// Вие четете...

Календарът на българите

Основана ли е българската държава от хуни?

CBor26„Силата на народа е в общото съгласие.“

Основана ли е българската държава от хуни?

Един ден, казва д-р Ганчо Ценов, ми дойде на ум да проследя въпроса, гърци или българи са били Св. Св. Кирил и Методий.
Когато започнах да търся доводите за едната и другата теза, аз се убедих, че на този въпрос не може да се отговори, ако не се знае какви са българите. Затова реших да проследя мненията по народността на българите. Като направих това, установих, че всички нови автори, задаващи този въпрос, твърдят, че българите са късни пришълци. Разлика има между тези автори само що се отнася до народността на народа, от който българите са се били отделили, за да дойдат в днешното си отечество.
Няма диво племе по света, което да не е посочвано от тогова или оногова като прадядо на българите. Аз тук ще спомена само Шафарик, защото въз основа на него Иречек написа своята „История на българите”, която и днес е евангелието на българското учителство.
Според Шафарик българите са уралски чуди или фини, които са живели покрай Уралските планини и реките Волга и Кама, и били сродни с хуните и кутригурите. Тези уралски чуди дошли през 679 година под водителството на Аспарух в Долна Мизия, покорили там заварените славяни и основали българската държава между Дунав и Стара планина.
Добре, но когато се запита, къде са сега тези турански или монголски българи, понеже от такива не се намират никакви следи, Шафарик отговори, че те се били изгубили в покорените славяни. Това предположение не може обаче да се обясни с факти както и не се намира исторически паралел.
Нека вземем за пример циганите. Люде без култура и пръснати от хиляди години насам между европейските народи, те и до днес са запазили своя език. Същото е и с евреите и куцовласите. Днешният английски народ се създаде от смесица на англосаксонци или германци с нормани или романи. Това и днес се вижда от техния език, който е наполовина германски и романски. Чужди народи в Европа са маджарите и османските турци. И двата народа дойдоха като малки орди в Европа между по-цивилизовани народи, обаче не само че запазиха езиците си, но ги и наложиха донякъде на покорените от тях народи. Народ завоевател никога не губи своя език и своята морална култура. Само в България било станало чудото, тоест монголските българи да не оставят поне една единствена дума в българския език. Да кажем, че това чудо е станало, тогава изниква въпроса, каква роля са играли в българския политически живот тези толкова слабо културни монголци, които даже езика си не могли да запазят?
Щом монголците са приели славянския език и славянските нрави, тогава се пита въз основа на чии нрави се създаде българската държава, въз основа на турански ли, или на славянски? Очевидно въз основа на славянски. Ето защо теорията на Шафарик, че монголски скитници, хора без всякаква култура, били създали българската държава, ми се види неприемлива.
В 1869 г. излязоха на български два труда по българска история, единият от Гавраил Кръстевич, а другия от Марин Дринов. Те и двамата се опираха на Шафарик, но по съдържание се различаваха. Излизайки от Клапрот, който пишеше, че българите са от хунски произход, Кръстевич считаше българите за хуни. Поради това той написа историята на хуните, която нарече българска история, без обаче да докаже, защо хуните се нарекоха българи. Индиректно се разбира, защото са живели покрай Волга, макар че хуните никога не са живели покрай Волга.
С това Кръстевич се отдели от Шафарик. Докато Шафарик казва, че българите са чуди, които били съседи с хуните. Грешката, която Кръстевич направи беше, че той не знаеше, че хуните са живели преди славяните покрай Дунав. Та той, подобно на Шафарик, мислеше, че тези хуни – българи едва в 679 г. били дошли до Дунав и с това предизвика критиката на Дринов.
Дринов беше историк по призвание и затова не му правеха особено впечатление субективните мнения на тези или онези, а търсеше обосновката на тези мнения. Той прие тезата на Шафарик, но ограничено, като каза: „Ние приемаме Шафариковото мнение, че те са били от чудско или финско потекло. При това бързаме да забележим, че нас твърде малко ни занимава потеклото на тези българи, защото този въпрос няма място в историята на нашия народ, който не е техен потомък и няма нищо общо с тях, освен името, което той прие от тях.”
Дринов каза това, защото той сравняваше образуването на българската държава с образуването на френската държава и с това на руската. Шепа германски франки образували държавата на галите, която по името им се нарекли Франция. Както днешните французи не се считат за германци, тъй и говорещите славянски българи не може да се считат за монголци, и то толкова повече, защото Дринов бил намерил във френския език германски думи, когато в българския език той не е намерил нито една монголска дума. Поради това той беше на мнение, че българите трябва да се разглеждат като славяни. Дринов оспори тезата на Кръстевич за хунството на българите не затова, защото си мислеше, че онези, които са основали българската държава, не се били казвали хуни, а турци или пък самоеди, чуваши, фини и пр., а затова, защото той беше против късното идване на българите, каквото се разбираше от Кръстевич. Понеже българите се споменават от пети век насам покрай Дунав, а Кръстевич твърдеше, че те са дошли до Дунав едва в 679 г. Това бе Дринов.
Нова България не се присъедини към Дринов, а последва онези, които казват, че българите са късни пришълци. Докато Дринов казва, че ако българите още в V век са живели покрай Дунав, ние не можем да вярваме на приказките, че те едва в 679 година били дошли отнякъде си, нова България казва, че ние трябва да вярваме именно на тези приказки. Докато Дринов казва, че ние няма защо да се занимаваме с късно дошлите чудски българи, защото те не са нито чичовци, нито вуйчовци и нямат нищо общо с нашия народ, който не е техен потомък и пр., нова България казва, че ние трябва да се занимаваме именно с тези монголски българи. Тя не взима под внимание, че историята не е дедуктивна наука, която трябва да се занимава именно с тези монголски българи. Тя не взема под внимание, че историята не е дедуктивна наука, която почива на хипотези или теории, а е индуктивна наука, почиваща на положителни факти, които са задължителни за всички. Историята следи събитията хронологически.
Ако например Енодий, който е живял през V век и който е познавал българите казва, че те са стари трако илирийци, то няма цена мнението на Шафарик и другите, че българите били дошли едва в седми век от някъде си в днешното ни отечество.
Най-силното доказателство, че българите били късно дошли турци е предположението, че името българи означавало „Волга мъж”. Шишманов взе това предположение за факт и се помъчи в своя „Критичен преглед на въпроса за произхода на прабългарите” етимологически да докаже, че българин значело: „мъж от Волга”, „воложанин” и че това име било турска дума. Затова българите били живеещи покрай Волга турци.
Няма да се спираме върху тази етимология, която е очевидно невярна. Ще кажем само, че името българи (Vulgares) се споменава още в IV и V век на юг от Дунав, когато никой от тогавашните латински и гръцки писатели не знаеше за съществуването на река Волга.
Името Волга е славянска дума. Дошли ли са българите от Волга, воложани ли са те: те са славяни, а не са турци.
Васил Златарски пък приведе други доказателства за турцизма на българите. В писаните на гръцки каменни надписи в памет на някои български князе, старобългарската (старославянската) титла „кънезъ” или „къньазъ”, по липса на буквите ъ, ь, з, в гръцката азбука е транскрибирана с тази азбука по този начин: Златарски обявява тези титли за турски, като ги преиначава в хан и с това „доказва”, че българите, собствено славяни, били турци.
Понеже тези факти, даже ако се окажеха верни, не опровергават тезата, че българите още в IV и V век са живеели покрай Дунав, рекох по-подробно да се занимая с този въпрос, казва д-р Ценов.
Когато го проучих, установих, че византийските писатели Теофан и Никифор, на които се позовава Шафарик, за да твърди, че българите били дошли от Урал и Волга, разглеждаха българите и хуните като две отделни племена и като стари тарако илирийци, защитниците на монголския произход на българите ги считаха за един народ и за късни пришълци. И понеже си мислеха, че хуните са азиатски, монголски народ, те казваха, че Аспарух през 679 година бил довел монголци в Мизия.
Аз, казва д-р Ценов, обаче установих, че българската държава е основана от хуни, но хуните не са били азиатци, а скити, които още по времето на Херодот са живели край Дунав. Името хуни се споменава в Дакия още през II век след Христа. В четвърти и пети век хуните имали голяма държава в Панония и Дакия чак до р. Дунав. Понеже за славяните се казваше, че те едва в началото на VI век били дошли отнякъде си до Дунав, то от това излиза, че хуните са живели преди славяните покрай Дунав. Тъй че не може да се казва, че хуните били дошли при славяни, а обратно, трябва да се казва, че славяните са дошли при хуните. От тези хуни са произлезли Куврат и синът му Аспарух. Така че, кажем ли, че българите са хуни, трябва да кажем, че те са стари край дунавски поселници и че са били голям народ, а не малка ордица. С това, казва д-р Ценов опровергах и тезата на Кръстевич, че българите, под името хуни, били дошли едва през 679 година до Дунав. И още, аз установих, че редом с народа хуни се споменава и за народ българи на юг от Дунав.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар