// Вие четете...

Мъдрости от миналото

Откъде да знам, че привързаността към живота не е лъжа?

ВЕЛИКИЯТ СЪН!

Цюйцяо Цзи попитал Чан У Цзи:
– Слушал съм от Конфуций, че мъдрият не се обременява с никакви светски дела, не търси ползи, не се старае да избегне лишенията, не се стреми към нищо и даже не се държи за Пътя. Понякога той мълчи – и всичко казва; друг път говори – и нищо не казва. Така той странства извън пределите на пепелта и пръстта. Конфуций считаше, че всичко това са приказки на умопобъркани, а аз мисля, че така се държат хората, постигнали съкровения път. А какво мислите вие?
Чан У Цзи отвърнал:
– Чувайки тези думи дори Жълтият владика би се смутил, нима може да ги разбере Конфуций? И освен това ти твърде прибързваш в съжденията си. Виждаш яйце и вече искаш да чуеш кукуригане на петел, виждаш лък и вече искаш да ти поднесат печено месо. Впрочем аз ще ти разкажа някои несериозни неща, а ти ги изслушай несериозно, става ли?

Способен ли е някой да застане редом със слънцето и луната, да затвори в обятията си вселената, да живее заедно с цялото съществуване, да приема всичко, което се случва в света, и да не вижда различията между хората – ниски или извисени?

Мъдрият действа без да умува и за него десет хиляди години са като един миг. За него всички неща в света съществуват сами по себе си и едно друго се съдържат. Откъде да знам, че привързаността към живота не е лъжа? Мога ли да бъда уверен, че човек, страхуващ се от смъртта, не прилича на онзи, който е напуснал дома си и се страхува да се върне в него?

Красавицата Ли била дъщеря на пограничен страж във владенията Ай. Когато владетелят Цзин я взел при себе си, тя ридаела така, че ръкавите на роклята и се намокрили от сълзи. Но когато заживяла в двореца, разделила ложето с владетеля и вкусила отбраните ястия, тя пожелала това, което по-рано я натъжавало. Така че откъде мога да знам не се ли разкайва мъртвият за това, че преди това се е молил за удължаване на живота?

Някой насън пие вино, а наяве лее сълзи.
Някой насън лее сълзи, а като се събуди, отива на лов.
Когато сънуваме нещо, ние не знаем, че това е сън. В съня си ние дори можем да тълкуваме този сън, но едва когато се събудим, разбираме, че това е било сън. Но има още едно велико пробуждане, след което разбираш, че в света царува велик сън. А глупаците мислят, че бодърствуват и точно знаят кой е цар, а кой овчар. Колко са тъпи! И ти, и Конфуций – това е само сън. И това, че аз ви наричам сън, това също е сън. Тези думи ще ти се сторят загадъчни, но ако в продължение на много хиляди поколения изведнъж се появи велик мъдрец, разбиращ техния смисъл, за него цялата вечност време ще се изниже като един ден!

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар