// Вие четете...

Календарът на българите

Основни астрономични координати.

„Видяното не се нуждае от разяснение. То е истината.“

Основни астрономични координати.

Както вече беше посочено, изследванията засягат видимите движения на Слънцето, Луната и планетите Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн относно слънчевия зодиак и по-точно относно зоната на звездите, включена между небесните паралели -8,5° и +8,5° от двете страни на еклиптиката – видимия годишен път на Слънцето. За установяването на тези движения се използват три последователни приближения.
а) Приближение на Коперник (1543 г.). Съгласно това приближение всички планети, включително и Земята се движат равномерно по концентрични кръгови орбити, в общия център на които се намира Слънцето (хелиоцентрични движения). Това се отнася и до видимото годишно движение на Слънцето и видимото месечно движение на Луната около Земята (геоцентрични движения).
б) Приближения на Кеплер (1605 г.). Съгласно което всяка планета, включително и Земята се движи по елипса (първи закон на Кеплер), в един от фокусите на която се намира Слънцето (хелиоцентрично движение). Радиус – вектор Слънце – планета описва площи с лица, пропорционални на времето (втори закон на Кеплер). Квадратите на времетраенето на обиколките на планетите са пропорционални на кубовете на големите оси, когато от една планета минаваме към друга (трети закон на Кеплер). Елиптични са и видимото годишно движение на Слънцето и видимото месечно движение на Луната около Земята (геоцентрични движения).
в) Смутени движения на небесните тела. Съгласно това приближение от проблема на двете тела (например Слънце и планета) се преминава към проблема на повече от две тела. Почти всички елементите на орбитите, които определят една орбита за една определена епоха, стават непериодични и периодични функции на времето. Те получават името оскулачни елементи. Обикновено това са ограничени, редови развития, наречени секуларни неравенства с придадени към тях периодични и смесено периодични членове (неравенства).
Когато периодичните и смесено периодичните членове бъдат пренебрегнати, съответния оскулачен елемент вместо истинското си значение получава своето средно значение. Поради това в астрономията се разграничават средна и истинска еклиптика, средна и истинска равноденствена точка, средна и истинска дължина и т.н.
Обозначения:
Епоха от която се брои времето 1900 януари 0, 12 ч. световно време (1899 декември 31, обяд по Гринуич);
d – време, изразено в средни денонощия;
A=365,25 юлианска година;
t – време, изразено в юлиански години;
T – време, изразено в юлиански столетия от по 36525 d;
JD – юлиански дни от юлианския период с начало 4713 януари 1, 12 ч. световно време пр. н. е. (астрономически – 4712 януари 1, 12 ч. световно време).
Начална епоха 1900 януари 0, 12 ч. световно време, посочена по-горе, приема JD=2415020, 0 (юлиански дни).
Едновременно с въведените обозначения се привеждат и следните чисто астрономични основни данни:
1) Слънце (по Newcomb):
Средна дължина – L=279°41’48”,4+129 602 768”,13T +1”,089T²;
Средна дължина на перигея – Г=281°13’15”,0+6189”,03T+1”,63T²;
Средна аномалия – M=358°28’33”,0+129 596 579”,10 T-0”,54 T².
2) Луна (по Brown)
Средна дължина – L=270°26’11”,71+481 267°53’26”,06T+7”,14T²+0”,0068T³;
Средна дължина на перигея – Г=334°19’46”,40+4069°2’2”,52 T -37”,17 T²-0”,045 T³;
Средна аномалия – M=259°06’25”,31+477 198°51’23”,54 T+44”,31 T²+0”,052 T³;
Средна дължина на възходящия възел – Ω=259°10’59”,79-1934°08’31”,23 T +7”,48 T²+0”,008 T³
3) Обща прецесия по дължина (по Newcomb): Ψ=5025”,75 T+1”,11 T².
Данните се отнасят до точката на пролетното равноденствие, извършваща прецесионно движение, тоест данните са тропични. От същата точка се отчитат средните дължини, положителни в посока на видимото годишно движение на Слънцето, респективно в посока на месечното движение на Луната.
Когато от средните дължини извадим общата прецесия по дължина, същите дължини се редуцират към неподвижна пролетна точка и преминават в средни сидерични дължини.
4) Периоди
От приведените данни и от данни, аналогични на тях могат да бъдат изчислени следните периоди:
– Години:
– сидерична (от звезда до звезда) – Aс=365d,256 36042+0 d,000 000 T;
– тропична (от пролетна до пролетна точка) – A t=365d,242 19879-0d,000 006 14 T;
– Месечни:
Сидеричeн (от звезда до звезда) – m;
Синодичен (от новолуние до новолуние) – M;
Аномалистичен (от лунен перигей до лунен перигей) – µ’;
Драконов (от лунен възел до лунен възел) – µ”;
Планети и други сидерични периоди:
Меркурий (от звезда до звезда) – С1;
Венера (от звезда до звезда) – С2;
Марс (от звезда до звезда) – С3;
Юпитер (от звезда до звезда) – С4;
Сатурн (от звезда до звезда) – С5
Лунен перигей (от звезда до звезда) – g’;
Лунен възходящ възел (от звезда до звезда) – g”.
– Планетни и други синодични периоди – от Слънце до Слънце, за Меркурий – S1, за Венера – S2, за Марс – S3, за Юпитер – S4, за Сатурн – S5, лунен перигей и лунен възел.
– Периоди на древността:
Лунен цикъл (лунен кръг) – G=254m=235M=19Ao;
Сарос – S=223 M=239µ’=242µ”.
Тук с Ao е означена слънчева година, която е по-малка и е близка до юлианската. В края на един лунен цикъл Слънцето и Луната се възвръщат към едни и същи звезди, при същата фаза на Луната, както в началото на този период (например – връщане от новолуние). В края на един Сарос слънчевите и луните затъмнения се връщат на същите последователни фази, както в началото. Тези два периода, познати от дълбока древност са приблизително верни на дадените им определения.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар