// Вие четете...

Управлението

Основа на всяка власт са парите.

soc55„Мерзостта и парите винаги вървят заедно.“

Основа на всяка власт са парите.

Щом световният заговор действа от десетки години, ако не и повече, щом заговорниците контролират средствата за масово осведомяване – телевизии, списания, вестници и радио – нима не би било логично да ни убеждават, че не съществува никакъв заговор. Както и да го гледаш, всеки заговор се организира в тайна и участващите в него бандити правят всячески усилия да запазят отблъскващата си дейност в тайна. Упоритото омаловажаване и дискредитиране на всякакво споменаване на заговора, също би било разбираемо. Както и обясненията, колкото се може по-добри, за всякакви слухове относно нещата, които се вършат зад гърба ни.
Те биха подтикнали средствата за масова комуникация да осмиват „теоретиците“ на заговора. Биха заявявали, че тези теории са „безумен брътвеж“, шантави истории на някакви чудаци, които се нуждаят от подобно умствено развлечение през дългите зимни вечери или задушни, горещи лета.
Така изглежда ограниченият списък от възможни действия на заговорниците, за да запазят всичко в тайна и да измамят широките слоеве на обществеността.
Напълно сигурно е, че броят на хората, вярващи в съществуването на заговора, нараства много бързо. Джонатан Ванкин, редактор в информационния отдел на калифорнийския вестник „Сан Хосе метро“, направи двегодишно пътешествие в света на теориите за заговор от голям мащаб. Негов резултат е книгата, издадена през 1991 г. и озаглавена „Заговори, камуфлажи и престъпления: политическата манипулация и контрол“. Отначало Ванкин неохотно приемал, че такива събития като убийството на Джон Кенеди са резултат на заговор. „Заех се с това от любопитство и без предубеждения“, твърди той.
Когато се задълбочил в заплетените интриги, чийто извор може да се намери далеч във вековете при баварските „Илюминати“, средновековните тамплиери и в древните групи на тайнствата и тайните сдружения, Ванкин започнал „да забелязва определена логика в оставените без отговор обвинения и споменавания за коварни деяния, които оформят забележките под линия на историята“.
Питал се как така Робърт Кенеди бе убит с изстрел в тила от няколко сантиметра разстояние, след като убиецът Сирхан Сирхан стоеше отпред и бе отдалечен на няколко метра?
„Съзнателно реших да разследвам проблеми като какво и как е правило ЦРУ в Джоунстаун“ – казва Ванкин. „Колкото повече мислиш по този начин… толкова повече се променя перспективата на погледа ти и всичко изглежда по-различно, отколкото преди.“
Междувременно, на конференцията на Американското психологическо дружество през 1991 г. в Сан Франциско, Теренс Сандбек, психолог от Сакраменто, изнесе доклад, в който се опита да представи обективна гледна точка за съществуването на световен заговор. Сандбек отбеляза, че в светлината на сегашните събития, по-здравословно е ако гражданите са по-скептично настроени към правителствата си.
„Четеш материали, свързани с вътрешното функциониране на ЦРУ, и ти е трудно да повярваш – казва психологът Сандбек – досещаш се, че това е само върхът на айсберга.“
Честото споменаване на участието на ЦРУ в световния заговор не е случайно. Данните сочат, че хората, които ръководят мрежата на Тайното братство, от години контролират американското разузнаване, както и разузнавателните служби на Великобритания и други страни. Следователно, не е случайно, че Джордж Буш, който от 1947 г. е възпитаник на „Череп и кости“, беше неочаквано избран в края на седемдесетте години за шеф на ЦРУ. Не бе също случайност, че Уилям Кейси, назначен от Рейгън за шеф на ЦРУ, принадлежи към свързаното с братството тайно сдружение на Малтийските рицари.
Във високо оценяваното, двутомно съчинение „Окултната теокрация“ лейди Кунсбъроу се изказва така за завладяването на международните шпионски организации от „Илюминатите“: „Древният и всеприет Шотландски ритуал (на масонството) ръководи собствена тайна служба, която сътрудничи с националните служби на всички народи, които поради това служат на целите и задачите на интернационализма.“
Важна задача е разобличаването на тайния контрол и манипулациите на Тайното братство в разузнавателни служби. Да се докажа, че Джордж Буш е бил ключовият таен агент на ЦРУ, още преди да стане негов шеф не е чак толкова трудно.
Нещо повече, може да се докаже, че Буш е получил най-важния пост в ЦРУ, благодарение на връзките си с Обществото на черепа и костите. Той прикриваше тайната си дейност през шестдесетте години, използвайки за тази цел собствените си нефтени предприятия в Тексас. Джордж Буш също бе заангажиран в инвазията в Залива на свинете в Куба, но специално внимание изисква ролята му в убийството на Джон Кенеди.
В доклад до Държавния департамент на САЩ, датиращ от 29 ноември 1963 г., Джон Едгар Хувър, по това време шеф на ФБР, а също масон от 33-та степен, споменава „Връзката Джордж Буш“. В доклада си Хувър твърди, че от 2 ноември 1963 г., по време на разпитите на задържания от полицията Ли Харви Осуалд, обвинен в извършване на атентата, разпитите, отнасящи се за тогава неизвестната му роля в ЦРУ, ФБР и други държавни организации, специалният агент на ФБР в Далас У.Т. Форсайт е резюмирал на „г-н Джордж Буш от ЦРУ“. Форсайт е бил придружен при това резюмиране на фактите за Джордж Буш от капитан Уилям Едуардс от военното разузнаване.
Този учудващ доклад беше публикуван заедно с хиляди други, главно безполезни и безвредни документи, класифицирани и щемпеловани преди като „строго поверителни“. Тези документи бяха разсекретени, едва когато много изследователи, позовавайки се на Freedom of Information Act51, неколкократно заплашваха, че ще дадат нежелаещите и неентусиазирани държавни служби под съд. Разбира се, и до ден днешен по-голямата част от документацията, свързана с убийството на Кенеди, си остава под ключ.
Дали по заповед на Тайното братство платен убиец уби президента Кенеди? Ако е така, не е ли това първият случай на използване от тези непочтени хора на последното оръжие – убийството – за да премахнат следите си и да постигнат своята цел. Ако всичко това изглежда нелепо, нека се замислим над мъдрите слова на руския дисидент и лауреат на Нобелова награда Александър Солженицин който е забелязал необичайния факт, че заговорът не само се опира на парите, но и че за участниците в него е напълно безразлично откъде идват тези пари.
„Съществува също друг заговор – на пръв поглед странен и изненадващ – но ако се замислим над него, в действителност очевиден и лесен за разбиране. Това е връзката между нашите комунисти и вашите капиталисти.“
И президентът Удроу Уилсън говореше през 1913 г. за корумпираните хора, които създават международната финансова мощ: „Съществува сила, толкова организирана, толкова изтънчена, предпазлива, обвързана, толкова цялостна и всепроникваща, че разумните хора би трябвало да снишават глас, когато я осъждат.“
Томас Джеферсън провъзгласи прочутия призив: „Власт за народа!“, но именно Тайното братство разви окултната мъдрост, че основа на всяка власт са парите и че ако има достатъчно количество пари дори малка шепа хора могат твърде съществено да влияят върху огромни тълпи от глупаци. „Мощта“, за която ни предупреждаваше Удроу, съществуваше и съществува.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар