// Вие четете...

Приложни науки

Ориентиране по карта в полет.

„Който пътешества сам, разказва после, каквото си иска.“

Ориентиране по карта в полет.

Визуално ориентиране. Определянето на местоположението в полет на летателно средство по опознати на местността и на карта ориентири се нарича визуално ориентиране. На малки и пределно малки височини обикновено ориентирането се извършва с постоянно сравняване на картата с местността. Направлението на полета се удържа, като правило, по магнитен компас или по някакъв навигационен прибор.
Ориентирането в полет по сравнение с ориентирането на местността се отличава с редица особености. Местните предмети и форми на релефа от високо имат необичаен вид от вида в план и в перспектива; при полет на малки височини те бързо изчезват от поглед. С увеличаване на височината на полета местността се скрива от димка и видимостта на ориентирите се влошава. Условията на ориентиране се усложняват също така и от шума и вибрациите.

Таблица на далечината на видимост на ориентирите в полет през деня.

Lin35

 

В зависимост от целите на полета и порядъка на сравнение на картата с местността ориентировката се определя като обща, когато е известен само района на полета, а грешката по определяне на местонахождението е от порядъка на 2 – 5 км, и детайлна при която грешката е от няколко стотен метра. Обикновено при полет към набелязания район се осъществява обща ориентировка, а при полет над района се извършва детайлна ориентировка. Тя е необходима при визуално разузнаване на обектите, рекогносцировка на маршрути, набелязани за земно придвижване, местата за съсредоточаване, също така при обследване на района за разрушения, наводнения, пожари и при други случаи. Уверено ориентиране по карта в полет много зависи от подготовката за полета.
Изучаване на района на полета и прокладка на маршрута. Преди полет местността се изучава по карта и аерофото снимки, позволяващи тя да бъде представена в такъв вид, както тя се наблюдава от въздуха.

Lin36

Предварително се повдигат на карта линейните ориентири, ограничаващи района на полета. За удобство на обследването районът се разделя на сектори (северен, южен) или на части (равнинна, планинска).
В началото се изучават и запомнят линейните ориентири, тяхното направление по посоките на хоризонта. Линейните ориентири са като скелет на целия полет. След това се изучават характерните площни и точкови ориентири, запълващи този скелет.
При избор на маршрут на полета се отчитат условията за ориентиране и маскировъчните свойства на местността. С цел на безопасност на полета щателно се изучават обектите, имащи значителна височина. По маршрута на картата равномерно се повдигат ориентирите, които добре се опознават от въздуха: пътни кръстовища и жп линии, езера, острови, крупни населени пунктове, характерни извивки на равнинни реки и други. Повдигнатите ориентири се съединяват с права линия (рис. 10.14). За всеки отрязък от маршрута се определя азимута на направлението, разстоянието и времето на полета, чиито значения се записват на картата.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар