// Вие четете...

Физика на Океана

Оптика на морето.

Основни термини и определения. Оптичните явления, наблюдавани в океаните и моретата се определят от една страна с физическите свойства на самата вода, а от друга с характеристиките на източниците на светлина. Основният източник на светлина е Слънцето. Със слънчевото излъчване е свързано не само постъпването на енергия, използвана от океана, но и създаването на необходимите жизнени условия за морските животни и растителни организми.
При изследванията на оптическите явления в моретата и океаните основно значение имат не енергетичната, а фотометричната страна на слънчевото излъчване.
Оптичните явления, наблюдавани в океаните и моретата се определят от две групи оптични характеристики. Първата група са характеристики зависещи само от физичните свойства на водата, които се наричат първични, а втората група са характеристики, зависещи и от геометричната структура на светлинното поле, наричано вторично.
Към първичните характеристики се отнасят показателите на поглъщане, разсейване и отслабване на светлината, а към вторичните характеристиките се явяват такива, като яркост и облъченост.
С показателят на отслабване на светлината тясно е свързано понятието прозрачност на морската вода и коефициент на пропускане на слоя морска вода. Прозрачност на морската вода се нарича отношението на коефициента на пропускане към еднороден слой вода с дебелина 1 м. Тя обикновено се изразява в проценти на 1 м.
В океанографията наред с указаните физични определения за прозрачност се използва характеристика, която за краткост се нарича също прозрачност, но има друг смисъл. Това е относителната прозрачност, която се характеризира с дълбочинното изчезване на бял диск с диаметър 30 см. Относителната прозрачност зависи от височината от която се провежда наблюдението, състоянието на повърхността на морето (вълнението), условието на осветеност и т.н. С увеличение на височината на наблюдение относителната прозрачност се увеличава, благодарение на намалението на влиянието на отражението от повърхността на морето на светлинния поток и небесния свод, които пречат на наблюдението.
Вълнението намалява относителната прозрачност, създавайки увеличено отразяване и отслабване на потока, проникващ в дълбочина.
Тънките облаци (перести) създават най-благоприятни условия за осветеност, при които величината на относителната прозрачност е най-голяма. При отсъствие на облаци наблюдението се затруднява от слънчевите проблясъци и относителната прозрачност се понижава. При наличие на мощна облачност светлинния поток достигащ повърхността на морето се намалява, което също води към намаляване на относителната прозрачност.
За да бъдат приближени резултатите от наблюдението на относителната прозрачност към решаване на практични задачи за избора на най-изгодното оцветяване на подводни обекти се провеждат наблюдения с цветни дискове.
Значението на относителната видимост на цветните дискове по сравнение с видимостта на белия диск, приета за единица се характеризира със следните съотношения бял – син 1 : 0,80; бял – зелен 1 : 0,77; бял – жълт 1 : 0,83; бял – червен 1 : 0,53; бял – черен 1 : 0,40.
От приведените данни не е трудно да се види, че за разчет на осветеността на различни дълбочини е необходимо да се изходи не от относителната прозрачност на водата, а от нейните физически характеристики, показателите на разсейване, поглъщане и отслабване.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар