// Вие четете...

Поведенчески модели

Отлагай и живей – Да, ама Не!

K1

„Ако искаш работата да се свърши добре, върши я сам.“

Отлагай и живей – Да, ама Не!

„Човек не пролива и една капка пот, за да отложи извършването на дадено действие.”
Склонен ли сте да отлагате? Ако сте като повечето хора, отговорът е „да“. Възможно е обаче да пожелаете да скъсате с цялата тази тревожност, до която води отлагането на нещата като начин на живот. Вие може би сте забелязали, че отлагате голям брой задачи, които искате да извършите, но поради някаква причина непрекъснато ги протакате. Това протакане е една много досадна страна на живота. Ако сте тежък случай, не минава и ден, без да кажете: „Зная, че трябва да правя това и това, но ще го започна по-късно.“ Вината за такъв модел на поведение за „отлагане“ трудно можете да стоварите върху външни фактори. Всичко е ваше и отлагането, и дискомфорта, до който то ви води.
Протакането се доближава максимално до един общочовешки слаб модел на поведение. Малцина могат „с ръка на сърцето“ да кажат, че не са склонни да протакат, макар че в края на краищата това е „нездравословно“ явление. Както е с всички слаби модели, в самото поведение няма нищо лошо. Всъщност отлагането дори не съществува. Вие просто извършвате различни неща, а това, което не извършите, в действителност остава несвършено, а не отложено. Невротичния модел на поведение се изразява в емоционалната реакция и в демобилизацията, съпровождащи отлагането. Ако усещате, че сте склонен да протакате и това ви харесва, ако не изпитвате чувство за вина, тревожност или униние, то тогава продължавайте в същия дух. За повечето хора обаче протакането е истинско бягство от пълноценното изживяване на настоящите моменти.
Трите невротични фрази „надявам се”, „бих желал” и „може би” изграждат механизмите на които се опира поведението на склонния към протакане индивид: „Надявам се нещата да се оправят.“ „Бих желал всичко да беше по-различно.“ „Може би всичко ще се оправи.“
Ето я насладата на отлагащия човек. Дотогава, докато казвате „може би“, „надявам се“ или „бих желал“, вие имате основание да не предприемате нищо в момента. Всички пожелания и надежди от този род са губене на време. Никога нищо не е било постигано само с пожелания или с надежди. Те са само удобна врата за бягство от необходимостта да запретнете ръкави и да се заемете със задачите, които сте решили, че са достатъчно значими, за да бъдат включени в списъка на жизнените ви дейности.
Вие можете да извършите всичко, което си поставите за цел. Вие сте силен, способен и съвсем не крехък. Но, като отлагате нещата за някой бъдещ момент, вие бягате от действителността, поддавате се на съмнение в собствените си способности и най-вече на самоизмама. Слабия ви модел на самоконтрол и „отлагане“ ви пречи да бъдете силен в управлението на своето „настояще“ и ви кара да се надявате, че в бъдеще нещата ще се оправят.
„Ще изчакам, ще видя, а и нещата може да се оправят“ – това е инерцията, която може да ви накара да бездействате в настоящите си моменти. За някои това става начин на живот и те непрекъснато отлагат по нещо за следващия ден, който никога не настъпва.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар