// Вие четете...

История на българите

Основни начала за българската най-стара повестност.

„Когато сърцето е сляпо, и очите не виждат.“

Основни начала за българската най-стара повестност.

Като за начало, преди да видим Историята на българите и някои премълчавани факти от Петър Константинов, нека да видим какво казва Раковски за източниците на нашата древна история.
И така, когато Раковски пише тези редове годината е 1865, но нека да видим какво казва той, за да разберем по-късно колко е прав в своето изложение Петър Константинов, познат на българското общество като един от най-истинските български будители.
Най-старите начала повестности всякаго народа се крият в неговите първобитни жилища, в неговото старо народно вероизповедание, в неговий първобитен език.
По изпитаните и одобрените изследования на най-учените любословци и езикоизпитатели (лингвисти) признато и приемнато е за необоримо начало и доказателство, че сичките живеющи в Европа народи са преселци въобще от великая Азия, някои си от памтивека еще, а някои си в познати отчасти времена и повременности, доколко е забележила о тому всемирная повестност.
А в еще по-обширна смисъл учените отдават и първото появление на света человеческаго рода въобще в Хиндистан, както и първото разсеяние на науките оттамо е почнало.
Ето що говори о тому един учен: „Индийското мъдрословие е толкова обширно, щото сичките системи мъдрословия се срещат в него; то съставля един цял свят мъдрословия и може се каза буквално, че повестността ( повестност – история) Индийскаго мъдрословия е едно съкращение на цялата повестност мъдрословия.“ (Cours de l’hist. de la phil., par M. V. Cousin, 5, L)
А другаде истий описател говори: „Азия е люлката образования. Повестността дотамо достигва и не по-нататък.“
Друг же един учен говори следния върху Хиндистан: „Деветнадестий век, чрез своето собствено назначение и чрез науките на прошедшите векове, призван в по-деятелно и по-разяснено изискване на цялата истина, почувствува, че историческите, философическите и религиозните изследования да би имали оттук нататък едно здраво основание, тии тряба да започнат от Възточний свят, кой е бил предтеча в областта на знанието и мисълта на Западний свят, който еще от Платоновото време се признаваше негов ученик. Да би убо подпомогнал това чувствувание, кое се показва више и више и да би послушал на една производителна мисъл, предприех трудовете върху възточното мъдрословие (философия) най-високото и най-пълното изражение на мисълта Възтока.
Между тойзи свят, почти съвсем нов за нас, Хиндистан със свой самскрит (самскрит – така Раковски нарича санскрит, езикът на древната индийска цивилизация. Според него думата означава „сам скрит“, т.е. скрит, таен език) толкова учебен и толкова метафизически, със своята вероизповедна мисъл толкова дълбока и толкова висока, със своята си философическа мисъл толкова дълбокомислена и толкова отважна, със своето въображение толкова творческо и толкова великанско, и своята природа толкова удивителна и толкова изобилна, Хиндистан, казваме, ни се явява голямото и древното гнездо на человеческата мисъл, като една точка средоточна и осветляюща от тойзи широк кръг на философическите и вероизповедните идеи, на узирително сродствени наречия, коя обемна горна Азия и коя достигна да обигърне сичкия почти стар свят.
Въистина, че на горните Азийски равнини се е появил за първи път человеческий род; и оттамо е протекла голямата река образования, преди да покрие Европа и преди да постави подире си обширни песъчливи пустини. Человечещината не може би добре позната частно, тряба да я видиме в своята заедност. Тряба да присъствуваме в рождението й, в зрялата й възраст и разпалването й. Тряба да можеме да свържем на ново кръжилата на тая голяма верига, коя като Нил река крие еще своето начало от зрението света. Тая верига за нас има своето най-отдалено кръжило в Хиндистан; и дотамо само, както за Нил до Абисинийските планини, е дадено досега на человечната наука да се възкачи. Негли за бъдущност е предоставено да се дигне булото, кое покрива еще далечните начала света.“ (Essais sur la philosophie des Hindous etc. par. C. Pauthier… Paris, MDCCCXXXIII)
[…] Това е мнението и стремлението на учените за бъдущата книжевност в Европа, т.е. да додат на истинните начала повестности человечества, а не да се водят веке сляпо от записаните в гръцките, еврейските и латинските книги.
Ето що говори и Лукиян, гръцки описател (живший около 180 лето после Христа) върху началото на мъдрословието, т.е. на науката, в своето си съчинение – „Отстъпници“, де олицетворява в женски род мъдрословието (философията) и представя го говорещо със Зевса, като дъщеря с баща си:
„Т.е., че мъдрословието, науката, най-напред в Хиндистан се появила, в брахманите, а после в Етиопия, после в Египет и в Бабилон, в халдеите, оттамо в Скития, после в Тракия, отде Евмолп отишел в Елада и ги научил вероизповедание, а Орфевс ги научил музика (грая) и тъй започнали науката в старата Елада, отде тракийците, кои не са били елини, но говорили са еще един твърде ближен език с тях.“
Възпоменаемо же в Старий завет място едем (рая) за първо обиталище първаго человека, най-учени днешни европейци, изследующи го в строга сравнителна любословна наука, т.е. със разсъдителен разбор на записаното в Стария завет земеописано положение и на днешните точни изследования на тях места, гори и реки, доказват, че то място спадало в горите Belourtag — Белур-даг (светла гора), на мястото, дето тойзи хребт (греда) се съединява с Хималая към равнината на Памира.
Учените са делили досега народите в Европа и Азия на две главни отделения: на индо-европейски и семитически, както и езиците им. В първото отделение спадат потомците на арияните (арияни – арийци, название на древните народи, за които се предполага, че са говорели общ праиндоевропейски език и са обитавали Иран и Сверна Индия, а по-късно са се разселили из цяла Европа и част от Азия.), а във второто потомците Симови.
Но това име семитически (семити — название на група народи, към които принадлежат асирийците, вавилонците, арабите, евреите и други, потомци Симови) в повествувателна истинна смисъл не е право, дадено е само тъй от учените за улеснение и порядък повестности, защото по днешната изтъщена и усъвършенствувана почти наука тия стари знания, черпени от еврейските книги за Симови, Яфетови и Хамови потомци, както и за други много работи, остават настрани и науката, да би дошла до истинни следствия, тряба да бъде свободна и независима от всяко предразсъдие и от всяко извънестествено измишление, както говори твърде умно о тому и учений А. de Humbold в своето си съчинение „Cosmos“: „Науката, за да бъде независима, не тряба да се стеснява от никакво вероизповедно правило, както е необходимо и за нравствените и вероизповедните вярвания да бъдат защитени от следствията, до които науката може да се доведе от своите изяснения.“
Наименованието индо-европейски народи и езици имало е за основа освен другите доказателства, изчерпани от науките, най-много сродството на езиците, които говорят или са говорили европейските народи, със самскрит и зендски (зендски — езика, на който са написани свещените писания на древните перси Занд-Авеста, приписвани на Зороастър – Заратуста), най-стари съхранени в Хиндистан езици.
И действително, че това е едно живо и необоримо доказателство, кое не подпада в никакво си съмнение и опровергание.
Сравнителното любословие достигна еще по-далеч чрез ежедневните нови успехи в езикоизпитанието и сега дава едно по-обширно и по-общото потомствено име на народите: race aryenne — ариянско племе, както и на езиците langues aryennes — ариянски езици.
Учените полагат, че то ариянско племе някогаш е имало своята първобитна люлка — жилище, и че, разделивше се на две големи отделения поради вероизповедната разлика, коя се види във Ведите – най-древните индийски свещени писания и Заратовите книги Занд-Авеста, отпосле еще са живяли заедно за няколко време и учените им са имали сношение между си заради вероизповедния раздор, кой е последовал в тях. И действително, че сравнителната наука на сичките ариянски езици може ни доведе до една по-първобитна повременност езика, в която първите отци на индийците, на персийците, римляните, славяните, келтите, германците и на гърците са живяли заедно в същите огради и под същите стрехи.
Следва продължение!

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар