// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Организация на живота в обществото.

„Ако сред добрите хора попадне само един лош, всички ще прекарат времето си глупаво.“

Национално самосъзнание – осъзнаване от хората, обществено своеобразната (уникалност) култура на своя народ и нейните различия от културите на други народи, също притежаващи своеобразие и значимост в общата за всички народи история на Човечеството.

Национализъм – това е осъзнаване на отделен човек, група хора, част от обществото или група хора като в цяло, а също на държавно равнище на уникалността на културата на своя народ в съчетание с отричане на уникалността и значимостта за Човечеството на други национални култури.

Нацизъм – съзнателно унищожаване на други култури и народи, създаденото от тях (или унищожаване само на културата без унищожаване на самите народи, носители на тази култура). Оттук следва, че национализъм и нацизъм могат да съществуват в обществото и при монархия, и при република, и при робовладелски строй, и при феодализъм, и при капитализъм, и при социализъм.

Социализъм – това е принос в обществения живот, при който многото потребности на всяка личност, а също така и всяко семейство гарантирано се удовлетворяват за сметка на прякото и косвено покриване на съответните разходи от държавата, встъпваща в качеството си на представител на обществото като цяло. За да бъде осигурено това в системата на общественото производство в някакви видове дейност се ограничават или се забраняват частното предприемачество и частната собственост върху средствата за производство. Могат да се забраняват и някои видове дейност като цяло. Обществено полезното държавно потискане на проституцията, хазартните игри (игралния бизнес), производството и разпространяването на наркотици дори в случая, ако те могат да съществуват в обществото нелегално: порокът не трябва да се охранява и поддържа действащ със закон (спомнете си за генетичния потенциал на развитие на всеки човек и цялото Човечество като супер система).

Също така се въвеждат ограничения за максимално равнище по отношение на доходите на членовете на обществото, което се мотивира с необходимостта от защита на обществения строй и на всеки от лоялните му граждани от злоупотреба от страна на предприемачи – индивидуалисти и лица, чиито високи доходи са излишък в сравнение с нивото на разходите, мотивираните жизнени потребности на личността и семейството в това общество. Такъв род ограничения с течение на времето водят до това, че държавният сектор на икономиката става доминиращ.

Капитализмът в неговия изначален вид е принос в обществения живот, в който господства буржоазно – индивидуалистически (възможно корпоративен) начин за организиране на производството и разпределянето на основата на правото на частна собственост.

Корпоративност – обединение на индивиди за достигане и осъществяване на колективни усилия за техни лични цели, които те не могат да осъществят поотделно. По тази причина за определено време техните лични цели стават общи за тях и постигането на тези лични цели за тях става възможно в ограничени срокове в пределите на живота на всеки един. И макар корпорациите да могат да съществуват в продължение на живота на много поколения, всяка корпорация ще се разпилее, ако в някакво поколение критичната (по отношение на нейната устойчивост) маса не получи от нея „точно сега“ това, за което тя въжделее.

Капитализмът провъзгласява формално равенство на всички граждани пред закона, а решаването на жизнените проблеми на личността и семейството до голяма степен се възлага на самата личност, семейство, и на различни не държавни фондове и обществени организации. Дори при наличието на прогресивно данъчно облагане при капитализма практически няма ограничения на доходите и натрупванията, оставащи след заплащане на предвидените от законодателството данъци, а държавният сектор на икономиката се явява обслужващ по отношение на сектора, действащ на основата на частна собственост върху средствата за производство, в резултат на което под ръководството на държавата се оказват малко рентабилни и неизгодни при възникналия закон стойности на отрасъла и производството, без които обаче, обществото не може да съществува.

Исторически е станало така (в голяма степен под влиянието на марксизма с неговото обяснение за състоянието на всички страни на обществения живот като вторични последствия от производствено – потребителската дейност), че различията на социализма и капитализма се разбират преди всичко като различия от организационно – икономически характер, който е подчинен на политическия и идеологическия строй на всяка от „обществено – икономическите формации“. В действителност във всичко това намира своя израз нравствеността на властта, фактически осъществяваща управлението на живота на обществото. Самата дилема в обществото по въпроса за това да „строи социализъм или капитализъм“? – това в своята дълбочина е конфликт на двата типа нравственост:

– „Азо – центричен“ (възможно корпоративен), предпочитащ капитализма;

– Бого начален (съборен), предпочитащ социализма.

Това добре се вижда от следното обстоятелство. От началото на първата петилетка и до средата на 1950-те г. темповете на икономическия растеж и растежа на образователното равнище в СССР бяха най-високите в света. И това обстоятелство подтикваше привържениците на буржоазно – индивидуалистичния начин за организация живота на обществото към тъжни размишления за своите перспективи. През XX век под морално – психологическия натиск от опита на социалистическата революция и строителството на социализма в СССР, под натиска на опита на национал – социализма в Германия, а също в процеса на решаване на своите вътрешни проблеми, капитализма в развитите страни постепенно се обзаведе с атрибутите на социалистическия принос: системата на държавното социално осигуряване на личността и семейството, органа за планиране и държавно регулиране на производството и разпределението в рамките на общодържавната и местна власт и т.н. При повърхностен анализ на пръв поглед изглежда, че това потвърждава теорията за „конвергенция на двете системи“, издигната от А. Д. Сахаров, но, при задълбочен анализ, в действителност това я опровергава, тъй като появата на тези атрибути на социализма в капитализма не е заличило различията в нравствеността, господстваща във всяко от обществата и съответно – не е размило и границите между двете системи:

– при социализма задоволяването на потребностите е гаранция, провъзгласена и осигурявана от обществото в лицето на неговата държава (в краен случай, в идеален – при съответствие на всички особености на културата на обществото на социалистическия икономически принос). И това не е само гаранция за всички и всеки, но и залог за общественото развитие и благополучие на всички в бъдещето. Трябва да се разбира, че реалният болшевишки социализъм на Сталинската епоха продължаваше да действа „по инерция“ до първите успехи на М.С.Горбачов по демонтажа на социализма в СССР;

– при капитализма в развитите страни осигуряването на потребностите е помагачество на тези, които не могат да заплатят за тези потребности (като правило от по-високия стандарт, отколкото предоставяния от държавата) от своите доходи и натрупвания, т.е. това, преди всичко е система за предотвратяване растежа на вътрешно социалното напрежение и потискане на недоволството на основната част от населението. При капитализма в „неразвитите“ страни системата на социалното осигуряване и социалните гаранции практически отсъства.

Национал – социализъм – това е социализъм за определени народи поименно (един или няколко). Сред представителите на другите народи и лица от смесен произход (членове на същата тази многонационална национал – социалистическа държава) гаранциите и нормите на национал – социализма не се разпространяват. По тази причина не се явяват болшевиките в днешна Русия и „национал -“болшевиките“, оглавявани от Е. Лимонов.

Интернационал – социализма – не е алтернатива на национал – социализма, както твърдят интернационалистите – марксисти. Това е само словесен параван на „интернационала“. В действителност, по своята същност – това е „преимуществен социализъм“ за мафиотско организираните международни диаспори в многонационална и външно (формално) равноправно – социалистически организирана държава. Тук е подходящо да се замислите над словосъчетанията, които съдържат в себе такива части, като интер и между. „Между“ на руски е ясно, а „интер“ в превод от английски означава „през“. И тогава излиза, че някои диаспори живеят безгрижно за сметка на тези, които живеят не в средите на други народи, не вътре сред народа, а живеят „между“ тях и действат „през“ тях, „прескачат“ през народите, през техните интереси. Замислете се: „между“ – народно сътрудничество, а не сътрудничество на народите; „интер“ – национална солидарност, а не солидарност на националностите (народите). Алтернатива както на национал – социализма, така и интернационал – социализма се явява „много национал – социализма“, в който действително трябва да се осигурява равенство на правата на гражданите от различен национален произход. За това в такова общество не трябва да има мафиотски организиран „преимуществен социализъм и комунизъм“ за международната диаспора и „националните малцинства“, ако такива „диаспори“ и „малцинства“ имат място и техните „дейности“ не се пресичат, то такова многонационално общество се превръща в интернационал – социализъм и се оказва угнетено от паразитиращите над него мафиотски организирани диаспори при лидерството на една от тях… Коя е тази диаспора, привържениците и участниците в „евреомасонския“ заговор знаят еднакво добре. За тези, които се съмняват в неговото съществуване, ще цитираме откъс от статията „Масонство“ в „Съветския енциклопедичен речник“: „Масоните са се стремили да създадат тайна световна организация с утопична цел за мирно обединение на Човечеството в религиозен братски съюз. Масонството е играло най-голяма роля в 18-ти и началото на 19-ти век. С масонството са били свързани както реакционните, така и прогресивните обществени движения“.

Доколко целта на жидо масонския заговор е „утопична“ (т.е. обективно неосъществима) и какви успехи е достигнало масонството в XIX – XX век, – това са специфични въпроси, осветляването на които не е намерило място в „Енциклопедичния речник“ и за което убедените в несъществуването на жидомасонския заговор могат да помислят самостоятелно, наблюдавайки съвременния им живот и изучавайки както трактати от официалната историческа наука, така и незасегнати от академичната цензура хроники и спомени на хората. Тоест „социализъм“, „национал – социализъм“, „интернационал – социализъм“, „много национал – социализъм“, „капитализъм“, „национализъм“ и „нацизъм“ като такива не характеризират фашизма като такъв. След като изяснихме същността на изброените явления в обществения живот всяка сама по себе си, може да се премине към разглеждането на това с какво се характеризира самия фашизъм като такъв и с какво определени политически сили очернят неговата същност, за да съхранят себе си и своята власт в обществото.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар