// Вие четете...

Приложни науки

Определяне на положението на точките на земната повърхност.

„Трудът избавя от три големи злини:скука, лоши постъпки и бедност.“

Определяне на положението на точките на земната повърхност.

Физическата повърхност на нашата планета има неравности – вдълбочавания и възвишения. Поради това линиите измервани на земната повърхност, за изобразяването им на хартия, се проектират на хоризонтална плоскост. Ортогонална се нарича проекцията ab=s1 на линията от местността AB=l1, хоризонтално приложена на хоризонтална плоскост и се изчислява по формулата: 

Съответно, където β1, β2, …. β5 – ъгъл на наклона.
Неравностите на земната повърхност се характеризират с отметки, които представляват числови обозначения на височините на точките от земната повърхност, тоест отрязък от отвесната линия от повърхността на Земята до уровената повърхност. Ако отметката на точката се определя относно уровената повърхност (нивото) на океана или морето, то тя се нарича абсолютна. Ако точката се определя относно някаква друга уровена повърхност, преминаваща през някаква избрана точка, то отметката се нарича относителна, или условна. Отметките на точките не рядко се наричат височини или алтитуди и се обозначават с буквата H. Разликите в отметките на съседни точки от земната повърхност се нарича превишение, което се обозначава с буквата h. В зависимост от взаимното положение на точките превишенията могат да бъдат положителни или отрицателни.
Положението на точките от земната повърхност ще бъде известно, ако освен отметки бъдат известни още и техните ортогонални проекции на уровена повърхност. Положението на повърхността на тези точки се определя от координатите в една или друга система.
Много удобна и единна за цялото земно кълбо се явява системата на географските координати: ширина φ, отчитана от екватора в пределите на 0 – 90º към север и юг, и дължина λ, отчитана от 0º до 180º към двете страни от началния меридиан (рис. 5). За начален меридиан се приема Гринуичкия (преминаващ през астрономичната обсерватория в Гринуич). Положителни се считат северните ширини и източните дължини, а за отрицателни – южните ширини и западните дължини.
За определяне на хоризонталните проекции широко е разпространена системата на плоските правоъгълни координати (рис. 6). Абсцисната ос е разположена в плоскостта на меридиана; за положително се счита северното направление. Ординатната ос лежи в плоскостта на първия вертикал (голям кръг, перпендикулярен на плоскостта на меридиана), с положително направление на изток. Много често при изпълнение на топографско геодезични работи се използва системата от полярни координати – на плоскост и в пространството. В геодезията най-често се използва полярната координатна система на плоскост. За начало на координатите се приема точка A, наричана полюс, а точното направление AB се нарича полярно. Координати на определена точка се явяват полярния ъгъл β, отчитан от поляра по часовата стрелка в диапазона 0 – 360º, и полярното разстояние ρ.

 

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар