// Вие четете...

Приложни науки

„Осигуряване“ на ВМФ.

„Делата свидетелстват за ума на човека, думите – за знанията му.“

Навигационно хидрографското и хидрометеорологично осигуряване (НХХМО) на ВМФ се явява вид бойно осигуряване на флота. Самата дума „осигуряване” предполага наличието на няколко „продукта”, предоставяни на осигурявания обекта, тоест на флота, а също на структурите, извършващи осигуряване. „Продукт” в разглеждания случай се явява навигационната, хидрографската и хидрометеорологична информация, а структура – системата за НХХМО на ВМФ. Оттук следва, че тази система се отнася към категорията на информационните. Последното не противоречи на факта, че частта на влизащите в системата на НХХМО подсистеми осигуряват разработката, създаването и функционирането на техническите устройства, такива като морски средства за навигация, установявани на корабите и плавателните съдове (компаси, лагове, радиопеленгатори и т.п.) средства за навигационно оборудване на океана и морето (маяци, буйове, знаци и т.п.) и т.н. – така всяко от тези устройства се явява източник на информация, тоест като подсистема за НХХМО на ВМФ като цяло.

Както това е прието в системния анализ, всяка подсистема от някоя система може при необходимост да се разглежда като самостоятелна система. Всяка система, колкото и да е сложна и мащабна, тя се явява като подсистема на още по-сложна и мащабна система. Поради това „термините” „система” и „подсистема” не се явяват като взаимно изключващи се и един и същ обект може, в зависимост от гледната точка да се нарича или система, или под система. Ползвайки се от това обстоятелство ще наричаме система за НХХМО на ВМФ цялата съвкупност от обекти, влизащи в тази система, а системата за НХХМО (без думата „ВМФ”) всяка подсистема на указаната система.

В съответствие с горе изложеното, системата за НХХМО на ВМФ също се явява подсистема на някаква по-обща система, наименованието на която може да се установи от анализа на процеса по използването на информацията, постъпваща от системата за НХХМО на ВМФ.

Всяка информация, циркулираща във въоръжените сили, във военноморския флот се явява управленска, доколкото се използва само за управление за едни или други действия на структурите на флота. Важен елемент от управлението се явява решението, реализацията на което трябва да доведе до очаквания резултат. Решения се вземат на различни нива: за прилагане на въоръжения и военна техника (В и ВТ); формиране и реализация на технически политики; управление на силите на флота (от управление на боева единица – кораб – до управление на съединения и обединения на флота). В сила е принципа на единоначалието, решенията във всички случаи се вземат от едно лице (командира). Решенията винаги се основават на анализ на изходна информация (изходни данни). Колкото е по-високо нивото на вземащия решението, толкова е по-сложен анализа и толкова е по-голям обемът на изходната информация. Доколкото възможностите на човека по усвояване на информацията са ограничени, то при управлението на големи и сложни флотски структури командирът се опира на резултатите от работата на управляващия орган – щабът на съответната структура.

Навигационно хидрографската и хидрометеорологична информация намира приложение на всички нива на управление. Например, при артилерийски стрелби разпределението на параметрите на вятъра по височина се отчита по пътя на въвеждане на съответните поправки в установяването на приборите за управление на стрелбата. Физикогеографските характеристики на акваториите на океана и морето обезателно се приемат в разчет при разработка на тези видове В и ВТ, ефективността от действията на които зависи от тези характеристики.

Но най-пълно и често навигационно хидрографската и хидрометеорологична информация се използва на ниво управление на силите. Така, основен вид на навигационна информация – координатите на мястото – представляват данни, без които е невъзможно да се осигури не само безопасно плаване по зададен маршрут. Решението за провеждане на операция в кой да е мащаб (тук и по-нататък терминът „операция” се употребява в този смисъл, който му се придава в научната дисциплина „Изследване на операциите”) се изискват знания за бойните възможности на противодействащите страни, например, тактико техническите характеристики (ТТХ) на В и ВТ, използвани в операциите. ТТХ, като правило, зависят от състоянието на въздушната и морската среда. При което тази зависимостта в много случаи е много съществена. Следователно, информацията за състоянието на атмосферата и океана (морето), тоест иначе казано, хидрометеорологичната информация, играе значителна роля при поддържане и вземане на решение за провеждане на операции от различен мащаб.

Важно е да се отбележи, че всяко решение се взема с предварителност, използвайки информация (всякаква, не само навигационно хидрографска и хидрометеорологична) в формата на прогноза. Корабния щурман, например, определяйки момента на поворота към новия курс по предварително обсервованото място, тоест той прави прогноза. Управляващия огъня на корабната артилерия въвежда поправки в установяването на приборите за управление на стрелбата, отнесени не към момента на техния разчет по данни от аерологичните наблюдения, а към периода на изпълнение на стрелбата. Командирът назначава състав на силите за поиск (търсене) на подводна лодка, имайки в предвид, че този състав съответства на тази далечина на действие на хидроакустичния комплекс, която ще е в района на поиска в периода на неговото изпълнение, а не тогава, когато се взема решението.

Но прогнозите, колкото и да бъдат съвършени методите за прогнозиране, не могат да бъдат абсолютно точни. Винаги съществува вероятност, щото фактическата ситуация може да се различава от прогнозираната. Разбираемо е, че тези различия – погрешност на прогнозата – може да приема различни значения. В статистически план вероятността за съществена погрешност е толкова по-голяма, колкото е по-дълъг периода на предварителност на прогнозата, колкото е по-висока степента на естествената изменчивост на прогнозираната величина и колкото по-несъвършен е методът за прогноза. При малка предварителност, например, в ситуацията със стрелба на корабната артилерия, може да се очаква, че в периода на аерологичните наблюдения до началото на стрелбата значението на съответните величини да не се изменя, и да бъдат приети за изходни прогнозираните значения, тоест да се възползваме от така наречения метод на инерционното прогнозиране. От същия този метод се ползват за съждение по очакваните дълбочини при стоварване на морски десант, дотолкова доколкото релефа на дъното се изменя много бавно (с изключение на отделни райони в близост до устията на реките и т.п.) и инерционните прогнози в този случай дават добри резултати, даже при големи периоди на предварителност. Например, инерционното прогнозиране с голям период на предварителност често се използва при осигуряване поиска на подводни цели с използването на хидрологични средства за откриване. Макар инерционната прогноза с предварителност да е много неточна и хидроакустичните условия да се отличават с голяма времева изменчивост тя се прилага за решаване на поискови задачи, тъй като другите методи за прогнозиране на указаните условия са още по-неточни.

Присъщата на всеки метод за прогноза погрешност (неопределеност) води до това, че единичен случай на прогноза може да се окаже безгрешна само случайно, при което този факт не може да бъде установен предварително. Следователно, всяко решение, взето на основата на анализа на прогностичните данни се явява, съгласно терминологията на изследванията на операцията, решенията се вземат в условията на неопределеност. Макар в някои случаи тази неопределеност може да бъде и пренебрежимо малка, тя съществува винаги и даденото обстоятелство има фундаментално значение за анализа на системата за НХХМО на ВМФ.

Но свойствата на прогностичната информация се явява не единствения фактор, предизвикващ неопределеност. Доста често навигационно хидрографската и хидрометеорологична информация се отнася към дискретна точка от пространството и при необходимост, за да се получи значението на съответната величина в други точки се налага да се прибягва към екстра или интерполационни данни, което също води към погрешност. Друг фактор, обуславящ значителната погрешност се явява невъзможността предварително да се предвиди точното място и време на бойно съприкосновение на страните. Това води към необходимостта да се вземат в разчет не значенията на величините, отнасящи се към конкретна пространствено времева точка, а значения, характеризиращи някаква област, тоест осреднени по време и пространство. Осреднените значения, естествено се отличават от тези, които биха имали място в точката и в момента на бойно съприкосновение. Заедно с това следва да се отбележи, че причислените и някакви други източници на погрешност, като правило, внасят в сумарната погрешност съществено малък принос в сравнение с прогнозираните.

Всяка погрешност се явява случайна величина и може да се разглежда само на основата на теория на вероятностите и математическата статистика. Това означава, че пълното описание на свойствата на погрешността на навигационно хидрографската и хидрометеорологична информация се определя само със съответните закони за разпределение на вероятностите. Тези закони много често са известни само ориентировъчно или са напълно неизвестни. Но за повечето практически задачи необходимост от знание на споменатите закони няма и е достатъчно да се характеризира погрешността на навигационно хидрографската и хидрометеорологична информация с нейното средно квадратично значение σ, средно квадратична погрешност (СКП).

Ясно е, че колкото е по-точна информацията, получена от дадена системата за НХХМО, тоест колкото е по-малка величината σ, толкова по-съвършена е системата. Ако две системи А и В се явяват източник на еднаква по наименование информация, то условието σА<σВ свидетелствува за информационната ефективност на системата А в сравнение със системата В.

Информационната ефективност, характеризираща техническите информационни свойства на системите, не дава основание да се съди нито за тяхната полезност, нито за целесъобразността на тяхното създаване.

За полезността на системата за НХХМО може да се съди по оценката на нейната функционална ефективност. За този вид ефективност се изхожда от това, че функцията на системата за НХХМО на ВМФ се явява като повишаване на резултатността (ефективността) на бойните действия и повседневната дейност на флота. Степента на изпълнение на тази функция на системата за НХХМО на ВМФ като цяло и влизащите в нея системи определят понятието функционална ефективност.

От казаното следва, че функционалната ефективност на системата за НХХМО трябва да използва показатели, изразени в същите единици, в каквито се измерва ефективността от действието на силите на флота.

Ясно е, че оценка за функционалната ефективност на разглежданата система за НХХМО е справедливо само по отношение на конкретна бойна или повседневна задача в строго фиксирани оперативно тактически условия. Получавайки аналогична оценка за други задачи и варирайки на условията при които те се изпълняват, може да се получи много по-пълна представа за възможностите на системата и най-вече ще осигури извеждането на обосновано съждение за нейната полезност.

Но полезността не се явява свойство на системата за НХХМО, което да е достатъчно за вземане на решение за нейното създаване или съхранение, такова решение трябва да се взема на основата на оценката за целесъобразност, тоест за военно икономическата ефективност на системата. Тази оценка се основава на принципа за ефективност, същността на който се състои в следното.

Всеки недостатък в количеството или качеството на информацията може да бъде компенсиран с определени материални усилия. Иначе казано, при недостатък на информация, нейната малка достоверност или даже нейното пълно отсъствие при провеждане на операция, задачата може да бъде решена, но с цената на допълнителни загуби. Например, при използване на някои видове високо точни оръжия трябва да се знае положението на истинския меридиан. Ако това положение е известно с висока точност, то разсейването на снарядите не е голямо и за достигането на зададения резултат ще са необходими сравнително не голямо количество от тях. Но ако се използва неточен съхранител на положението на меридиана, то разсейването ще бъде голямо и за достигане на зададения резултат ще е необходимо голямо количество от боезапаса.

По този начин, недостоверната навигационна, хидрографска и хидрометеорологична информация винаги може да бъде изпълнена с еквивалентно нарастване на силите и средствата до нива, които да осигуряват решаването на поставената задача със зададени характеристики (вероятност и т.н.). В това се състои и принципа на еквивалентност.

Именно на основата на този принцип може да бъде получена оценката на военно икономическата ефективност на системата за НХХМО.

Разликата между загубите при използване на информация от две системи се нарича икономическа печалба, а системата при която загубите са по-малки се явява по-ефективна, което означава, че използването и е по-целесъобразно.

Ясно е, че необходимо условие за използването на описания подход се явява математическия модел за разглежданата операция. Това условие в съвременната военна наука може да се счита за изпълнимо. Но, като правило, навигационните, хидрографските и хидрометеорологичните величини в числото на аргументите за модела непосредствено не влизат. Те влияят на резултатите в разчетите посредством зависимите от тях ТТХ на В и ВТ. Именно ТТХ се явяват непременни аргументи в моделите при бойни действия. Изчисляването на вероятностните характеристики на едни величини в аналогични характеристики в други се извършва с помощта на съотношения, наречени функции на влияние на навигационните, хидрографските и хидрометеорологични условия на В и ВТ (на своите и на противника). Не знанието на функцията на влияние не позволява не само да се отчита неопределеността на информацията, но и просто количествено да се оцени влиянието на съответните фактори даже при безпогрешна информация за тях на резултатите по решаваната задача. Системата за НХХМО на ВМФ, както и всички входящи в нейния състав системи за НХХМО се явява, като правило, многофункционална, тоест осигурява не една, а няколко задачи. В същото време тя не се отнася към числото на едноразовите системи, тоест повторното решаване на дадена задача може да се осигурява от същата тази система за НХХМО. Това означава, че за по-пълното съждение за военно икономическата ефективност на системата за НХХМО са необходими не единични, а многократни разчети, при това не за една, а за много разнородни оперативни и тактически задачи в различни ситуации. Сумарната икономическа полза се определя от съотношение на вложенията и колкото е по-голям броя на задачите и операциите, толкова по-голямо ще се окаже съждението за военно икономическата ефективност на разглежданата система. Но абсолютно надежден резултат е недостижим, тъй като пълния набор на поставените задачи и съждения не могат да бъдат не само разгледани, но даже и посочени. И макар всички оценки и разчети да снижават, и при това съществено, първоначалното ниво на неопределеност, в условията при които се налага да действат командирите, пълното й преодоляване на основата на обективния, количествения подход е невъзможно. Даденото обстоятелство определя тази роля, която в формирането на решението принадлежи на личните професионални качества на командира, чийто дейност в крайна сметка носи ярко изразен творчески характер. Но именно оценката и разчета представляват тази поддръжка на приетото решение, което създава условия за най-успешно изпълнение от командира на своите функции.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар