// Вие четете...

Атмосфера

Осветеност на земната повърхност.

S18„За старателния няма неизпълними дела.“

Осветеност на земната повърхност.

Под естествена осветеност на земната повърхност се разбира падащия на единица площ на тази повърхност светлинен поток, създаван от пряката и разсеяна слънчева радиация през деня или от други източници на светлина през нощта. Единица за измерване на осветеност се използва лукса (лк).
Осветеността от пряка слънчева светлина се изменя в широко граници, от 0 при изгрев или залез на Слънцето до няколко десетки кило лукса към обяд през лятото (не повече от 120 клк). Диапазона на изменение на осветеност от разсеяна светлина е значително по-малък. Осветеността при залез и изгрев на Слънцето е около 0,5 клк и нараства до 13 – 15 клк около обяд.
Влиянието на височината на Слънцето, прозрачността на атмосферата и другите фактори на пряката, разсеяната и сумарната радиация, а също и формата на облаците и албедото на постилащата повърхност на разсейваната и сумарна радиация е същото и по отношение на пряката, разсеяната и сумарната осветеност.
Сумата от пряката и разсеяната светлина, а също и сумарната осветеност, съставени за различни интервали от време (час, ден, декада, месец, вегетативен период, година) характеризира светлинния климат (осветеност) на дадения район.
Осветеността на земната повърхност е пропорционална на падащия на нея поток слънчева радиация. Отношението на осветеността към едновременно измерения поток слънчева радиация се нарича светлинен еквивалент на радиация.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар