// Вие четете...

Истината е в избора

Остаряването – многолик феномен.

„Причините са у родителите, последствията – у децата.“

Социолозите изключително разчитат на данни от изследвания, които документират природата и последиците на отношенията свързани с възрастните хора. Такъв анализ обаче има известни ограничения.

Първо, анализите на социалните отношения обикновено се фокусират върху оценката на изследваните лица за тези отношения, но не дават информация от другите участници в тях. А родителите понякога имат различни отношения с всяко от децата, докато обикновено изследванията разчитат на обща оценка за отношенията на някой с „децата”, разглеждани като общ субект. Не става ясно дали тези мнения отразяват обща оценка на родителите за децата, с всяко от които, всеки от тях може да бъде по-близък или дистанциран емоционално. Нови аналитични техники като двоичен анализ на данните позволяват на изследователите да използват информация от различни източници, за да оценят доколко оценката на всеки е свързана със собственото му мнение и се влияе от това на другия партньор. Подобен подход дава възможност на изследователите да изследват такива въпроси като: как двамата съпрузи представят семейния конфликт и влиянието му върху всеки от тях и до каква степен поведението на единия партньор се отразява върху другия, чрез реакциите в отношенията и напреженията в тях.

Второ, повечето изследвания, основани на отношенията и здравето, разчитат на самооценка на симптомите и условията, а не на физиологическите индикатори. Така учените не могат напълно да разберат как влиянието върху физическото и емоционалното здраве остава скрито зад качеството на социалните отношения на старите хора. Макар да има лабораторни изследвания, проведени от психолози, които правят важни изводи по отношение на измерване на психологическите реакции на старите хора в условия на стресова или подкрепяща среда.

През последните 30 години изследователите установяват, че старите хора са част от различни социални мрежи, включващи, но не и ограничени до съпрузи, предишни съпрузи, деца внуци, братя и сестри, приятели. Макар социално интегрираните личности да се радват на по-добро здраве, от онези, които са изолирани, защитните ефекти на социалните отношения варират широко в зависимост от качеството на тези отношения. Тези изводи имат важно значение за социалната политика. Съвременните публични политики отдават привилегирована роля на юридическите и биологическите връзки над останалите връзки. Например в случаите на лишаване от права, в много страни има политика, която дава приоритет на определени семейни членове, които могат да вземат решения вместо тях, като съпрузите и децата са на първо място. Публичната политика и по-специално здравната политика трябва да се основава на разширено дефиниране на „семейството” като позволи на старите хора да могат да избират кой да взима решение вместо тях, когато това се налага, като например адвокати и лица, които те считат за най-близки и на които се доверяват.

До тук бе систематизирана и обобщена информация с оглед преглед и разработване на „пътна карта” за изследвания по темата за възрастните хора. Очертана бе ролята на различни фактори: икономически, демографски, биологични, културни различия, равнище на общуване, удовлетвореност от социалните взаимоотношения и начина на живот. Това е предпоставка за оценка на качеството на живот на старите хора, посредством:

– поколенческите трансфери (финансови, морал, традиции);

– оценка на динамичните промени, настъпващи в здравословното състояние в резултат на социални промени и стратегии за тяхното реагиране (адаптивни и дезадаптивни стратегии);

– влиянието на степента на уязвимост, социално изключване и маргинализация.

Анализът дава цялостна и задълбочена представа за връзката между социално, психично и биологично във възрастта над 65 години и установява фундаментални принципи, управляващи отношенията „стандарт на живот – стил и качество на живот”; „стил на живот – качество на живот”; ”стил на живот – здравословно състояние”; „качество на живот – здравословно състояние”. Дискутирани са добри практики и стратегии за „интегриране“ и „превенция на дезинтеграцията“ на старите хора.

Използвано е съчетание на теория и практика в области като психологията и биологията на остаряването и върху интерпретативните методи на историята и литературата дори – тоест, налице е мулти дисциплинарен комплексен подход, ориентиран към практически решения. Анализът следва модела на комулатативното знание изграждано чрез наблюдение, класификация, прогнози, интервенция и социален контрол, модел, който характеризира всяко научно знание и води до развитие в интерес на успешното остаряване. Задълбоченият анализ на остаряването на населението има важно приложение в програми и политики за подпомагане на старите хора за намаляване на негативните ефекти върху качеството на техния живот.

Работата върху проблема показва, че има необходимост от развитие на интер дисциплинарния подход и диалог. Успешното сътрудничество между различните изследователски полета с конструирането на мулти дисциплинарни модели на остаряването и интервенция е все още много рядко явление в тази област. Отчасти това е резултат от нарастващата ограниченост, откъснатост на социалните изследвания като цяло, което изследователи на остаряването от медицината, психологията, биологията, демографията и икономиката не могат да преодолеят. Остаряването е многолик феномен който, за да бъде разбран, изисква комплексен интер дисциплинарен подход.

Напредъкът на научното знание и разбиране преминава през интелектуалния диалог между теория, емпирия и практика, както и многобройни, понякога противоречиви концепции и методологически подходи в дисциплините, занимаващи се със остаряването.

Физическата среда и условията на живот влияят без съмнение върху темпа, с който индивидите и населението остаряват. Това е преди всичко резултат на социални фактори (стратификация, поведение и мрежи) и изисква социалните институции да си дават сметка за тях. Но и в развитите, и в развиващите се страни, това става в контекста на семейството, където грижата за нуждаещите се семейни членове е резултат на „договореност” между генерациите. В идващите години достъпът до услуги, по-специално, получавани у дома, може да се окаже сериозно изпитание. Предизвикателствата на семейния живот и грижа в късна възраст повдигат трудни и важни въпроси по отношение на очакванията и отговорностите на децата, внуците, другите членове на семейството в условията на съвременното общество. Концепцията на това общество се отнася до нов социален ред, в който бързата социална промяна и модернизация постави хората пред повече избори и по-малко ограничения в техния живот, но също така с повече рискове, доколкото изборите, които правят, са в по-голяма степен лични решения, а има по-малко предпазни мрежи за защита. За разлика от традиционните общества, в които ценностите, практиките и социалните институции по-силно структурират възможностите и решенията, в модерните общества отсъстват добре очертани социални норми и правила за очаквания и задължения, и съответно има по-голям акцент върху индивидуалните действия и избори. Свободите в пост традиционното общество отчасти създават необичайно разнообразие в семейните форми днес. Традиционните дефиниции на семейството, по-специално на двуродителското нуклеарно семейство, излизат от мода на фона на широко разнообразие от семейни или подобни на тях форми и отношения. Това разнообразие е резултат от много фактори, включително увеличаване на разводите и повторните бракове, раждане на деца от повече партньори, извънбрачна раждаемост, не традиционни партньорства, съвместно живеене на повече генерации в продължение на десетилетия и присъствие на четири и дори 5 генерации в определен момент от живота. В същото време знаем много малко за тези нови семейни форми, по-специално по отношение на остаряването, или в какви нормативни очаквания и задължения за даване и получаване на помощ ще се проявят.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар