// Вие четете...

Приложни науки

Ориентиране на линиите на местността.

„Детето, което пита, няма да бъде глупаво.“

Ориентиране на линиите на местността.

При проектиране и снимка на релефа трябва да се знае разположението на обектите по отношение на посоките на света. Картите и плановете се съставят така, че горния им край се явява северен. За това при измерване на местността линиите се ориентират по географския меридиан. Географски (истински) меридиан се нарича линията, получена с пресичането на плоскост, преминаваща през земната ос, с повърхността на елипсоида (кълбото). Направлението на географския меридиан на местността се определя по астрономични наблюдения.
При съставяне на планове на не голям участък при наличие на опорна мрежа и точни ориентири, ако такива липсват линиите се ориентират по магнитния меридиан. Магнитен меридиан се нарича линията, получаваща се при пресичането на отвесната плоскост, преминаваща през полюсите на магнитната стрелка (компаса, бусолята) с хоризонталната плоскост.
Географския и магнитния меридиан, като правило, не съвпадат. Между тях се образува ъгъл δ, който се нарича склонение на магнитната стрелка (рис. 24). Склонението може да бъде източно, когато северното направление на магнитния меридиан се отклонява от географския меридиан на изток, и западно – в случай на отклонение на северното направление на магнитния меридиан на запад. Източното склонение има знак плюс, западното – минус. Склонението се изменя с изменението на мястото и времето.
Положението на магнитните полюси на Земята в течение на векове се изменя. На едно и също място от земната повърхност протича изменение на склонението на магнитната стрелка в пределите на десетки градуси, при това пълния период на колебание на склонението се постига в течение на 4-ри века. Такова изменение се нарича вековно.
Годишното изменение на склонението в Европа, средно е близко до 6′. Понастоящем, западното склонение се намалява, а източното – се увеличава. Наблюдава се също денонощно изменение на склонението, при което амплитудата на неговото колебание в течение на денонощието не превишава 15′. През лятото то е по-голямо, отколкото зимата; в северните ширини то е по-голямо, отколкото в южните.
Склонението също се изменя под влиянието на магнитното смущение и магнитните бури, свързани с полярното сияние, слънчевите петна. Показанията на магнитната стрелка силно се изменя с изменението на мястото на наблюдение в районите на залежи на магнитни руди. Такива отстъпления от средното значение на склонението на магнитната стрелка се наричат магнитни аномалии. Така, например, в района на Курск магнитната аномалия на склонението се изменя до 180º на разстояние от няколко метра.
За ориентиране на линиите на местността относно меридиана служат азимутите и румбовете. Азимут се нарича ъгълът, отчитан от северното направление на меридиана по хода на часовата стрелка до направлението на дадената линия. Ако линията се ориентира относно географския меридиан, то азимут се нарича географски или истински, а ако е спрямо магнитния меридиан – се нарича магнитен. Разликата между географския и магнитния азимут е равна на склонението на магнитната стрелка, тоест Aг – Aм = δ. Азимутът може да има значения от 0º до 360º.
Румб се нарича ъгъл не по-голям от 90º, отчитан от близкото направление на меридиана до направлението на дадената линия. Величината на румба се съпровожда от букви с които се наричат посоките на света: NE, SE, SW, NW.
Линията има две направление – право и обратно, поради това се различават прави и обратни азимути и румбове (рис. 25).
Знаейки азимутът на страните, може да се изчисли хоризонталния ъгъл като разлика на азимутите на дясната и лявата страна на ъгъла: β = Aдесен – Aляв (рис. 26).
За определяне на магнитните азимутите и румбовете служат прибори наречени бусоли, представляващи кръгла кутийка, в центъра на която на игла е поставена магнитна стрелка. Отчетът на азимутите и румбовете се правят срещу края на магнитната стрелка по колелото на бусолята, на който са нанесени градусни и полуградусни деления. В зависимост от надписите на деленията се различават азимутално и румбоично колело. Деленията на азимуталното колело са надписани от 0º до 360º срещу часовата стрелка. При определяне на азимута нулевия диаметър на колелцето на бусолята трябва да съвпада с направлението на линията, чийто азимут се определя: нулата трябва да бъде обърната към наблюдавания предмет, отчета на азимута се извършва по северния край на магнитната стрелка. При използването на бусоля с румбоично колелце, на което деленията са надписани на двете страни от 0º до 90º, нулевия диаметър трябва да съвпада с направлението на линията, чийто румб се определя. Отчета на величината на румба се определя по кой да е край на магнитната стрелка. Названието на румба се определя в зависимост от това между кои страни на световните посоки е насочена линията.
За избягване на не паралелността на меридианите се използват дирекционни ъгли, които се различават от азимутите с това, че се отчита не от меридианите, а от северното направление на линията, паралелно на осевия меридиан, по хода на часовата стрелка до направлението на дадената линия.
Дирекционните ъгли, както и азимутите, могат да бъдат в пределите от 0º до 360º и, за разлика от азимутите, не се изменят за права линия във всяка нейна точка. Разликата между азимута А и дирекционния ъгъл α се нарича Гаусуво сближение на меридианите: 

Гаусовото сближение на меридианите в дадена точка може да се определи като ъгъл между направлението на меридиана в дадена точка и линията, паралелна на осевия меридиан. То ще е положително за точки на местността, намиращи се на изток от осевия меридиан, и отрицателно за точки, намиращи се на запад от осевия меридиан.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар