// Вие четете...

История на българите

Основни начала за българската най-стара история.

„Истината не търпи уговорки.“

Основни начала за българската най-стара история.

Продължение!
Ето що говори един учен езикоизпитател върху тойзи предмет и за старите ариани: „Метнете погледа си на сравнителната таблица спомагателнаго глагола ас, бити в разните ариански езици. Избранието на аса между сичките коренни слогове, кои также би могли да изражат мисълта на съществуванието и прибавлението на тойзи корен на един ред личних значении, кои са били сички изначала лични местоимения, били са дела лични, или ако щете, дела исторически. Тии са се изпълнили един ден, в едно определено време и в едно някое си място; и защото нахождаме тейзи исти форми в сичките членове на тая фамилия (арианскаго езика), от того следова, че преди еще да се отправят праотците индийцев и персов към юг, а праотците на гърците, римляните, келтите, тевтонците и славяните преди да си възстановят първото становище към европейските крайбрежия, съществувало е едно малко племе от арии, възстановени вероятно по най-високая равнина в Средна Азия и кое е говорило един език, кой не е бил еще ни самскритий, ни гръцкий, ни немский, но който е съдържавал източника на сичките тия наречия. Тейзи арии са били орачи и били са веке достигли на един някой си степен образования. Тии са отбягвали местта на кръвта и били са осветили брака; и тии са се молили Съществу, кое дава светлостта на небото и живота, под истото име, кое чуваме еще днес в храмовете на Бенарес и в нашите черкви.“ (Мах Miller, „La science du language, cinguieme lecon,“ р. 227)
Други же учени казват, че 1500 год. преди Христа един народ е излязъл от недрата на Ария (Arie), който се е отправил към юг, преминал Хималайските гори, победил туземците дасиите чрез своето си нравствено преимущество и умно развитие, съставил в Саптасинду (Индия погърчено) езгрото (езгро – ядро) индийскаго народа.
Както и да е, сичките днешни най-учени езикоизпитатели приемат тая мисъл, основающи се на сродството и единството езиков.
По това направление, т.е. по шествието на сравнителната наука езикоизпитания, ние се заузехме да напишеме „Основните начала за българската най-стара повестност“, отхаърляющи на страни скитските и татарските ями (скитските и татарските ямин – така Раковски определя съвременните му теории за произхода на българите от скитите – славяните и татарите), в които тъй немилостиво са ни хвърляли и стари, и нови писатели, кои са писали за нас, без да познават езика ни, народните ни от старости съхранени обряди и обичаи, старонародното ни вероизповедание, песните, приказките и пословиците ни, първобитните наименования на местата, по които живейме от памтивека и проч., и проч. Не по-малко отхвърляме и неосновната мисъл, коя са имали сички почти досега учени, че място първаго появления и разсадник първаго преселения на славянското днес названо племе било уж от север на юг, а именно от руските пустини, по които са ни скитали историците неуморно; а не от юго-възток към северо-запад, както е действително и било то първо и най-старо преселение.
Не че не признаваме познатите някои си по-последни преселения от север, но че щем доказа необоримо, защо ние сме първите и най-старите жители в Европа и най-чистите потомци на ариите, дето се и до днес нахожда обитающ българский род, и че тии последни преселения са били се пак от наши единородци българи, кои са били зели онова направление еще от Хиндистанското си преселение и от Бабилонските страни, дето се задържаха много време, и после в познати от повестности времена дохождали в Европа не изеднаж, но на няколко си пъти и смесили са се със своите еднородни братя; а не че били татарски пълчища (орди), както са искали да ги представят странните (чуждите) историци, повлечени от византийските пристрастни и невежи описатели или же имеющи и своя си цел!…
Татарски някои си орди са прониквали в Старопланинский полуостров, но то е било твърде после и когато веке български царства съществуваха и името българин е било познато добре в Европа. А и тии татари и до днес се татари са остали.
Всяк здравомислящ человек може да разсъди, че тии най-стари преселения от Хиндистана в Европа не са могли да станат тъй за скоро, нити изеднаж, но трябало е векове за изпълнението им; нити пък са могли сичките да минат по едно си направление и чрез едно само място, защото някои си направления и места, а именно малоазийските и Възпора (Босфора) били са заузети от по-първите преселения и поради коя причина са ставали и боюве между им, ако и да са били единоплеменни.
Положивши себе за свято и необоримо начало: племената в преселенията си доносят със себе си първобитното си земеописание ( география), своето вероизповедание и прилагат това земеописание на новите места, по които се населяват, положивши, казваме, това свято и необоримо начало, започваме кратките си изследования засега от тая точка зрения за българското най-старо битие.
А изследованията си разделяме на следния:
1. Какви местни названия са съхранили българите в днешните си жилища, пренесени от старите им жилища — Хиндистан.
2. Какви остатки от индийското старо вероизповедание се нахождат в днешните народни български празници, обряди и обичаи, баяния и очищения с води, песни, приказки и пословици, поклонения в някои си пещери, както и самите имена богов и проч.
3. Какви възпоминания е съхранил сам народ за преселението си от Хиндистан.
4. Сравнение българскаго езика със самскритаго и зандскаго и живи доказателства на много единствени свойства, коих само българский език от сичките други европейски езици и досега еще е съхранил.
5. Името българин що значи и как е съхранено под това значение еще от начала преселения им в Европа.
6. Повествувателни възпоминания три века преди Христа, в народни песни, пеяни и до днес еще по България от народа.
7. Разяснение на Волжанското преселение и на мечтаемите за татарски орди Аспарухови и Кубратови военни отделения.
8. Кои са причините, що са увардили българите досега еще тия толко древни остатки.
9. Дали са имали българите писменост и книги преди кръщението Преславскаго двора и какви доказателства имаме на това.
10. Разбор върху мненията, които са имали досегашни многи писатели: а) Че българите били уж татарскаго рода и поколения; б) А други някои си, че славяните и германците били уж потомци на скитите, които (скити) не били уж татарскаго рода и проч.
11. Народната българска цивилизация, съхранена в тях, коя ги отличава от другите народи и остатки от стари изкуства, занятия и художества в народа днес съхранени, кои сочат едно твърде старо и отдално от днешните времена образование.
Тия са началата и направлението, по които щем се държа в изследованията настоящаго си съчинения „Основни начала за българската най-стара повестност“.
Но да би дошли до тях точки предмета си, нужно е да метнем първо един кратък поглед върху най-важния точки всемирной повестности и тъй да започнеме нашата българска.
Статията е публикувана в първия и единствен брой на редактираното от Раковски списание „Българска старина“ (1865). Тя представлява въведение към „Основни начала за българската най-стара повестност“. Раковски цитира чуждите учени в оригинал и в свои превод, тук оригиналните текстове на френски и гръцки са отпаднали, както и някои цитати.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар