// Вие четете...

История на българите

Осигуряване на блокадата на Плевен от запад.

„Висота, щурмувана от герои, става подножие на тяхната слава.“

На Западния фронт на Дунавската армия блокадата на Плевен се осигурявала основно с активни, настъпателни действия на руските войски.

Яростен защитник на настъпателния образ на действие на своят отряд е бил самият Гурко; той считал, че настъплението – е единствения способ за сигурно осигуряване на блокадата на Плевен от запад. Цел на настъпателните действия, по негово мнение, е трябвало да разгроми турската Орханийска армия, заемаща позиции по прикритие на балканските планински проходи и овладяването на София. Мнението на Гурко било посрещнато със силно възражение от страна на цял ред лица. Тотлебен, Левицки, Куропаткин и други, разглеждали задачата на отряда на Гурко като чисто пасивна. По тяхно мнение, отряда на Гурко е трябвало да е същия пасивен отбранителен заслон от запад, какъвто бил Рушчукския отряд на изток.

Вижданията на противниците на Гурко били погрешни. Ако те били възприети, турското командване би получило възможност да доведе Орханийската армия до достатъчно крупни размери и да премине с нея към същото такива настъпателни действия, каквито е провела Източната Дунавска армия по отношение на Рушчукския отряд.

Главно командващия на Дунавската армия в края на краищата решил въпроса в полза на мнението на Гурко, разрешавайки му на 19 ноември да премине в настъпление на софийското направление. Но едно само принципно правилно определяне на способа за действие на отряда на Гурко не било достатъчно. Завземането на София, намираща се на 200 км от Плевен, с предварителен разгром на Орханийската армия, се явявала сложна и сериозна задача; решаването на тази задача изисквало дълбока предварителна и щателна подготовка. Преди всичко необходимо било правилно да се определят силите на отряда, за да може той самостоятелно да реши задачата. Определяйки силите на противника, е трябвало да се изхожда не само от тяхното състояние към деня на началото на настъплението, но и от разчет на възможното им увеличение за в бъдеще. Но нито Гурко, нито главно командващия това не направили, макар, да изглеждало, че са били длъжни да отчетат свежия опит от постепенното усилване на Източно Дунавската турска армия. Главно командващия е трябвало да предвиди усилването на турските войски още и паради това, че към 19 ноември на него му е било известно за разположението в Етрополе, Орхание и София до 25000 турци и за възможния подход към тях в близко бъдеще на още 20000 човека. Но главно командващия не проявил нужните предвиждания и определил числеността на отряда на Гурко на 50000 щика и саби с 174 оръдия. Тези сили на първо време са били достатъчни, тъй като те осигурявали в началото на настъпателните действия числовото превъзходство над противника, но с подхода на турските подкрепления силите на страните се уравновесили; в тези условия не е можело да се разчита на решителен успех на настъпателните действия на Гурко.

Към 19 ноември отрядът на Гурко заел изходно положение за настъпление на София. В района на Осиковци и Голям извор се разположил предния отряд под командването на генерал майор Дандевил (23000 щика и саби с 50 оръдия). Главните сили на отряда под командването на генерал адютанта Шувалов се съсредоточили при Ябланица (24000 щика и саби с 104 оръдия). За осигуряване на десния фланг бил отделен така наричания „десен летящ отряд (3000 саби с 14 конни оръдия) Левия фланг при Тетевен се охранявал от отряд в състава на 3-та пехотна дивизия, наскоро вляла се в отряда на Гурко.

При подготовката на операцията било обърнато внимание и на организацията на снабдяването на войските. Успехите в областта на продоволствието и фуражното осигуряване в значителна степен се обяснявало с това, че войските частично са взели това дело в свои ръце. Запасите от боеприпаси били също попълнени. Но ако задачата по изхранването на войските с продоволствие и боеприпаси била решена като цяло правилно, то това съвсем не може да се каже за снабдяването с обувки и униформи, в това време като предстоящите действия на отряда в планината и при това в зимно време, необходими били здрави обувки и топли униформи.

Трябва да се отбележи, че също била предвидена организация за свръзка на войските на Гурко с главните сили на Дунавската армия с помощта на военно полевия телеграф.

В процеса на подготовка на операцията било обърнато внимание и на разузнаването на силите, разположението и укрепленията на противника. Към 19 ноември в района на Орхание е имало 16 достатъчно силни турски укрепения, укрепени пунктове и позиции. В района на Орхание били открити турски войски с численост 10000-12000 човека, в Берковица – до 2000 човека; в София, по слухове, се намирали не повече от 3-4 табора. По данни на щаба на армията, в района на Орхание и Етрополе се намирали 17000-20000 турци, в София – 5000 човека и можело да достигнат в близко време до 6000 човека от Ниш, 10000 човека от Константинопол и 5000 човека от Шипка.

Като цяло данните за противника били близки до действителните. Към 21 ноември в Орхание армията наброявала около 27000 щика с 37 оръдия, към 28 ноември – те вече били 40000 щика, а към 12 декември – 52000 щика с 88 оръдия. Но боеспособността на войските на турските войски като цяло не била висока. Пехотата била събрана от най различни пунктове на Балканския полуостров и в своето болшинство се състояла от малко обучени и не обстреляни кадри от мустахфиза. Задачата по организацията на Орханийската армия върховното турско командване възложило на Мехмет Али паша, който се славел като добър организатор. Тази задача не била лесна. На Мехмет Али паша се наложило да решава тази задача в движение, тъй като той можел да пристъпи към нейното решаване едва след 21 ноември, когато напуснал София и пристигнал в Орхание, а в този ден вече било започнало настъплението на Гурко.

Настъплението се развивало в две основни колони: дясната се придвижвала към Орхание, лявата – към Етрополе. Още първите боеве показали недостатъчната боеспособност на турските войски. Дясната колона от отряда на Гурко на 23 ноември завзела Правец. Тук добре се изяснили четири нови тактики на настъплението, постепенно изработвани в хода на всички боеве на Дунавската армия. Настъплението се водело „с прибягвания по единично, или на тънки струйки от по 5-10 човека, бягащи един зад друг напред, от различни точки на главния поток. Всеки камък, вдлъбнатина на земята, вълничка, трапчинка, храст скрива зад себе си стрелец, изпращащ към неприятеля неприятности”; използвала се в настъплението взаимната поддръжка с огън и почивка в мъртво пространство и пр. На 30 ноември дясната колона превзела Орхание. Лявата колона на 25 ноември превзела Етрополе, а на 30 ноември – Златишкия превал.

Мехмет Али паша, вземайки под внимание ниската боеспособност на своята армия, значително разсъсредоточена по изолирани позиции, по обширния планински район, решил почти всички свои сили да изведе назад и да ги съсредоточи на предварително укрепени позиции при Араба Конашкия превал, през който преминава шосето към София. При създалите се условия за него друг изход и не е имало. Към сутринта на 30 ноември Мехмет Али паша съсредоточил на араба конашките позиции до 43 табора. В процеса на изтеглянето цялата турска пехота била сведена в три дивизии, по две бригади и един резервен полк във всяка. Към това време в армията пристигнали ред напълно боеспособни, обстреляни табори от Босна. Всичко това позволило на Мехмет Али паша здраво да заеме араба конашките позиции, оставяйки само не голям отряд за защита на позицията при Лютаково. Положението на Орханийската армия с закрепило, което придало устойчивост на отбраната на Араба Конашкия превал, на позициите на който турците били много силни.

Това веднага се отразило на хода на настъплението на отряда на Гурко. Колоната на Дандевил, настъпвала към Етрополе с много труд, губейки около 300 човека, на 28 ноември завзела само Врачешския превал (височината Колдърма), на която се разполагали слабо укрепените предни турски позиции. Съпротивата на турците при това била много упорита, загубите им само на убитите достигали до 200 човека.

На усилената съпротива на Орханийската армия Гурко не обърнал внимание. Той както и преди продължавал да счита за напълно възможно, почти без спиране, настъплението към София. Само превземането от турските войски на араба конашките позиции Гурко разглеждал като кратковременно мероприятие, разчетено само за прикритие на изтеглянето на турските войски към София и по нататък; той даже предложил на Дандевил да изпрати ловци, за да се убеди, дали турските войски не са напуснали позициите си.

Но турците своите позиции не били напуснали и даже отразили придвижването на руските разузнавачи. Личното запознаване на Гурко с араба конашките позиции го убедило в тяхната сила и в значителната численост на заемащи ги войски. Тогава Гурко решил, по примера на Телиш, да „измъкне” турската пехота от заеманите от нея позиции с помощта само на една бомбардировка. До 3 декември включително войските от отряда заемали изходно положение и изтласкали на планинската стръмнина оръдията, устройвайки в същото време укрития за тях и за пехотата.

На 2 декември Непокойчицки съобщил на Гурко, че сърбите могат да встъпят във войната не по-рано от средата на декември и че, по сведения от Константинопол, в първата половина на декември Мехмет Али паша смята да се придвижи през Берковица за спасяването на армията на Осман паша. В същия този ден главно командващия, в съответствие с новите данни за обстановката, заповядал на Гурко „никак да не се придвижва по тази страна на Балкана”. В действителност, ако второто съобщение на Непокойчицки било се оказало вярно, то във връзка със задържането на встъпването на Сърбия във войната отрядът на Гурко би бил заплашен от излизането му в тил през Берковица на крупни сили от турските войски.

Нито съобщението на Непокойчицки, нито заповедта на главно командващия не накарали Гурко да се откаже от предложената им бомбардировка на араба конашките турски позиции. Гурко сметнал, че движението през Берковица Мехмет Али паша не би могъл да отдели повече от десет табора, които не представлявали сериозна заплаха за отряда. Изхождайки от тези съображения, Гурко и решил да започне на 3 декември бомбардировката на турските позиции. Но Гурко бил изпреварен от Мехмет Али паша.

Войските на Мехмет Али паша на 3 декември започнали контра атака от гористата височина наблизо, подхождаща към основните руски позиции, разчитайки в случай на успех да завземат шосето София – Плевен и с това да лишат руските войски от удобния път за съобщения с тила. Но контра атаката не се увенчала с успех, а на 4 декември Мехмет Али паша бил отзован в Константинопол: временно заменилия го Шакир паша за възобновяване на контра атаки и не помислил.

Още повече, че турската контра атака така подействала на Гурко, че той съсредоточил срещу араба конашките позиции всички сили от своя отряд; да се развива настъпление в лютаковско и златишко направление вече не било нужно, и намиращите се там слаби отряди преминали към отбрана. По такъв начин, Гурко не само се отказал от обход на араба конашките позиции през Златица, но над десния фланг и близкия до тила на неговия отряд, надвиснала заплаха от страната на лютаковската група на турските войски.

Едновременно със съсредоточаването на почти всички сили от отряда срещу араба конашките позиции Гурко започнал бомбардировката им, която продължила от 4 до 8 декември. Ефективността на тази бомбардировка не била висока. Планинския релеф не позволявал на руската артилерия нито заемане по отношение на турските укрепления захващащо положение, нито да се разположи достатъчно близо до своите цели; вследствие на това артилерията на отряда не могла да води по турските укрепления съсредоточен огън от близки и средни дистанции. Всичко това превърнало двудневната бомбардировка в напразно изстреляни снаряди. Механически пренесения опит от Телиш в съвсем други условия към себе си не се оправдал. На 6 декември постъпила телеграма от главно командващия, в която той съобщавал за неуспеха под Елена и категорично забранявал всякакво настъпление. Тази телеграма дала на Гурко да се измъкне от затрудненията, в които той попаднал.

От 7 декември целия отряд на Гурко се включил да съоръжава укрепления и оборудване на позициите. В такова състояние отряда на Гурко се намирал без особени изменения до края на втория етап на войната.

Започнали тежки дни на борба за войските от отряда не толкова с противника, колкото с суровите атмосферни условия и битовите неуредици от всякакъв род. В началото на стоенето срещу араба конашките позиции имало силни дъждове и гъсти мъгли, сменящи се със силни ветрове; след това настъпили силни студове; започнали силни виелици и бури, температурите паднали до -22, -25 градуса; местността се покрила с преспи и снежни натрупвания от сух сняг, непрекъснато пренасян от място на място.

Увлекли се в строителството на укрепления, отрядното началство късно се сетило да започне построяването на землянки. Землянките се изкопавали в замръзнала почва и били направени лошо. В такава землянка отстъпващите след служба войници не можели да се сгреят и да отдъхнат. Огньовете от суровия бук горели лошо; дърва за горене се добивали трудно, тъй като не достигали брадви и дебелите дървета е трябвало да режат с ножове или къси брадви, при което ръцете бързо се разранявали. Лошо почивали и частите от общия резерв, разположен в полуразрушените домове в тиловите населени пунктове. Спирт, чай и захар имало малко, запасите от сухари скоро привършили. Дрехите се превърнали в парцали, обувките се износили, полушубки имали само скоро присъединилите се към отряда попълнения.

В резултат на всички тези трудности и несгоди, болшинството от които биха могли да бъдат избегнати при друго отношение към войниците от страна на началството, войниците бързо се изтощили, боледували, измръзвали. Към 22 декември броя на болните, изискващи болнично лечение, достигнал в отряда 5000 човека. Броя на амбулаторните болни бил много повече. Положението на войските от отряда на Гурко с всеки ден ставало все по-лошо, за настъплението мечтаели, като за най-добрия възможен изход.

В крайна сметка отряда на Гурко изпълнил две важни задачи: 1) осигурил блокадата на Плевен от запад и 2) овладял планинските позиции, които към третия етап от войната се оказали удобни изходни позиции за преход на руските войски в настъпление.

Да се разгроми Орханийската армия и да се завладее София, разбира се, не се отдало, тъй като планът на Гурко не е бил на основата на реалното съотношение на силите. Настъплението на отряда на Гурко фактически завършило на 28 ноември.

Но не само Гурко е виновен за тези основни не до разчети. Част от вината – и при това по-голямата – лежала на главно командващия. Така също, както и при летния набег към Балкана, Николай Николаевич не обвързвал своите планове по използването на подчинените на Гурко войски с реалното съотношение на силите и общото положение на Дунавската армия. В резултат широко замисления план материално не бил осигурен; било достигнато само това, което е било възможно да се достигне при дадените на Гурко сили.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар