// Вие четете...

Приложни науки

Определяне на точката на стоене на картата.

DSC_0118„Незнанието още не е позор, позор е нежеланието да научиш.“

Определяне на точката на стоене на картата.

Точката на стоене може да бъде определена на карта по близките ориентири на око, измервайки разстоянията, по направлението към ориентира и разстоянието до него, по створ, засечка, по способ на Болотов, по обратни дирекционни ъгли. Способът се избира с отчет на времето, условията на обстановката и изискванията за точност.
По най-близките ориентири на око, точката на стоене се определя на ориентирана карта. В началото се опознават на местността и на картата два три близки ориентира и се определят на око разстоянията до тях. След това по разстоянията и с отчет на направленията към ориентирите се намира точката на стоене на картата. При това, колкото по-далече са ориентирите, толкова по-голяма е грешката в определянето на точката на стоене. При хълмиста и гориста местност в качеството на близки ориентири често се използват характерни форми на релефа.
По измерено разстояние. Този способ се използва преимуществено при движение по протежение на линейни ориентири (пътища, просеки и т.п.) в закрита местност, при условия на ограничена видимост и при движение по азимут.
В изходния пункт преди началото на движение се записва отчета на километража. За определяне на точката на стоене следва на картата по направлението на движението да се отложи разстоянието, преминато от изходния пункт. Ако движението се извършва пеш или със ски, разстоянието се измерва в крачки или по времето на движение. Точността на определяне на своето местоположение по този способ зависи главно от точността на измереното разстояние на местността.
По направление към ориентир и разстоянието до него. Точката на стоене може да бъде определена, ако на местността и на картата е опознат само един ориентир. В този случай картата се ориентира по компаса с отчет на поправките на направленията, на картата към условния знак на опознатия на местността предмет се прочертава права линия и по нея се нанася разстоянието от ориентира.
По створ. Створ се нарича правата линия, преминаваща през точката на стоене и две други характерни точки от местността (ориентири).
Ако машината се намира на линията на створа, нейното местоположение на картата може да бъде определено по един от следните прийоми:
Lin27

– по створ и линеен ориентир (рис. 10.5). Намирайки се на линейния ориентир (път) и в створ с два местни предмета, достатъчно е да се прочертае на картата права линия през условните знаци на местните предмети (ориентири). Точката на пресичане на линията на створа и пътя ще е и точката на стоене;

Lin28

– по створ и страничен ориентир (рис. 10.6). В началото се ориентира картата по линията на створа, а след това, прилагайки линийка към условния знак на страничен ориентир (отделно дърво) към което се визира и се прочертава по линийката права до пресичането й с линията на створа. В пресечната точка на створа и линията на визиране към ориентира ще се намира и точката на стоене;

– по измерено разстояние, което се нанася от близкия ориентир по линията на створа. Получената точка на правата линия ще е търсената точка на стоене. Разстоянието се измерва по някой от по-простите способи.
Lin29Засечка. (Рис. 10.7) Точката на стоене може да се определи със засечка при условие на добър обзор на местността и наличие на нея на местни предмети и форми на релефа, които могат да служат като надеждни ориентири. Засечката се изпълнява по странични ориентири или с обратна засечка. В началото се ориентира картата по пътя, на нея се опознават добре видими на местността предмети (ориентири), налага се към условния знак на ориентира линийка и се визира ориентира. След това, без да се изменя положението на линийката се прочертава на картата права линия до пресичането на условния знак на пътя (линейния ориентир). Мястото на пресичане на прочертаната линия с условния знак на пътя ще е търсената точка на стоене.
По този способ своето място на карта най-точно се определя, ако направлението към страничния ориентир се пресича с направлението на движение под прав ъгъл. Такъв способ се нарича засечка по перпендикуляра.

Lin30При засечка по три ориентира (рис. 10.8) картата се ориентира по компаса и на нея и на местността се опознават три отдалечени ориентира. След това, както и в предишния случай се визират последователно по избора на ориентири и се прочертават направленията от ориентирите към своето място. Всички тези направления трябва да се пресичат в една точка, която ще бъде и точката на стоене. Такава засечка се нарича обратна.

При избора на ориентири е необходимо направленията прочертани на карта да се пресичат в точката на стоене под ъгъл от 30 до 150º. Това осигурява много по-висока точност на определянето на точката на стоене. При обратната засечка третото направление служи за контролно. Ако на картата се образува триъгълник със страни не по-големи от 2 мм, точката на стоене се отбелязва в центъра на триъгълника. При по-големи значения на страните на триъгълника засечката се повтаря.

Способ на Болотов. Това е засечка по измерени ъгли (рис. 10.9), която се изпълнява в следната последователност:
Lin31– измерват се с помощта на компас или друг прибор, или способ хоризонтални ъгли между три ориентира, избрани в кръг около точката на стоене и точно изобразяване на карта;
– построяват се измерените ъгли на прозрачна хартия при произволно набелязана точка, която се приема за точка на стоене. Тези ъгли могат да бъдат построени също така при непосредствено визиране с помощта на линийка към избраните ориентири на местността;

– хартията се налага на картата така, че всяко направление да преминава през условния знак на този ориентир към които то е проведено при построяването по измерените ъгли или визирането;
– съвместявайки всички направления със съответстващите им условни знаци на ориентирите, отбелязва се върху картата, набелязаната точка от листа хартия, при която са построени направленията. Тази точка ще е и точката на стоене.
Lin32

По обратни дирекционни ъгли. Засечката се изпълнява преди всичко в обстановка, когато не трябва да се работи открито с карта на местността (рис 10.10). В този случай се измерват компасни прави азимути от точката на стоене към два или три ориентира, видими на местността и опознати на картата, които се привеждат в обратни или пък се измерват обратни азимути, отчитайки ги на обратната страна на скалата на компаса. Магнитните азимути се превеждат в дирекционни ъгли. Построявайки тези ъгли при съответните ориентири на картата и построявайки ги до тяхното пресичане. Точката на пресичане на направленията ще е и точката на стоене.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар