Цюйцяо Цзи попитал Чан У Цзи:
– Слушал съм от Конфуций, че мъдрият не се обременява с никакви светски дела, не търси ползи, не се старае да избегне лишенията, не се стреми към нищо и даже не се държи за Пътя. Понякога той мълчи – и всичко казва; друг път говори – и нищо не казва. Така той странства извън пределите на пепелта и пръстта. Конфуций считаше, че всичко това са приказки на умопобъркани, а аз мисля, че така се държат хората, постигнали съкровения път. А какво мислите вие?
Чан У Цзи отвърнал:
– Чувайки тези думи дори Жълтият владика би се смутил, нима може да ги разбере Конфуций? И освен това ти твърде прибързваш в съжденията си. Виждаш яйце и вече искаш да чуеш кукуригане на петел, виждаш лък и вече искаш да ти поднесат печено месо. Впрочем аз ще ти разкажа някои несериозни неща, а ти ги изслушай несериозно, става ли?
Способен ли е някой да застане редом със слънцето и луната, да затвори в обятията си вселената, да живее заедно с цялото съществуване, да приема всичко, което се случва в света, и да не вижда различията между хората – ниски или извисени?
Мъдрият действа без да умува и за него десет хиляди години са като един миг. За него всички неща в света съществуват сами по себе си и едно друго се съдържат. Откъде да знам, че привързаността към живота не е лъжа? Мога ли да бъда уверен, че човек, страхуващ се от смъртта, не прилича на онзи, който е напуснал дома си и се страхува да се върне в него?
Красавицата Ли била дъщеря на пограничен страж във владенията Ай. Когато владетелят Цзин я взел при себе си, тя ридаела така, че ръкавите на роклята и се намокрили от сълзи. Но когато заживяла в двореца, разделила ложето с владетеля и вкусила отбраните ястия, тя пожелала това, което по-рано я натъжавало. Така че откъде мога да знам не се ли разкайва мъртвият за това, че преди това се е молил за удължаване на живота?
Някой насън пие вино, а наяве лее сълзи.
Някой насън лее сълзи, а като се събуди, отива на лов.
Когато сънуваме нещо, ние не знаем, че това е сън. В съня си ние дори можем да тълкуваме този сън, но едва когато се събудим, разбираме, че това е било сън. Но има още едно велико пробуждане, след което разбираш, че в света царува велик сън. А глупаците мислят, че бодърствуват и точно знаят кой е цар, а кой овчар. Колко са тъпи! И ти, и Конфуций – това е само сън. И това, че аз ви наричам сън, това също е сън. Тези думи ще ти се сторят загадъчни, но ако в продължение на много хиляди поколения изведнъж се появи велик мъдрец, разбиращ техния смисъл, за него цялата вечност време ще се изниже като един ден!
Коментари
Все още няма коментари