// Вие четете...

Календарът на българите

Основите на китайския календар.

„Онези, които владеят истината, не притежават слава. Онези, които владеят славата, не притежават истината.“

Основите на китайския календар.

Основите на китайския календар са заложени в началото на 2-то хилядолетие пр. н.е. с възникване на държавата на династията Ин (Шань – XVIII – XII век пр. н.е.). Още по това време инците имали специално обучени хора, наречени „шъ“ – летописци и „у“ – гадатели, които съставлявали част от духовната аристокрация на страната. Те съответстват на колобрите при прабългарите.
Летописците водели записки за държавните дела и небесните явления и предсказвали събитията чрез гадаене по нагрята черупка от костенурка. Гадателите умеели да пеят, играят, да свирят на различни музикални инструменти, да лекуват болни. От тях са останали т.н. гадателни кости с йероглифни надписи, по които се съди за началния вид на китайския календар и неговото развитие. Както при всички древни народи със свой календар, китайците възприемат лунния кръговрат като естествен природен „часовник“ за отмерване на времето. Китайската лунна година е имала 12 лунни месеца (около 355 дни), като всеки месец съдържа три декади (десетици) дни. Всяко денонощие съдържало по 12 часа, а всеки час – по 120 китайски „минути“.
По този начин древните китайци влагат в своя календар числови съотношения, които са кратни на 10 и 12. В тази връзка инците използвали десетичния и дванадесетичния цикъл за изброяване на изминалите дни. Знаците на десетичния цикъл са открити самостоятелно или в комбинация с тези на дванадесетичния цикъл при т.н. календарни таблички върху гадателни кости от първите векове на династията Ин (Шань).
Десетичният цикъл се наричал „сюн“ – десетица, декада. В една календарна табличка имало шест декади и затова тя се наричала „лиу-сюн“ – шест декадна, тоест 60 дни. По този начин 60 дни съставляват на един цикъл (шест десетичен цикъл), обхващащ два лунни месеца. На китайски „юе“ означава Месечина (Луна) и календарен месец. От самото начало и до днес месеците са номерирани с поредни числа (втори, трети, четвърти и т.н. до 12-ти), с това изключение, че първият месец е наричан „джън-юе“ – главен месец. Това правило съвпада с названията на прабългарските месеци, които също са номерирани с поредни числителни (тутом – втори, читем – трети, твирем – четвърти и т.н.), а първият месец е наречен „алтом“ – преден, главен.
Със сигурност такива 60-тични цикли са използвани през епохата на династията Жу, в частност в т.н. пролетни и зимни анали. Първоначално 60-тичната бройна система е прилагана само за номерация на дните, а годините са номерирани в не регулярни интервали с началото от поемането на властта от поредния владетел или понякога регентство. Това е обичайна практика, известна при много други древни народи – египтяни, перси, индийци, римляни, вероятно и прабългари.
Китайският календар е усъвършенстван в течение на времето. В началото недостигът от 10-тината дни до пълната слънчева година (около 365 дни) е компенсиран с добавка на един нов месец на всеки три години, после с добавка на два месеца на всеки пет години. В VII – VI-ти век (около 200 години преди гърците) се стига до идеалното (Меноново) съотношение, като на всеки 19 години са добавяни по 7 допълнителни месеца. В епохата на династията Джоу (XII – VIII век пр.н.е.) китайските астрономи са изчислили периода на обиколката на Юпитер по еклиптиката (около 12 години) и датата на зимното слънцестоене (11-я месец). Ето защо този месец бил приет за начало на китайската календарна година. Всички данни сочат, че прабългарската нова година също е започвала в деня на зимното слънцестоене.
Важна промяна на календара китайците предприемат по времето на династията Западен Хан (202 г. пр. н.е. – 8 г. сл. н.е.) или малко по-рано, през периода на Воюващите държави, когато китайският 60-тичен цикъл започва да се използва и за номериране на годините. С това китайският календар получава завършен вид. Той си остава лунен с интеркалация на допълнителни месеци по най-съвършената схема на Менон. Неговата характерна особеност обаче е 60-тичния цикъл на номерация на годините и дните, вътре в който се съдържат един 10-тичен и един 12-тичен цикъл. В този си завършен вид, в края на 6-ти век сл. н. е. китайският календар се прехвърля в Япония, където официалното му използване в пълен вид започва от 604 г. Използва се в цялостен вид още и в Корея и Виетнам. Приблизително по същото време се появяват данни за използване на елементи от този календар при ранните тюрки, тохарите и иранските народи на Средна Азия.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар