// Вие четете...

Ниво на океана

Определяне на поправките на дълбочините.

„Безделието е начало на всички пороци.“

Определяне на общата поправка на дълбочините. За изключване на систематичните грешки всички измерени дълбочини трябва да бъдат поправени с обща поправка на дълбочините ∆z, която е равна на алгебричната сума от поправките на дълбочините за нивото ∆zfи поправки на ехолота ∆zэ

Определянето на поправките на дълбочини за ниво ∆zfза привеждане на измерените дълбочини към нула на дълбочините беше разгледано по-рано.

Поправката на ехолота ∆zэ, в общия случай е равна на сумата от частните поправки, разгледани по-горе, тоест

и може да бъде определена по два способа: тариране на ехолота или със сумиране на частните поправки.

Определяне на поправките на ехолота чрез тариране. Най-просто и надеждно определяне на поправката може да се осъществи по пътя на непосредственото сравнение на измерените дълбочини с ехолот и дълбочините измерени с потопен във водата някакъв точен измерителен прибор при едновременно измерване на една и съща дълбочина. Обикновено за тарировка на ехолота се използват специални тариращи устройства (метален диск, правоъгълник).

Тариращото устройство 1 рис. 70 (а – контролен правоъгълник, б – контролен диск) се спуска на различна дълбочина чрез измерителна стоманена проволка 2 така че то да се разполага на един вертикал с вибратора 3 на ехолота. Мерките на мерната проволка (линия) са отбелязани при натегнато положение. Линията (проволката) се маркира от повърхността на отражателя на 2, 3, 4, 5, 7, 10, 15, 20 и 30 м. На същите тези хоризонти се извършва сравнение на дълбочините, както при спускане на тариращото устройство, така и при неговото вдигане. Способът тариране се прилага за дълбочини не по-големи от 30 м.

По изключение се допуска тариране по грунда. В този случай сравняват дълбочините, измерени с ехолот и ръчен лот на няколко участъци от промера с равно дъно, с плътен грунд и такива дълбочини, които биха покрили целия диапазон от дълбочини, срещащи се в дадения работен ден.

Тарирането при всеки способ се извършва на стоп или дрейф при състояние на морето, което позволява да се получат поправките за всички хоризонти със зададена точност.

От описаната същност на тарирането произтича извода, че този способ позволява, в общия случай, да се получат поправки за дълбочините, изключващи или намаляващи влиянието на цял ред систематични грешки.

Действително, ако обозначим с zЛ точното значение на дълбочината, получено по измерителната линия, а с zэ – значението на дълбочината на същия хоризонт, получено в резултат на измерването с ехолота, то разликата между тях се оказва сумарната поправка ∆zT, определена в процеса на тарирането:

Сумарната поправка от тарирането ∆zT може да бъде представена, като сума от частни поправки:

По този начин, вместо разчет на поправките, влизащи в равенството (12.25), в резултат на тарировката се получава сумарната поправка ∆zT, която служи за изправяне на измерените дълбочини.

Сравнявайки (12.25) и (12.26), лесно ще забележим, че сумарната поправка ∆zT не изключва влиянието на две грешки: ∆zα и ∆zПР. Това е разбираемо: грешките ∆zα и ∆zПР възникват само в процеса на промера, когато се срещат на участъци с наклонено дъно или когато промерът е на плитководен район.

Поправката ∆zα за наклон на дъното е целесъобразно да се въвежда само при значителни дълбочини и ъгъл на наклона по-голям от 5º. На дълбочините за тариране (до 30 м) тя е пренебрежимо малка и не се отчита.

Поправката ∆zПР за потапяне на кораба при плитководие се определя в резултат на натурални изпитания. С тази цел на участъка за изпитание се поставят вехи на различни дълбочини. Величината на поправката ∆zПР се определя по пътя на сравнението на дълбочините, измерени с ехолота за всяка от вехите на стоп и при движение с различна скорост. За всяка веха се извършват няколко пробега с тези скорости, които са установени за промера, а в началото и в края на изпитанието се измерват също така дълбочините от неподвижен кораб.

Ако не са се провеждали изпитания, поправката ∆zПР може да бъде разчетена по формулата:

където H – газене на кораба при стоп, м;

z – дълбочина, м;

g – ускорение на силата на тежестта, м/с2;

k – коефициент, зависещ от отношението дължина на кораба L към неговата ширина B;

V – скорост на кораба, м/с.

Поправките ∆zПР обикновено не са големи и се отчитат само в тези случаи, когато дълбочината е необходимо да се отчита с точност до 0,1 м.

Поправките ∆zмо, ∆zL , входящи в (12.26), могат да останат стабилни в течението на продължително време. По друг начин стоят нещата с поправките ∆zn, ∆zB и особено ∆zv.

Не е трудно да се види, че в поправката ∆zT автоматично се отчита грешката, възникваща за отклонение честотата на въртене на електромотора в момента на тариране от нормалната честота, за която е разчитан ехолота.

В периода на снимката честотата на въртене може да се окаже друга, което води към изменение на погрешността и трябва да бъде отчетена при окончателното поправяне на дълбочините. Тази поправка се изчислява по следната формула:

където nT – честота на въртене на електромотора при тарировка;

nC – честота на въртене на електромотора при снимка.

Честотата на въртене на електромотора nC се определя през 1 – 2 часа, а резултатите се записват в журнал или на ехограмата.

Поправката ∆zv отчита разликата на номиналната скорост vo от реалната вертикална скорост v в точката на измерване на дълбочините. Реалната вертикална скорост v се явява източник на най-голямата грешка, претърпявайки пространствено – времеви изменения основно в зависимост от температурата на водата. Този факт изисква извършването на многократни тарировки на ехолота в различни участъци от района на работа и в различно време, съобразявайки се с възможните изменения на скоростта на звука. Тарирането изисква не малък разход на време и, естествено, снижава производителността на снимката.

В райони със стабилни хидрологични условия тариране се извършва един – два пъти в денонощието. Разминаването на сумарните поправки ∆zT, определени по резултатите на две последователни тарировки с отчитане на изменението на честотата на въртене на електродвигателя, не трябва да превишава 0,3 м. При изпълнение на това условие дълбочините, измерени в процеса на снимката, се поправят с поправката ∆zэ, която се получава по формулата:

където δzВ – поправка за изменение на удълбочаването на вибраторите при снимка по сравнение с удълбочаването при тариране;

∆zПР – поправка за потапяне (изменение на газенето) на кораба при движение на плитководие.

За това, щото всяка дълбочина да бъде поправена с необходимата точност по дискретни значения на поправката ∆zT, определена на стандартни хоризонти, се строи график, по чийто вертикална ос се нанасят дълбочините z, а по хоризонталната – съответните поправки ∆zT. Тогава за всяка промеждутъчна дълбочина може да се снеме значението на поправката ∆zT непосредствено от графиката като разстояние по нормалата от точка ziдо линията на поправките ∆zT = f(z).

В районите с неустойчив хидрологичен режим, когато резултатите от съседни тарирания се разминават на недопустима величина, вместо увеличаване на тяхната честота целесъобразно е да се приемат мерки за непосредствено отчитане на измененията на скоростта на звука: δv = vvT. Тогава изменението δzv към поправката ∆zv, отчитана автоматично в момента на първото тариране, може да бъде получена диференцирайки (12.3):

а сумарната поправка ∆zэ в този случай ще е равна на:

Тарирането позволява да бъдат определени поправките само до дълбочини не по-големи от 30 м, докато измерителната линия е все още достатъчно надеждна и точна. За по-големите дълбочини поправката ∆zэ се изчислява като сума от частни поправки, получени в резултат на отчета на отделни погрешности, свойствени на ехолотите,

където ∆zv– поправка за отклонение на действителната скорост на звука във водата от разчетната;

∆zn – инструментална поправка за отклонение честотата на въртене на електромотора от номиналната;

∆zмо – инструментална поправка за мястото на нулата на ехолота;

∆zL – инструментална поправка за базата между вибраторите при ехолоти с два вибратора;

∆zВ – инструментална поправка за удълбочаване на вибраторите;

∆zα – поправка за наклон на дъното.

Уравнение (12,30) се различава от общото уравнение (12.25) с отсъствието на поправката ∆zПР за потапяне на кораба при движение. По-горе беше упоменато, че поради малката й величина тя е целесъобразно да се отчита само за плитководни райони при точност на отчитане на дълбочините 0,1 м. При използването на много лъчеви хидроакустични устройства с наклонени лъчи допълнително се отчитат поправки за рефракция и качка на кораба.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар