Феодалния гнет се усилвал и от гнета на националните феодали.

Към средата на XIX век развитието в България на предметно паричните отношения предизвикало голямо изменение в икономиката и обществените отношения.

Чисто феодалната, бавна система отстъпвала място на чифликчийството. Чифлик – своеобразно имение, основано на капиталистически принцип на частно земеделска собственост, продуктово производство и наемен труд, но запазило при това и много феодални форми. Жизнеността на тези форми се поддържала от цялата система на деспотичната турска държава.

Независимо от това, капитализмът макар и бавно, но все пак е проникнал в селското стопанство на България и е предизвикал класово разслоение. Преди войната 1877-1878 г. българското селячество е било представено от следните групи: 1) сравнително многобройни селяни, плащащи данък на чорбаджиите; 2) още по многобройни били на изполица – арендатори; 3) дребни собственици на земя; 4) числено не големи групи от чорбаджии – кулаци, крупни собственици на земя, търговци, занаятчии и изкупчици; 5) пролетаризирани селяни – ратаи.

Положението на българското селячество е било много тежко. Произвола на турските помешчици и чиновници, ръст на налозите, снижение на цените на селското производство вследствие на конкуренцията на страните с по-развито селско стопанство, терор и грабеж на разселените в България пришелци от Крим и Кавказ – татари и черкези – направили селското бреме буквално непоносимо.

Редицата войни от XVIII и XIX век са стимулирали развитието на българското занаятчийство и са ускорили развитието на капиталистическите форми на производствените отношения (капиталистическата манифактура). Едновременно с развитие на занаятчийството се е увеличавала и българската търговия; българската буржоазия търгувала както на вътрешния пазар в турската империя, така и със съседните на империята страни чрез пристанищата на Дунав, Черно, Мраморно и Егейско морета.

След Кримската война английската и френската буржоазия наводнили Турция с евтини стоки; този внос разорявал българските занаятчии и промишлени манифактуристи.

И селската и градската буржоазия в България била доста обременена от наличието на отживелиците на феодализма и от чуждестранните заселници.

В тези условия борбата за национално освобождение на България, усилваща се още с началото на развитието на капитализма в България (XVIII век), след Кримската война значително се усилила.

В началото на този етап национално освободителната борба се характеризирала със създаването на организация, политически оформяща интересите на различните групи от буржоазията и селячеството.

В началото на този период най-видим от ръководителите на национално освободителната борба в България е бил Георги Раковски, изразяващ интересите на дребната буржоазия и селячеството. Той бил първия български последователен революционер демократ; положил началото на българската революционно демократична идеология. Но в своите дейност и планове Раковски явно не е дооценявал необходимостта от сериозна и щателна организационна подготовка към въстание на широките народни български маси; в същото това време той преоценявал четническо партизанската тактика.

През 70-те години в основата на революционното национално освободително движение е била положена идеята за добре подготвена, организационна и масова народна революция. За осъществяването на тази идея през 1870 година в Букурещ е бил създаден „Българския централен революционен комитет”. Видни негови деятели са били Васил Левски и Любен Каравелов.

Подготовката на въстание Левски мислил да осъществи с помощта на масови революционни комитети. По своите политически виждания Левски развивал по нататък революционно демократичната идея на Раковски. Към чорбаджиите Левски се отнасял враждебно.

Каравелов представлявал интересите на дребната преуспяваща и средната буржоазия; стоейки в дясно от Левски, Каравелов бил не толкова за въстание на българския народ, колкото за помощ от сърбите, гърците и румънците, които, според него, трябвало заедно с българите да вдигнат въстание и след неговата победа да организират балканска федерация.

Левски създал вътрешен български революционен център в Ловеч и 500 комитета в градовете и селата в България. През 1872 година в Букурещ били приети устав и програма на революционната организация. Всичко това предизвикало подем в българското революционно движение. Но скоро революционната организация била разкрита, Левски бил предаден от един от предателите и в началото на 1873 година екзекутиран.

Дейността на Левски била изключително плодотворна. Левски на много е способствал за прехода на революционното национално освободително движение в България на по-висш етап от развитието си – създаването на широка революционна организация.

След смъртта на Левски в българските революционни организации започнали колебания. Каравелов не могъл да осигури твърдо ръководство на революционното движение, Българския централен революционен комитет бездействал. В същото време недоволството на широките български народни маси нараствало с всеки ден.

От създалото се безизходно положение революционната организация повел Христо Ботев. След преминаването на Каравелов към либералите той оглавил цялото революционно движение.

Христо Ботев най-пламенния проповедник на революцията и крупната революционна организация.

Христо Ботев, получавайки образованието си в Русия, се намирал под силното влияние на руската напредничава обществена мисъл, под влиянието на идеите на Херцен, Белински, Писарев, Добролюбов и особено на Чернишевски. Обяснението е, че изостаналостта на политическия и духовния живот на България, намираща се под гнета на Турция, препятствала развитието на прогресивните революционни идеи, тогава когато в Русия революционните демократи „.. вече вдигнали знамето за освобождение на угнетеното селячество и развърнали агитационна работа. Пред България в началото на 70-те години и Русия в началото на 60-те години е стояла една и съща революционна задача – борба с крепостничеството, което и определило дълбокото влияние на руската материалистическа философия и на формирането на мировозрението на българските революционни демократи и в частност на Ботев.”

В мировозрението и революционната дейност на Христо Ботев най-ярко, в сравнение с други български революционни демократи, било изразено съчетанието на два мотива: националното и социалното. Ботев бил най-последователен идеолог на българското селячество и на бедната дребна буржоазия; поради това и идеологията на Ботев отразявала не само стремленията на българския селянин към освобождение от игото на турците и турските помешчици, но към ликвидация на зверската експлоатация от страна на българските чорбаджии. Социалните мотиви за Ботев играели главна роля, а националните – подчинена, защото с разрешаването на социалните стремления на българския селянин се разрешавали и неговите национални искания; освобождавайки се от игото на турския помешчик не може да бъде иначе, с момента на отхвърляне на игото по пътя на народната революция.

Под ръководството на Ботев в края на август 1875 година е бил създаден новия Български революционен централен комитет. Въстанието в Босна и Херцеговина, а също и финансовата криза в Турция се създавали, по мнението на Ботев, много благоприятни условия за развиване в България на всенародно въстание. Ботев започнал усилване на подготовката за решаване на тази задача.

Но след смъртта на Левски дисциплината в българската революционна организация е спаднала, връзките между революционните комитети отслабнала, грижата за снабдяване с оръжие и подготовката на кадри се снижила.

Тези важни не доотчети дали възможност да се разбере по време на септемврийското въстание, което вместо в цяла България е избухнало само в Ески-Загре и благодарение на предателството на чорбаджиите било лесно да бъде потушено от турците.

След този провал в Журжево през ноември 1875 година е бил създаден нов Български революционен централен комитет. Цялата територия на България била разделена на четири окръга, и ръководителите развили в тях работа по подготовка на ново въстание. Но и тази подготвителна работа е имала много недостатъци. Да се въоръжат достатъчно количество въстаници не се е отдало; конспирацията била слаба и поради това за подготовката на въстание турците знаели всичко; състава на ръководителите е бил лошо подбран както по класова принадлежност, така и по военна подготовка; точен план за действие не е имало.

Поради това когато на 20 април 1876 година е започнало знаменитото априлско въстание, неудовлетворителната подготовка му оказала напълно своето влияние. На турците по пътя на невероятни зверства се отдало да потушат въстанието. Ботев загинал на 20 май.

Основните причини за неуспешното априлско въстание били: разпръснатост на селяните, отсъствие на революционен и укрепнал пролетариат като ръководна сила на въстанието, слаба революционна организация.

Независимо от това, че априлското въстание не се увенчало с успех, то е имало огромно историческо значение. Явявайки се висша точка на подем на българската народна революция, то не преминало безследно. Било достатъчно съществено, че България в резултат на руско турската война 1977-1878 година предшествала българската национална революция; „тя не само облекчила победата на руското оръжие” и „дала въоръжена помощ на руските войски”, но благодарение на нея „освободената от руските войски България се възродила за нов живот не само като свободна от чужд национален гнет държава, но и като напредничава в духа на това време.”

Априлското въстание нанесло на феодална Турция толкова тежък удар, че се разклатило цялото прогнило съществуване на Османската империя.

След поражението на априлското въстание погледите на българския народ се обърнали към Русия. По случващите се събития и приближаването на войната между Русия и Турция, все повече се укрепвала надеждата на българите за осъществяване при помощ от Русия на задачите на национално освободителното движение. Тези надежди не споделяли само голяма част от крупната българска буржоазия.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар