// Вие четете...

Атмосфера

Осветеност на земната повърхност при залез.

S10„Истината не търпи уговорки.“

Осветеност на земната повърхност при залез.

След залеза на Слънцето осветеността на Земята се понижава в началото много бързо, след това по-бавно и постепенно преминава в нощна тъмнина. Във връзка с наличието на атмосфера и нейната способност да разсейва светлината преходът от деня към нощта се извършва плавно, като се разтяга на някакъв промеждутък от време, който се нарича сумрак.
Различават няколко вида сумрак в зависимост от дълбочината на потапяне на Слънцето под хоризонта и съответната осветеност на земната повърхност.
Граждански сумрак, започва от момента на залеза на Слънцето и завършва при дълбочина на потапяне на Слънцето на 6 – 8° под хоризонта. В края на този сумрак в помещенията трябва да се включи изкуствено осветление. На вън в края на гражданския сумрак е трудно да се чете даже при едър шрифт. На небето се появяват звезди от първа величина.
Морски или навигационен сумрак, започва с края на гражданския сумрак и завършва при дълбочина на потапяне на Слънцето около 12°. В края на този сумрак щурманите на кораби не могат да се ориентират по не осветени обекти на брега, трябва да се включат всички опознавателни и сигнални светлини на брега или във водата.
Астрономически сумрак, започва с края на навигационния и завършва при дълбочина на потапяне на Слънцето около 18°, когато сумракът преминава в нощ. Изчезват последните следи от зората, на небето се виждат всички звезди.
Преходът към нощта се случва обикновено при потапяне на Слънцето на дълбочина под хоризонта на около 18°, но при значително помътняване на атмосферата краят на астрономическия сумрак достига до 22 – 23°.
Продължителността на сумрака зависи от географската ширина и годишното време. С увеличаване на географската ширина продължителността на сумрака се увеличава и при някакво нейно значение вечерния и сутрешния сумрак се сливат, тоест настъпват белите нощи.
Най-продължителен сумрак се наблюдава в дните на лятното и зимното слънце стоене, а най-краткия – в дните на равноденствие. Облаците понижават осветеността по време на сумрак и колкото те са по-плътни, толкова е по-забележимо това понижение. При плътна облачност на ниския пояс осветеността се снижава примерно на един порядък, но характера на нейното понижение с потапянето на Слънцето почти не се изменя.
Снежната покривка увеличава осветеността само в началото на гражданския сумрак, но по нататък не оказва на практика никакво влияние.
Във връзка с необичайно бързото изменение на осветеността, сумракът е изключително богат на най-разнообразни, ярки и бързо протичащи оптични явления. Спускайки се към хоризонта Слънцето става все по-малко ярко и изменя своя цвят: от златисто, жълто, оранжево до тъмно червено. Едновременно с това се оцветява и небето. По протежение на хоризонта в страната на залязващото Слънце се появява ярка полоса на зората, чийто оцветяване е червено или тъмно червено отдолу, преминава в жълто оранжево и най-отгоре в зеленовато синьо. В противоположната страна на небето под хоризонта се появява в оловно сиво, сянката на Земята, окантована от розов пояс.
Със спускането на Слънцето оцветяването на зората става все по-наситена и над зората на височина 20 – 25° се появяват розови петна. Това са така наречените пурпурни светлини, чийто най-голяма яркост се наблюдава при потапяне на Слънцето на 4 – 5°. Върховете на снежните планини и облаците се оцветяват в пурпурни и алени тонове, а ако зад хоризонта има високи планини или облаци от типа на кълбестите, купести, то тъмнината от тях се простира по ярко оцветеното небе във вид на радиални тъмни полоси (лъчите на Буда).
Към края на гражданския сумрак сянката на Земята закрива значителна част от небето, розовият пояс и пурпурните светлини избледняват и пропадат. Облаците, попаднали в сянката на Земята гаснат, стават сиви. Запазва се само тясната цветна полоса на хоризонта по азимута на залязващото Слънце – сегмент на зората, но и тя бледнее и угасва към края на астрономическия сумрак.
Бързото изменение на осветеността по време на сумрака и възможността във всеки един момент от него, както и в всяко направление позволява точно да се укаже на каква височина преминава сянката на Земята, тоест какви слоеве в този момент се включват в осветяването със слънчева светлина, правят сумрачните наблюдения ценни за изследване на вертикалната оптична структура на атмосферата. Макар осветена със слънчева светлина цялата атмосфера, лежаща по-високо от терминатора, практически почти цялата разсеяна светлина постъпва от сравнително тънък слой, средата на който се разполага на височина 19 – 20 км над мястото на залеза на Слънцето. Този ефективно разсейващ светлината слой на атмосферата и пронизващия го пакет слънчеви лъчи, се нарича сумрачен.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар