// Вие четете...

Поведенчески модели

Осъзнаване на вътрешния свят.

„Добрата цел лекува, лошата руши.“

Осъзнаване на вътрешния свят.

Вътрешният свят е съставен от желания, мисли, емоции, страхове, фантазии, с една дума от всичко, което човек чувства. Тези реакции се проявяват предимно несъзнателно, без индивидът да схване какво става в него. Поради това той не успява да разбере какви са мотивациите на неговото поведение, нито да проумее размера на въздействието, което оказват върху него различните събития в живота му.
Обикновените хора не могат да направляват вътрешния си свят и всъщност те са направлявани от него, без да имат възможност за избор.
За формирането на психически утерус, жената трябва да осъзнае какво става във вътрешния й свят, като непрекъснато го наблюдава, анализира и във всеки момент се пита защо и за какво е всяко нещо. Това занимание е равносилно на откриването на златна жилка. Ние често се затрудняваме да видим очевидното и най-малко оценяваме нещата, които са най-близо до нас. С тази дейност тя ще изследва самата себе си, с цел да опознае елементите, съставляващи вътрешния й свят, които, подобно на ценни метали, очакват да бъдат открити. Ценните метали обаче никога не са в чисто състояние, те са смесени с други елементи, които нямат стойност или са просто отпадъци и безполезен пълнеж. Поради тази причина е необходимо да се извърши истинска сублимация, за да се отдели ценното от ненужното – процес, който протича чрез опознаване, проумяване, осъзнаване, вникване и осветяване на тъмните зони на душата с прожектора на вниманието, насочено към вътрешното събитие.
Целият този процес на осъзнаване трябва да бъде изразен с думи, тъй като езикът притежава ред, структура и йерархия, което означава неосъзнатите импулси да бъдат издигнати на съзнателно равнище.
Необходимо е да се води дневник, в който да се записват резултатите от този анализ. Той не трябва да включва морални съждения върху собствените фантазии, а само техния вербален израз.
Следващата стъпка е всяко наблюдение да се споделя с някоя личност, която е важна за живота на провеждащия тази практика индивид, като се обсъди с нея значението на всяко нещо.
Тези три етапа – осъзнаване, словесен израз и споделяне, трябва да бъдат последователни, тоест представляват процес, който трябва да протече в същия този ред, да не се минава на следващия етап, докато не се отдели внимание на предходния. Тази практика трябва да е постоянна, да трае през целия живот на индивида, защото по този начин се дава съзнателна форма на неговото несъзнавано, като се сублимират и освобождават латентните му способности.
Не трябва обаче да се очаква, че това изследване на вътрешния свят ще действа като някаква панацея, защото резултатите от тези процеси могат да се оценят едва след време. Най-вероятно е в началото човек да изпитва мъка, безпокойство, чувство на обърканост, самота и страх, но изправянето лице в лице с действителността постепенно ще донесе успокоение, сигурност и увереност, защото това, което преди е било извън контрола на индивида, вече е в негова власт.
С осъзнаването на вътрешните преживявания ще възникнат многобройни въпроси, които не изискват незабавен отговор, в смисъл че не е необходимо да намерят веднага окончателно решение. Отговорите трябва да се анализират с течение на времето, защото постепенно ще се допълват и усъвършенстват. Това означава, че получените резултатите няма да представляват цялата истина, защото тя ще се открива стъпка по стъпка.
Важно е отговорите да не бъдат насилвани, а да възникват спонтанно. Значение имат не толкова отговорите, колкото процесът, който води към тях.
Много често емоционалните проблеми разрушават личностите, защото те изпадат в отчаяние, без да осъзнават какво всъщност става с тях. Конфликтите се раждат от невъзможността да се съчетаят импулси от противоположно естество, защото те не са плод на разума; те са само инстинктивни пулсации, които механично се борят за постигане на дадена цел. Обичта и омразата могат да съществуват едновременно в един индивид. Като пример ще дадем детето, което едновременно обича и мрази родителите си, а това предизвиква у него дълбоко безпокойство и тревога. Когато разбере, че е нормално да изпитва ярост към родителите, защото те също я изпитват, и че в случая има значение не толкова самото чувство, колкото способността да го направлява, тоест да знае какво да прави с него, тогава то ще успее да помири двете противоположности и да се успокои. Индивидът често очаква прекалено много от другите и изисква от тях неща, които никога не би поискал от самия себе си. Неизпълнението на тези прекомерни, капризни и неоснователни очаквания поражда разочарование и горчивина у него, но не защото другите са се провалили, а защото не е успял да ги използва като инструменти за задоволяване на желанията му.
Не успелите опити за манипулиране винаги предизвикват депресия, но субектът не признава вината си, а осъжда другите.
Когато жената се подготви достатъчно, за да наблюдава какво става в самата нея, тя ще успее постепенно да контролира своите конфликти, тъй като вече ще ги осъзнава.
Важното е жената да се вглежда в себе си, да изучава внимателно какво чувства и защо го чувства. По този начин ще разбере същността на това, което преди е било абсолютно не осъзнаван и неразбираем импулс. Трябва да проумее, че върхът на човешкото развитие се състои в това човек да стане господар на себе си. Тази способност се формира постепенно чрез опознаването на вътрешния свят и съответства на „пчелното млечице“, което ще доведе до възходящото израстване и развитие на Аза.
Обърнете внимание на факта, че хората, и по-специално жените, живеят в очакване на изключителни събития, с което ограничават възможностите си за промяна. Като пренебрегват обикновеното ежедневно събитие, те не извличат от него нито поуката, нито силата, които биха могли да получат, ако във вътрешния си свят работят с елементите, предоставени от ежедневния опит. Възлагат надеждите си на велики събития, а тъй като такива рядко се случват, пропиляват голяма част от живота си в очакване. Наложително е да се разбере, че богатството на нашия живот не са събитията, който ни се случват, а в начина, по който ги използваме (или сме използвани), за да издигнем нашето съзнание. Обикновеното събитие е елемент, който може да ни разруши или изгради. Именно от заобикалящата я среда жената може да произведе „пчелното млечице“, чрез което ще се превърне в кралица. Всеки нов ден е още една възможност за нея да се изгради, да се усъвършенства и реализира, а не само промеждутък от време, което да запълни с безсмислени занимания.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар