// Вие четете...

Истината е в избора

Остаряване и джендър.

„По начина на живот на човека съдят за ума му.“

През последните 30 години остаряването е обект на нарастващ интерес, макар все още с голям акцент върху социалната геронтология, където изследванията на старите хора се разглеждат в светлината на расата, етническия произход, сексуалността, класата и най-вече пола. Анализът на джендър характеристиките при изследване на остаряването не само повдига неглежирани въпроси, но има важно приложение предвид безпрецедентното нарастване на относителния дял на старите хора в света и особено в развитите страни.

Ще направим преглед на изследвания на остаряването през последните 30 години, по-специално онези, които неглежират джендър измерението на процеса. Нека да видим как достиженията на феминистката школа допринасят за осъзнаване на необходимостта от идентифициране и адресиране на изследванията в тази подценявана област: проблемите на старите жени и мъже. Как този подход неизбежно води до необходимостта да се вземе под внимание взаимовръзката между възраст и пол и да се осъзнае ролята на мъжкия и женския опит в човешките взаимоотношения, които придават уникална специфика на процесите на остаряване.

Проблематиката на остаряване и полови отношения е представена в аспекта на променящите се роли, отношения и идентичност на старите хора. Освен това ще изведем основните проблеми, с които е свързано остаряването за двата пола, като нарастващия брой на „най-старите стари”, (предимно овдовели жени), последиците за несемейните и бездетни стари мъже и жени и възможностите за справяне с тези предизвикателства.

Подходът към изследване на остаряването в края на миналия век по-скоро отразява доминиращото културно разбиране в този период като фокусира върху пенсионирането като хронологичен маркер за начало на старата възраст, а не толкова върху остаряването като психологически процес. С такава представа за старата възраст като определена от пенсионната възраст и затова социално конструирана, подходите към проблемите на остаряването били основно ориентирани към политиката. Съответно „старата възраст” и характеристиките, свързани със остаряването като бедност и здравни проблеми, са оценявани и осъзнавани като проблем или „бреме” за обществото. Така теорията за Освобождаването, макар и създадена преди повече от половин век, има историческо значение, главно в социалната геронтология и продължава да има отзвук в литературата за това как и защо като остареят, хората вземат решение за оттегляне от пазара на труда, обществото, и накрая, от живота. Критикувана широко като остарял позитивистки подход, тази теория е оспорвана от защитниците на теориите за Активността (Havighurst 1963) и Континуитета (Atchley 1971, 1987).

Според теорията за „активното остаряване” старите хора са най-щастливи, когато са активни и поддържат социални контакти. Това им помага да заменят загубените житейски роли след пенсионирането с други и така да устояват на социалния натиск за ограничаване на техните възможности. Теорията приема, че има позитивна връзка между активност и удовлетвореност от живота. Тя отразява функционалистката перспектива, според която балансът постигнат в средна възраст трябва да бъде поддържан до края на живота. Havighurst (1963) въвежда термина „успешно остаряване”, което означава „поддържане на активност колкото е възможно по-дълго”.

Критиците на тази теория посочват, че тя не отчита неравенствата в здравното състояние, както и бариерите за намиране на работа след определена възраст. Освен това има хора, които не желаят да участват в нови предизвикателства.

Теорията за континуитета приема, че при нормално остаряване, хората обикновено биха продължили да поддържат същата активност, поведение, вярвания, идентичност и отношения, както са го правили като по-млади. Те се опитват да поддържат начина си на живот посредством адаптиране на стратегии, свързани с техния минал социален опит. Тази теория се базира на наблюдението, че голяма част от старите хора запазват своя социален капацитет независимо от психо-физиологичните промени с напредване на възрастта.

Основната критика към тази теория е по отношение на дефиницията за „нормално остаряване”. Тя разграничава нормално от патологично остаряване, но изключва старите хора с хронични заболявания, които не са малко. Освен това дефинира нормалното остаряване около „мъжкия модел”. Друга слабост на тази теория е, че пропуска влиянието на социалните институции върху начина, по който индивидите остаряват.

Така теориите за остаряването в края на миналия век разглеждат старата възраст като по-скоро социална, отколкото биологическа и психологически конструирана, предопределена от пенсионирането с произтичащо от него загуби на доход, социален статус и идентичност.

Но тези теории, макар и да се обръщат към социалните аспекти на остаряването, дълго остават слепи за джендър измерението на тези процеси. Обект на изследване били предимно работещи мъже, способни да поддържат активен живот след пенсиониране, като изследователите не обръщали внимание на факта, че последиците в една и съща възраст за жените и мъжете са различни. Както и не се занимавали със старите хора с инвалидност и специални потребности и в бедност, които били предимно жени.

През 80-те години Walker (1981), Phillipson (1982), and Estes (1979) се отделят от традиционните геронтологически подходи и се обръщат към перспективата на политическата икономия. Така изследователският интерес и внимание се насочва върху индивидуалната позиция на пазара на труда като определящ фактор за последващи неравенства в живота след пенсиониране. Calasanti (1986) е сред първите феминисти по това време, който отправя предизвикателства срещу платения труд във формалната икономика като основна сфера на труд за мъжете и хвърля светлина върху домашния, неплатен труд, упражняван по-специално от по-възрастните жени. Това по-късно намира отзвук в изследването на Estes (1991), който изтъква как половото измерение на разпределението на труда е допълнителен (негативен) фактор, който влияе върху позициите на жените след пенсионирането им.

Всъщност, както Bury (1995) твърди, „неблагоприятните позиции на пазара на труда преди пенсиониране, означават ограничения в успешния достъп до „широк спектър от ресурси”, което е свързано с налагането на по-нисък социален статус в късна възраст”. Тази социална перспектива се корени в доминирането на мъже в икономиката и не адресира адекватно проблемите на жените и други малцинствени групи, често ги изключва от пазара на труда много преди официалната възраст за пенсиониране (Estes (1991). По този начин политическата икономия през 90-те години държи сметка за други измерения на неравенството. По-ранните социално-структурни подходи не успяват да се насочат към различни и многообразни характеристики на остаряването при мъжете и жените, включително различието вътре в джендър категориите такива основани на раса, етничност, класа и сексуална ориентация. През 90-те феминисткият подход задълбочава представите за измеренията на различията в остаряването по пол чрез изследване ефектите на различни културални влияния върху половите роли, взаимоотношения и идентичност на старите жени.

Макар и недвусмислено оставащи във фокуса на политическата икономия, те демонстрират степента на структурни неравенства, преживявани от жените в късния живот, като осветяват как жените не са само „пол”, те са „етничност, класа и сексуална ориентация”.

Числената доминация на жените в късна възраст и специалните проблеми, пред които са изправени по-старите жени, биват идентифицирани като „феминизация” на късния етап от живота. Такъв феминистки акцент се прави главно върху неблагоприятната позиция на старите жени по отношение на техните доходи, здравен статус и достъп до грижи. Така феминистката социология се опитва да възстанови и поправи последствията от неглежиране на жените на късен етап от техния живот като посочва, че жените по-вероятно е да се изправят пред по-големи ограничения и да имат достъп до по-малко ресурси. Докато феминистите провокират теоретиците, които изпускат от вниманието си старите жени, те също са обект на критика за това, че не отразяват различните измерения на остаряването (например по етнос) и игнорират мъжете. Изследването на Katz (2005) е опит да се отчете тази критика като интегрира възрастта с пола и други измерения на неравенството като етнос, а остаряването на мъжете и жените се разглежда във връзка едно с друго.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар