// Вие четете...

Приложни науки

Организация на хидрометеорологичните изследвания. – 3

I138„Който дава живот на ума и знанието, той не умира.“

Организация на хидрометеорологичните изследвания. – 3

Методи, основани на физическите свойства на изучаваното поле.
1. Метод за разчет на дискретност на наблюдение, за изключване влиянието на приливната съставляваща се изисква провеждането на наблюденията да се съобразяват с фазите на прилива. При това като оптимален се явява промеждутъкът от време кратен на 6 часа, а началото на наблюдението трябва да бъде насочен към момента на нулевата фаза на прилива. При това влиянието на полуденонощната вълна да се сведе към нула, а денонощната вълна да оказва най-голямото си влияние през 24 часа, тоест на всяка четвърта станция от провежданите на разреза.
По този начин, промеждутъците между станциите на разреза ще са равни на 6 часа и наблюденията на тях през 6, 12, 18 часа ще останат един от основните положения при планиране на хидрометеорологичните наблюдения.
Приложимостта на метода е ограничена от трудностите, свързани с разчет на момента за началната фаза на прилива в района на работа.
2. Метод за разчет на дискретността на наблюдения, отчитаща значението на градиентите в различни направления.
При това се приема, че полето на елемента е еднородно и стационарно в направление, перпендикулярно на направлението на разреза и че не се изменя във времето.
Значението на елемента в коя да е точка на океана се явява функция на мястото и времето, тоест Х=f(φ,λ,Z,t) и с допустима точност описваща се от уравнението:

ф19

откъдето получаваме разчетните формули за определяне на дискретността на наблюдения:

а) в хоризонтална плоскост

ф20

б) по протежение на паралела

ф21

 в) по протежение на меридиана

ф22

където lλ, lφ, lz – разстояния между точките на наблюдение по меридиана, паралела и дълбочината съответно;

г1

2γ – разстояние между два съседни слоя на наблюдение;

2β, 2α – разстояние между две съседни точки на наблюдение по дължина и ширина, съответствено;
δ – полупериодна дискретност.
Приемат се следните гранични условия:
1. Полето на океанографския елемент е постоянно и еднородно (отсъства градиент) в направление, перпендикулярно на това, по което се определят разстоянията между наблюденията;
2. Неизменност на величината на елемента във времето.
3. Необходимата времева дискретност ΔТ на наблюдение на станция се определя в зависимост от минималния период Тmin на изучаваните колебания и се изчислява по формулата

ф23

Разгледания метод позволява обективно да се избира дискретността на наблюдение в зависимост от поставената задача и наличната информация за изследваното поле. При установяване на пространствената дискретност като не маловажни условия се явяват възможността за установяване на определена статистическа взаимовръзка между резултатите от измерванията. Поради това, при синхронна снимка коефициентите на корелация между измерванията на съседни станции трябва да бъдат не по-малки от 0,5.
В заключение.
По този начин, имаме различни подходи за определяне на оптималната дискретност на хидрофизичните измервания при изпълнение на хидрологичните работи. Това се обяснява с високата изменчивост на хидрофизичните параметри, както в пространството, така и във времето, която не е изучена достатъчно.
Поради това, разгледаните методи не са намерили засега широко приложение при планирането на хидрометеорологични измервания. Понастоящем учените – океанографи разработват по приемливи методи за разчитане на дискретността на хидрофизичните измервания, изискващи по-малко количество изходна информация.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар