// Вие четете...

Нестандартни размишления

Осъзнаване на несъзнателното?

„Времето е най-старо от всичко, пространството – най-голямо от всичко.“

Смисъла, който придава дзен на несъзнателното, разбира се представлява нещо тайнствено, невидимо, а не научно или до научно. Това не означава, че се намира зад пределите на достъпното за съзнанието, ние донякъде дори нямаме работа с него. То представлява само по себе си най-близкото за нас, интимното, и тази трудно доловима интимност е подобна на окото, което не вижда себе си. Затова осъзнаването на несъзнателното се нуждае от специална тренировка на ума.

Етиологично, съзнанието е породено от несъзнателното в процеса на еволюцията. Природата действа несъзнателно, а от нея се е появил човекът. Съзнанието е скок, но скок не означава прекъсване на връзката във физическия смисъл. Съзнанието пребивава в постоянно и ненарушимо общуване с несъзнателното. Ако не съществуваше второто, няма как да работи и първото, съзнанието щеше да изгуби основата на своите действия. Ето защо дзен казва, че Дао е “всекидневният ум на всеки от нас”. Под Дао дзен има предвид несъзнателното, което през цялото време работи в нашето съзнание.

Следващите въпрос и отговор могат да ни помогнат да разберем някои неща за несъзнателното в дзен.

Когато един монах попитал учителя си, какво означава “всекидневният ум на всеки един от нас”, наставника му отвърнал: “Когато съм гладен – ям, когато ми се спи – спя”. Уверен съм, че ще попитате: “Ако това представлява несъзнателното, за което представителите на дзен говорят, донякъде като за висша степен на тайнственото и неделимо от великата ценност за преобразяване на човешкия живот няма как да не се усъмним. Всички тези “несъзнателни” действия отдавна се отнасят към областта на инстинктите и рефлексите в съзнанието, съответствайки на принципа за икономия на умствената дейност. Бихме искали да видим, как несъзнателното е свързано с по-високите функции на ума, особено там, където това е свързано с дълги години на усилени тренировки, като например изкуството за боравене с меча. Което прилича на рефлексни движения, като яденето, пиенето, спането и т.н., по които се отличават от нисшите животни и с децата. Разбира се, дзен не може да ги оценява като цел за напълно зрелия човек в търсене на смисъла на живота”.

Да видим, има ли разлика между “инстинктивното” несъзнателно и висотите на “тренираното” несъзнателно.

Банкей, един от великите съвременни японски наставници дзен, създал учение за Нероденото. За да демонстрира тази идея, той посочвал фактите на нашия всекидневен опит, като например слушането на песента на птиците, любуването на цъфтящите цветя и т.н. Той казвал, че всичко се случва благодарение на Нероденото в нас. Каквото и да е сторило, трябва да се основава на този и на никакъв друг опит, казва Банкей в заключение.

За повърхностния поглед, това изглежда отъждествяване на областите на нашите чувства и метафизическото Неродено. В известен смисъл такова отъждествяване е правилно, но в друг е неправилно. Нероденото на Банкей е корен на всички неща, включвайки в себе си не толкова областта на чувствата на нашия всекидневен опит, но и реалността на миналото, настоящето и бъдещето, запълвайки цялостно космоса. Нашият “всекидневен ум”, ежедневен опит, инстинктивните действия сами по себе си имат ценност и значение. Те ги притежават само в съответствие с Нероденото, или това което се нарича Космическо Несъзнателно. Нероденото се явява първоизточника на всички творчески възможности. Когато ние ядем, всъщност не ядем ние, а Нероденото, когато сме уморени и заспиваме, спим не ние, а Нероденото.

Докато несъзнателното е инстинктивно, то не излиза зад пределите на това, което е налично у животните и децата. Несъзнателното на зрелия човек не може да бъде такова. Той притежава тренирано несъзнателно, което включва целия му съзнателен опит от ранното детство, съставящ битието му. Затова в случая майстора на сабята, техническото умение наред с пълното съзнание на ситуацията се корени в дълбините на тренираното несъзнателно. То играе огромна роля. Меча е като неделим от собствената душа. Това може да се каже и по друг начин: несъзнателното, което се отнася до областта на чувствата е крайният продукт от дългия процес на еволюцията на космическия живот. Те са също толкова неделими от децата и животните, но заедно с интелектуалното развитие, съдейки по нашето израстване, областта на чувствата е обхваната от интелекта, което води до загуба на наивния чувствен опит.

Когато се усмихваме, това не е просто усмивка, към нея се добавя още нещо. Ние се храним не както в детството, стремейки се към оцеляване, а към храната се добавя и интелектуализацията. Ясно е, че подобно смесване с интелекта зарежда простите биологически действия с егоцентричен интерес. Това означава, че в несъзнателното се вмъква сила, която вече не влиза в правото поле на съзнанието. Всички действия се съотнасят с инстинктивните биологични функции, приемат роля на съзнателно и интелектуално насочено поведение.

Подобна трансформация е известна като загубата на “невинността” или, на езика на библейските митове, получаване на “познание”. В дзен, и въобще в будизма, това се нарича “афективно заразяване” или “поставяне на съзнателния ум под господството на интелекта” (джняна и виджняна означават съответно „знание за “Аз”-а“ и „осъзнато познание”).

Ако зрелият човек действително иска да води свободен и спонтанен живот, където няма място за атаки на подобни нарушаващи равновесието на чувствата, като страх, безпокойство и тревога, дзен изисква от него пречистване на тези афективни зарази, освобождаване от намесата на интелекта. Заедно с това освобождение ние получаваме “тренираното” несъзнателно, работещо в полето на съзнанието. Така ние ще знаем, какво е Нероденото на Банкей или “всекидневният ум” на китайския учител дзен.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар