// Вие четете...

Управлението

Органът, който управлява държавата.

„И старият дълг е винаги пресен.“

Какво се крие зад надписа „Банка на Русия“. Логично е да завършим разказа за централните банки с нашата руска централна банка. Поради важната роля на централната банка в „икономиката“ и финансовата система на Руската Федерация тази тема заслужава особено внимание. Но ще се ограничим само с няколко щриха. Статут, цели, функции, видове операции и други аспекти на дейността на централната банка зафиксирани във Федералния закон „За централната банка на Руската Федерация (Банка на Русия)“. Ние препоръчваме на по-любопитните и любознателни читатели да се запознаят с този документ. Законът е много любопитен и лукав. Ще обърнем внимание на следващите моменти:

Момент първи — законът „За Централната банка на Руската Федерация (Банка на Русия)“ фактически извежда централната банка изпод контрола на държавата. Известният политик и обществен деец, бивш заместник председател на Сметната палата, Ю. Болдирев на въпроса „какво представлява нашата Централна банка?“ отговорил с думите на поета: „Не мышонок, не лягушка, а неведома зверушка“. Ю.Болдирев се опитал да проверява дейността на тази тайнствена институция, Банка на Русия, за което заплатил с креслото си във висшето финансово контролно ведомство на нашата страна.

В Конституцията на РФ се говори, че Централната банка на РФ е орган на „държавното управление“, но към кой „клон“ на властта (законодателна, изпълнителна, съдебна или още някаква) дадения институт се отнася, обяснения не се дават. А във Федералния закон „За Централната банка на Руската Федерация (Банка на Русия)“ въобще формулировката е загадъчна: „Банка на Русия не отговаря по задължения на държавата, а държавата — по задължения на Банка на Русия“ (член 2).

Дайте, да се опитаме да разнищим тази талмудическа казуистика. Централната банка може да бъде „орган на държавното управление“, но при това да не бъде „държавата“! Как така? Това е възможно в този случай, ако фразата „орган на държавното управление“ се разбира по следния начин: „орган, който управлява държавата“. В резултат идваме до извода: централната банка е недържавен институт, който управлява държавата. Тоест, централната банка е институт, стоящ над националната държава! Ние не се занимаваме с някаква „конспирология“, а просто внимателно четем нашите руски закони. Съпоставянето на този логически извод с множество други факти на нашата руска (и не само руската) действителност потвърждава, че изводът е верен.

Ето главата на Сметната палата С. Степашин, съдейки по всичко, не е изучил внимателно руските закони и се опитал да проверява такава „непрозрачна“ страна от дейността на Банка на Русия, като „управление на златно валутните резерви“. Обаче с учудване получил отпор от страна на господин Кудрин, който оглавява Националния банков съвет (по закон това е висшия орган в управлението на Банка на Русия) и който е поставен за това, че никой да не посмее да посегне на „независимостта“ на този институт. Одиторите на Сметната палата до ден днешен не са допуснати до прага на тази кантора с надпис „Банка на Русия“, по-секретна отколкото прословутото КГБ в годините на глухия „застой“. Ами ако внезапно научат, че Банка на Русия е филиал на ФРС на САЩ?

Момент втори – в член 2 на закона за ЦБ има такава фраза: „Уставният капитал и другото имущество на Банка на Русия се явява федерална собственост. В съответствие с целите и по реда, които са установени в този Федерален закон, Банка на Русия изпълнява пълномощията си по владеене, ползуване и разпореждане с имуществото на Банка на Русия, включително златно валутните резерви на Банка на Русия. Изземането и обременяването със задължения на посоченото имущество без съгласието на Банка на Русия не се допуска, ако не е предвидено друго във Федералния закон“. Веднага ще отбележим, че главен компонент на имуществото, над което се разпространяват пълномощията на банката, се явяват златно валутните резерви (ЗВР). Тоест половината от това, което руската икономика заработва в парично изражение. Всичко останало (здания, мебели, компютри и т.н.) са дреболия, не повече от 1% от цялото имущество на Банка на Русия. Та ето, оказва се, че Банка на Русия фактически има „блокиращ пакет“ при решаване на въпросите, свързани с използуването на ЗВР. Тоест собственик на имуществото (ЗВР) като че ли се явява Руската Федерация (именно тя и никой друг, по конституцията на РФ, е единствен собственик на „федералното имущество“). А Банка на Русия е като управител, или мениджър на имуществото на стопанина. И изведнъж се оказва, че собственика без знанието на управителя не може да се разпорежда със собствеността си. А съгласно житейската логика управителят се е превърнал в господар!

Ето как коментира авторът на материала „На кого принадлежи ЦБ?“ подобна „пикантна“ „правова колизия“: „с други думи — държавата може да банкрутира даже при огромен златно валутен резерв. ЗВР е неприкосновен! ЗВР има, но не за вас господа. Ето за това се говори в тази статия (член 2 на Закона за ЦБ. — В.К.)“.

Момент трети – Банка на Русия има много голямо сходство с института наречен „валутен борд“ (currency board), който е получил голямо разпространение в икономически изостаналите страни. Това е нещо което наподобява „обменно бюро“. С негова помощ натрупаните от износ долари и др. резервни валути, а също така и валутните средства на чуждестранните инвеститори се обменят в национални пари. Получава се така, че емисията на национална валута никак не се обвързва с потребността на страната от пари. Нейният обем зависи изключително от конюнктурата на световния пазар, а също така от настроението на чуждестранните инвеститори, които могат във всеки момент да идват и си отиват от страната.

По този начин нито централната банка, нито правителството на страната имат реални лостове за управление на финансовата система, а, значи, и „икономиката“ на страната. Дори е смешно, когато нашите власти говорят, че в условията на криза те преминават към „ръчно“ управление на страната. Те не ръководят страната нито в „ръчен“ режим, нито в някакъв друг режим, понеже до лостовете за управление на парите не са допуснати. Банка на Русия практически не се занимава с рефинансиране (по-просто казано — с кредитиране) на отечествените търговски банки. Тъкмо с това, нашите банки са принудени да се обръщат за кредити към задгранични банки (тоест към световните лихвари), попадайки във все по-голяма дългова зависимост от тях. По същество, Федералният закон за ЦБ и реалната политика на паричните власти на страната са превърнали Банка на Русия в някакво подобие на филиал на ФРС на САЩ, и са лишили Руската Федерация от финансов суверенитет.

Момент четвърти – За да няма съблазън Банка на Русия да се превърне от „обменно бюро“ в някакво подобие на ЦБ, законодателите специално поставили в закона за ЦБ член 22. Той гласи: „Банка на Русия няма право да предоставя кредити на правителството на РФ за финансиране на дефицита на федералния бюджет, за купуване на ценни книжа при първоначалното им предлагане с изключение на случаите, когато това се предвижда в закона за федералния бюджет. Банка на Русия няма право да дава кредити за финансиране на дефицити на бюджети на държавни извън бюджетни фондове, бюджетите на субектите на РФ и местните бюджети“.

Ние по-горе сме отбелязвали, че ФРС осъществява парична емисия, преди всичко, посредством предоставяне на кредити на правителството. В ръцете на ФРС по различни пътища попадат ценни книжа на правителството (облигации на съкровищницата), и срещу тях емитират пари. Примерно такъв модел на парични емисии съществува в Европа (ЕЦБ) и в Япония. Значителна част от държавните облигации имат дълги срокове за погасяване, което позволява на банките на развитите страни да формират „дълги“ кредити, с помощта на които да финансират дългосрочни проекти. Емисията на пари срещу задължения на правителството позволява да се провежда парично – кредитна политика, не зависеща от външно икономическите фактори.

Всичко това се намира в поразителен контраст с това, което имаме в Русия: паричната емисия на Банка на Русия пряко се определя от конюнктурата на световния пазар на въглеводороди. Нашите „професионални икономисти“ много обичат да се облягат на „западния опит“, но в дадения случай те се правят, че не забелязват този опит.

Момент пети – Банка на Русия имитира бурна дейност по борба с инфлацията, а в действителност, тя се занимава с това, че систематично „задушава“ производителите на стоки. Ръководството на ЦБ бърка причините и следствията в икономиката. А, може би, се прави, че ги бърка. Паричните власти на страната поставят висока ставка за рефинансиране (процент за кредити за търговските банки). Днес, през 2012 г. тя се намира на нивото 8,0%. Това означава, че търговските банки, които също трябва да получат своя доход (така наричания марж — средно 10%), повишават ставките на своите кредити за предприятията от реалния сектор на икономиката до 15–20%, а това ниво се оказва „убийствено“ за предприятията, тъй като рентабилността на производството в повечето отрасли на икономиката днес е по-ниска от 15–20%. В условията на криза централните банки на други страни са понижили ставките за рефинансиране до 1–2%. Например, ставката на ЕЦБ (Европейска Централна Банка) в началото на 2012 г. е била поставена на нивото 1% годишно. Банка на Япония вече дълго време определя лихвения процент за рефинансиране на символичното ниво от 0,1–0,2%.

Защо Банка на Русия тук проявява такава „оригиналност“ и такава „твърдост“ (отчитайки, че икономиката се намира в криза)? Логиката на паричните власти е такава: процентът на рефинансиране не може да бъде под показателя за инфлация. Тоест инфлацията при паричните власти се явява в качеството на фактор, определящ процента по кредитите. Казано по друг начин, за тях инфлацията е причина, а процента по кредитите е следствие. Но всичко е на обратно. Работата е там, че инфлационният ръст на цените се определя в немалка степен от процентите по кредитите. Та нали цената на кредита в условията на „пазарна икономика“ е важна съставляваща на разходите в производството. При „пазарната икономика“ (независимо дали ни харесва или не) парите действително са станали такъв фактор в производството, каквито са работната сила, капитала (основните фондове), земята (природните ресурси). Поскъпването на парите също увеличава инфлационното повишаване на цените, както и поскъпването на работната сила или земята. Ако, да речем, средния процент по кредита е 25%, това означава, че стойността на парите в икономиката също е равна на 25% и че разходите на стокопроизводителите се повишават с една четвърт в сравнение със ситуация, когато ставката на кредита е 0%. В сравнение със ставка 5% превишението на разходите е 20%.

Очевидно, за да се снижи инфлацията, трябва да се понижат ставките по кредита. А ставките по кредита зависят от количеството пари в обръщение. Колкото по-малко са парите, толкова по-голямо търсене, от там и по-голяма цена — по-високи проценти по кредитите. Видно, корена на инфлацията е в недостига на пари. А централната банка на страната тъкмо и създава дефицит на пари в икономиката, поддържайки високи ставки на рефинансиране. Тоест Банка на Русия под предлог за „борба с инфлацията“ не решава своята основна задача — да осигури на стопанството достатъчно количество пари. Днес нивото на монетизация_ (тоест осигуреност с количества пари) е по-ниско, отколкото в САЩ, Западна Европа, Китай и редица развиващи се страни.

Показателят на монетизацията в икономиката представлява отношението на паричната маса във вида на агрегат М2 (налични пари + депозитни пари) към БВП. В РФ стойността на този показател се равнява днес на приблизително 40%, а в по-голямата част на икономически развитите страни се намира средно на ниво 80%, в Китай — 150%.

За да сме справедливи, трябва да кажем, че в сравнение с отминалото десетилетие нивото на монетизация на руската икономика малко се повиши. Обаче това стана в значителна степен стихийно — под влияние на външни фактори (високите цени на нефта, увеличение на приходите от износ, обема на нефтодоларите обърнати в рубли). Повишеното предлагане на пари не доведе до здравословно съживяване на руската икономика (ръст на инвестиции в производство, изменение на суровинната структура на икономиката и т.н.), а се трансформира в инфлационен ръст на цените на стоки и услуги, а също така и в появата на „балони“ на фондовия пазар и пазара на недвижим имоти. Процесите, които се развиваха в икономиката след кризата през 1998 г., показват, че централната банка, функционираща като „валутен борд“, не е в състояние да управлява инфлацията в страната.

Наистина, в управлението на инфлацията на Банка на Русия се опитва да помага Министерството на финансите на РФ, което в течение на вече няколко години иззема „излишната“ парична маса от обръщение, формирайки Стабилизационен фонд. Тоест Министерството на финансите следва същата логика, като и Банка на Русия: колкото по-малко пари в обръщение — толкова по-добре.

И така, паричните власти на страната са объркали причина и следствие във връзката „цена на парите — инфлация“ и са следвали в своята парично кредитна политика извратената логика „цената на парите се определя от инфлацията“. От тук произтичат две неприятни за руската икономика следствия.

– Следствие първо: висока цена на парите и предизвикано от това инфлационно нарастване на цените.

– Следствие второ: бързо нарастване на външната задлъжнялост на руските предприятия и банки, които са принудени да се обръщат за евтини кредити към чуждестранни банки. В средата на текущото десетилетие в руската икономика започнал „бум“, който се обуславял от евтините задгранични кредити. При това, кредити отивали в онези сектори, които били добре обезпечени с залози или имали бърз оборот на капитала: нефтената промишленост, недвижими имоти, търговия. Това онова посредством между отрасловите връзки започнало да достига и до други сектори на икономика. Банка на Русия и министерството на финансите към посоченото „оживление“ нямали почти никакво отношение. Единственото действие, което предприели паричните власти, е много просто: дали руската икономика „под аренда“ на западните лихвари. При това, обаче, не забравяли редовно да рапортуват за „оживлението“ като за свое „достижение“.

Обратната страна на това „оживление“ станало това, че през последните десет години съвкупният външен дълг на руските компании и банки се увеличил на порядък и надминал в края на 2009 г. 400 млрд. На икономическите, социалните и политическите последствия от бързата външна недържавна задлъжнялост няма да се спираме. Твърде обширна и болна тема. Само ще отбележим: през 2010 г. плащанията по външния дълг трябва да бъдат 106,4 млрд. дол. (По оценка на Банка на Русия). По наши оценки, тъй наречените „резервни“ пари (Резервен фонд и Фонд на националното благосъстояние) стигат едва само за това, че да се разплатят за дълговете само на значимите руски предприятия. Повече от половината от всички външни дългове на Русия се падат на дълговете на държавни компании.

А ако не се разплатим, то те ще станат собственост на лихварите. А вече за повишаване на „националното благосъстояние“ ще трябва да забравим. По такъв начин, резюмираме: Банка на Русия вярно и неотклонно провежда политика на унищожаване на руската икономика.

Уважаеми читатели, не търсете „никаква“ аналогия между Банка на Русия и Българска Народна Банка, защото по наименование те са различни, но по съдържание, вие сами преценете.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар