// Вие четете...

Приложни науки

Организация на хидрометеорологичните изследвания. – 1

OLYMPUS DIGITAL CAMERA„Дори признаците за добро време са приятни“

Организация на хидрометеорологичните изследвания. – 1

Във връзка с изучаване явленията и процесите, протичащи във водите на океана и над нас, организацията на хидрометеорологичните изследвания трябва да осигурява детайлно изследване в центъра на динамичния район, изучаване на мащаба на явлението, определяне на количествените зависимости и рекогносцировъчно обследване в периферните райони с цел изучаване границите на динамичния район.
Продължителността, пространствената и времевата дискретност на наблюденията се обуславят от структурата на изучаваното поле, която може да бъде определена при статистическата обработка на материалите.
Качеството на снимката на хидрометеорологичните полета и нейната достоверност се определят от:
– дискретността на наблюденията;
– продължителността или количеството на измерванията;
– точността на измерванията.
Във връзка с многообразието на задачите, решавани с използването на хидрометеорологичната информация, получавана в резултат на изследванията, не съществува за сега единна методическа основа за разчитане на дискретността на наблюденията. Въпреки това всички методи за разчет могат да бъдат групирани по следния начин:

1) статистически методи, които са съвременни и най-многочислени;

2) методи, основани на използването на физическите характеристиките на средата.

Ще разгледаме накратко съдържанието на указаните методи.

Изисквания към точността на измерване на хидрофизичните параметри
Установяването на точността на измерване се явява един от централните въпроси при проектирането на изследванията и непосредствено определят тяхното качество. Точността на измерване се натрупва от точността на определяне на мястото и точността на измервания параметър.
По този начинF1

където mи – средна квадратична погрешност на измерване на изучавания параметър;

mм – средна квадратична погрешност на измерване, предизвикана от неточно определяне на мястото;

mп – приборна грешка, предизвикана, както от апаратни, така и по методични причини.
Точността на измерване се установяват в зависимост от характера на решаваните задачи и поставените изисквания.
Понастоящем от гледна точка на изследванията, провеждани в рамките на международното сътрудничество се предявяват следните изисквания към диапазона и точността на измерване, които са приведени в таблица 1. Необходимо е да се отбележи, че приведените в таблицата изисквания към точността и дискретността се явяват чисто илюстративни, тъй като при решаване на тези задачи е нужно да се изхожда от техните цели, за достигането на които се провеждат изследванията, или от методиката на по нататъшната обработка на експерименталните данни.

Tab1

При това може да се препоръча следната методика.
Нека експерименталните данни Ui са свързани с интересуващата ни величина A е във функционална зависимост, тоест.

F2

Провеждайки линиаризация на тази функция и разполагайки я в ред на Тейлор, получаваме зависимост на средно квадратичната погрешност A на търсеното значение на A от средно квадратичната погрешност Ui н на измерените параметри

F3

където i = 1, 2,…, j,…, n – средно квадратичната погрешност на Ui на измервания параметър;

rij – коефициент на корелация между двойка измерени параметри;

m – индекс, показващ, че частните производни се изчисляват за значения, съответстващи на математическото очакване или зададения тактически критерии за решаване на задачите, свързани с океанските условия, чрез функцията на влияниеF4

Минимално допустимата величина на критерия е свързана с неговото средно значение чрез съотношението:F5

а k = f(Ui) се разчита по формула (3).

От тук може да се получат изискванията за Ui.

Следва продължение.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар