// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Особености на националните култури.

„Най-доброто наследство е възпитанието.“

С появата на най-ранните представители на вида „Човек Разумен“ нивото на „културата“ е било практически нулево без никаква натрупана „социална информация“, тъй като те тъкмо са пристъпвали към нейното създаване. И това е бил достатъчно дълъг период. Началните пътища на развитие на първите представители се определяли само от техните персонални матрици на ГОП (генетично обусловен потенциал), тъй като все още е нямало матрици на „житейските пътища“, формирани от социална информация…тоест персоналните матрици на ГОП (генетично обусловен потенциал) съдържали в себе си само информация от Твореца (от Бога).

Тези първи матрици на ГОП били сформирани също и от прякото влияние на географската среда. При това, индивидите от вида „Човек Разумен“ в различните места на своето обитание (по научному се наричат „ареали“) били принудени да се приспособяват към местните условия на природната среда. И действително – в степите – едни условия, а в горите – други, в планините – трети, на брега на морето – четвърти и т.н.

А сега внимание!: Макар при първите поколения от вида „човек разумен“ ГОП да е бил практически еднакъв, в резултат на разселване по планетата индивидите попадали в различни местни условия на природната среда, затова възможностите на развитие на тези първоначално еднакви матрици на ГОП ставали различни. Това и предопределило развитието на културите в различните региони на планетата на ранния етап от развитието.

В степите за човека било интересно да узнае, какво има там зад хоризонта, а опасаната от животните трева ги заставяла да се преместват на ново място. Това предопределило качествения начин на живот и съответстващата култура. Аналогично на това се формирал живота на съответстващата култура в планините, в горите, край морето. Ако степта и морето били редом – то те формирала различна култура. Ако редом едно до друго били планини и море – това формирало друга култура. И така:

Първи фактор – Влияние на природната среда.

Освен фактора на директното влияние на природната среда (гора, степ, планини, море …) на развитието на културите в различните региони се отразявало:

1. Взаимодействието им с други култури. Така в различните народи на Европа културите много си приличат в исторически достъпната ни дълбочина, тъй като те непрекъснато са общували помежду си. А ето „първо човеците“, попаднали на Японските острови, се оказали в много продължителна изолация. Затова културата на Япония рязко се отличава от другите култури по света.

2. Социалната организация. От древни времена в страните от Средиземноморието робството било обичайно нещо. А от древни времена в Рус не е имало никога робство. И това рязко отличава културата на народа на Русия от всички други култури.

3. Глобализацията под управлението на „световното задкулисие“.

4. Несоциалното (Божественото) управление. То се определя от степента на готовност на народа да възприема откровения Свише както чрез пророците, така и непосредствено. Това на свой ред се определя от всички изброени фактори.

В резултат на всичко разказано по-горе се явили националните култури, които реално съществуват в съвременното ни човечество. На рисунка 10–24 виждате схематично изображение на процеса на формиране на трите типа култури:

1. Западна култура.

2. Източна култура.

3. Руска култура.

Рис. 10–24

По какво се различават? Ако за поколения „първо човеци“ при тяхното разселване по планетата от района на Средиземноморието ГОП (генетично обусловен потенциал) бил практически еднакъв, то при налагането на всички гореизброени фактори (природна среда, заимстване от други култури, социална организация, глобализация, несоциално управление) възможностите стават различни, което дало отражение във формирането и развитието на „фунията – матрица“ на тези култури.

Ще започнем с просто пояснение, въпреки че се смята, че „Изтокът е фина (деликатна) работа“. Ние вече обозначихме подхода към разбирането на културата на Япония – продължителна изолация от останалия свят. Но следва да се отчете и природната среда, а тя практически е еднаква: море и планини. Степи няма. Пустини няма и т.н.

Погледнете от тази позиция Монголия („степи, само степи…“). Погледнете географията и историята на Китай, Индия, Индонезия … Техните „матрици – фунии на възможните състояния“ се ограничават както от достатъчно дългата изолация от останалите култури, така и от не „всеобхватността“ на природната среда (както е в Русия, за което ще стане дума по-нататък).

В духовната сфера на Изтока всички вярвания, култове и ритуали проповядват на хората „самоусъвършенстване“ и „навлизане в себе си“, т.е. учат да се оперира с образи, възникващи в главата по време на магически ритуали и всевъзможни „психотехники“, т.е. се обучават по определена технология.

От гореказаното може да се твърди, че Изтока – това е цивилизация на информацията.

На Запад „матрицата – ямка на възможните състояния“ от древни времена се ограничава от социалната организация и процесите на глобализация под ръководството на „световното задкулисие“, а и влиянието на природната среда по принцип е достатъчно еднородно. В резултат на това „матрицата на възможните състояния“ се оказала „задръстена“.

В духовната сфера Запада, като изключим декларираните християнски ценности и Библейски заповеди, на практика в живота на всички хора и обществата като цяло пре притежават и даже доминират идеалите на материалните ценности и материалното благополучие, тържествува култа към парите и забогатяването.

От гореказаното може да се твърди, че Запада – това е цивилизация на материята.

А за Русия? – за нея нищо от изброеното по-горе не пасва. Що се отнася за природната среда, то в нея има практически всичко, което го има на планетата като цяло. Леда и студа на Заполярието, жегата и пустините на Юга. Горите и степите, реките и езерата, моретата и океаните, планините и тайгата, практически всички видове растения и животни. В този смисъл „матрицата – ямка на Русия“ достатъчно много съответства на „матрицата – ямка на планетата Земя“.

Това се отнася и за „заимстването от други култури“. Русия не е просто държава. Русия е цивилизация. Ако на Запад (в западналата цивилизация) във Франция живеят французи, в Англия – англичани, в Испания – испанци и т.н., тоест всяка страна има своя националност, то в Русия, в една страна живеят множество националности: руснаци, украинци, беларуси, чуваши, татари, якути, башкири, буряти и т.н. Това се отнася и за духовната сфера. Изконната Вяра на Славяните е ПРАВОСЛАВИЕТО – Славленйе Правь, т.е. пряката връзка с Бога. И тя се пази на генетично ниво. А и религиозната практика на РПЦ носи в себе си православните празници, пример за което се явява масленицата. Освен това Русия е и много конфесийна страна.

Оттук следва, че в хода на историческия процес Русия е обединила в себе си не само територии, не само хора, но и културите на много народи, съединявайки ги в единната многонационална култура на Русия, държавата – цивилизация. В този смисъл „матрицата – ямка на Русия“ също така много съответства на „матрицата – ямка на цивилизацията на цялото човечество на Земята“.

От всичко казано следва, че Русия е цивилизация на мярата.

Що се отнася до „социалната организация“, то в Русия тя рязко се отличава от социалната организация както на Запада, така и на Изтока.

На Запад в историческия процес се наблюдава жестоко управление на хората от страна на власт имащите структури при едновременния процес на атомизация на обществото („всеки за себе си“), въпреки че всичко това досега се прикрива с лъжливи разсъждения за демокрация и права на човека (всеки поотделно).

На Изток е имало също жестоко управление от страна на власт имащите структури, но атомизация на обществото не е имало, а е ставало формиране на кланове, борещи се по между си.

За разбиране на казаното може да сравните филмите на Запада и Изтока. Героите в западните филми винаги са сами, както персонажите на Шварценегер, Сталоун. Той сам побеждава всичко и всички… Героите на източните филми почти винаги са от различни „школи“ и „кланове“: монасите от манастира „Шао-Лин“, клана на престъпниците „Якудза“ в Япония, кастовите кланове в Индия и т.н.

А в Русия? – „Социалната организация“ и историческа ретроспектива може да се нарече „самоуправление“. При наличието на силна върховна власт организацията на живота „долу“ в голяма степен е била в ръцете на народа. В селата са се трудили и решавали всичко общо – общини, в градовете са се трудили в малки групи (артели). А да не говорим за казачеството на труда. Това била т.н. “казашка волност, свобода“. От училищните учебници всички помнят знаменитото „Новгородско Вече“. Разбира се, с течение на времето порядките са се ожесточавали, но на генетично ниво народа е привикнал към общинен начин на живот. В главата за икономиката ще бъде цитирано писмо на К. Маркс до Вера Засулич, в което Маркс казва, че за да може да се построи „комунизма“ в Русия, трябва да се преодолее нейният общинен начин на живот – това е според Маркс(?!).

Що се отнася до влизането в състава на Русия на други народи, то този процес в отделни случаи е носил силов характер, но като цяло нито един народ не е бил унищожен, както това е направено от европейците – западняци с индиянците в САЩ. Не е била унищожена и самобитната култура на нито един народ, който е влязъл в състава на Русия. При това е протичало „взаимно заимстване“ на всички култури помежду си. Съхранявайки като цяло своята самобитност, всяка култура е включвала в своя състав това, което я е привличало в другите култури, а е отхвърляла това, което културата на конкретния народ не е приемала.

Тук е уместно да се каже за протичащия в момента в Русия процес на „укрепване на регионите“. Много народи, живеещи в националните републики и автономии, а по-точно техните ръководители, в опитите да отстояват своите структури на управление, се обръщат към историята, обвинявайки Русия в насилствено включване на техните народи в своя състав. На това следва да се отговори така: Процеса на концентрация на управлението на Земята е обективен. И ако тези „малки“ народи не са влезли в състава на Русия, то те все едно биха влезли в състава на други по-големи държави. Например, в състава на Турция или Китай. След което следва да попитаме ръководителите на тези народи, а и самите народи, къде биха искали да се окажат. Много от тези „обвинители“ на Русия ще започнат „да се чешат по тила“ и че неизбежно си зададат този въпрос сега, при тяхното отделяне от Русия. Нали процеса на глобализация е обективен процес и е невъзможно да го спрем.

От всичко изложено дотук следва, че социалната организация на „матрицата – фуния Русия“ може и трябва да служи за образец на цялото човечество.

Що се отнася до глобализацията, осъществявана от „световното задкулисие“, то целият Запад е напълно подчинен на това „задкулисие“ по целия спектър съставки, влизащи в разбирането „култура“. Затова западната култура може да се нарече „библейска култура“, тъй като в нейната основа лежи Библията. И именно затова останалият свят се противопоставя на Запада, на първо място регионите на Исляма.

Изтокът е подчинен на „световното задкулисие“ на първо място чрез финансово – кредитната система, основана на лихварството. Освен това, Изтокът в своята доктрина няма глобално ниво на значимост.

Следва отделно да поговорим за регионалната цивилизация на държавите на Исляма. Исляма като цяло на „културно“ ниво се противопоставя на „библейската цивилизация“. Даже по въпроса с кредитирането – в страните на Исляма действат банки, работещи по безлихвена система на кредитиране. Но той не успява да предложи доктрина от глобално ниво на значимост, която не само би противостояла, както се опитват сега, но и би била обгръщаща (т.е. обхващаща) доктрина по отношение на „библейската доктрина“, което би позволило без конфликти да се осъществи завземането на управлението на глобално ниво. Ислямът обаче няма такава доктрина.

Що се отнася до Русия по този въпрос, то Русия се отличава от всички с наличието на такава доктрина на глобално ниво на значимост. Затова за нея е въпрос на време завземането на управлението на глобално ниво.

И накрая, що се отнася до Несоциалния Фактор (т.е. Божественото), то на базата на всичко изложено дотук Русия е в състояние да изведе човечеството от състоянието на глобална системна криза по силата на своята самодостатъчност по всички въпроси. И в този смисъл тя винаги се е смятала за Божия страна.

Сега може да се направи много важен извод: културата не се наследява генетично. Културата не се носи от „биологичната популация“, а от „социалната организация“ на биологичната популация.

Още един по-важен извод: културата – това е един от факторите на „средата на обитание“, въздействащи както на човека и човечеството като цяло, така и на биосферата на планетата Земя. Оттук следва, че културата оказва влияние (тоест осъществява управление):

– на популацията на всички видове в животинския свят. Примерите за такова въздействие са много, но ще се ограничим с един: усурийските тигри са на границата на изчезване в резултат на лов от човека;

– на човека в това число. Ярък пример – убийството на хиляди хора чрез „културна“ употреба на спиртни напитки;

– на биоцензата като цяло.

Въпроса за вредните химически и други вещества – те пряко замърсяват водата в реките – тя не става да се пие; унищожават водораслите; унищожават рибата; при вливането на такава замърсена река в морето се унищожава флората и фауната на крайбрежната зона, което води до изменение на микроклимата; изменението на микроклимата води до болести сред хората, живеещи в този регион, и т.н.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар