// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Омразата на антихриста.

Z123„Не бързай да намразваш, ако са ти навредили за първи път. Опасен е не силният, а отмъстителният.“

Омразата на антихриста.

Според православието „Печатът на антихриста, имайки демонично действие, отнема от човека Божията благодат, дарени ни, чрез кръстните страдания на нашия Господ и Спасител Исус Христос. Страшното е това, че хората приели този печат, завинаги ще се лишат от възможността за поклонение и изправяне на своето гибелно състояние.
Но от друга страна Сатаниста – антихрист ни представя точно обратната гледна точка, а именно омраза срещу любов. „Обичайте се един друг“ се счита за върховния закон, но по силата на какво е станал той такъв? На какво разумно основание почива евангелието на любовта? Защо да не мразя враговете си, ако ги „обичам“, това няма ли да ме остави на тяхната милост? Естествено ли е враговете да си правят добро един на друг, но какво е добро? Може ли разкъсаната и кървяща жертва „да обича“ сплесканите с кръв челюсти, които я разкъсват къс по къс? Не сме ли всички хищници по инстинкт. Ако хората напълно престанат да се дебнат един друг, дали ще продължат да съществуват? „Страст и плътско желание“, не е ли по-верен изразът от „любов“, ако става дума за продължаване на расата? „Любовта“ от раболепните писания, не е ли проста дума – заместител за сексуалната дейност? Или е „Великият учител“, възхвалител на евнуси?
Обичай враговете си и прави добро на тези, които те мразят и използват, не е ли това жалката философия на „преклонена главица сабя не я сече”, на човека който се кланя и се моли за милост, когато го ритат? Мрази враговете си, казва Сатаниста, от все сърце и ако, някой те удари по едната буза, размажи му другата! Удари го безпощадно, защото самосъхранението е най-висшият закон! Този, който обръща и другата си буза е страхливо псе! Удар за удар, присмех за присмех, присъда за присъда с прибавен, по избор, задълбочен интерес! Око за око, зъб за зъб, винаги четворно, даже и стократно! Превърни се в ужас за врага си и когато човек намери своя път, ще се е научил по-мъдро да размишлява. Така ще бъдеш уважаван във всички пътеки на живота. А твоят дух, твоят безсмъртен дух, ще живее, не в неосезаем рай, а в мозъците и мускулите на тези, чието уважение си спечелил.”
Но, кой и защо осъди Христос? Важно е да се види какви са хората, осъдили на смърт Христос и са му причинили нечовешки мъки и страдания, до къде води омразата. Христос бил разпнат, защото юдейските старейшини и книжници Го ненавиждали, за дето Той изобличавал тяхното лъже учение и беззаконен живот и Му завиждали, че народът заради учението и чудесата Го уважавал повече, отколкото уважавал тях, и поради това Го наклеветили и осъдили на смърт. Казано е, че Исус Христос бил разпнат при Пилат Понтийски, за да бъде уточнено времето, когато това се случило.
Пилат Понтийски бил римски управител на Юдея, покорена от римляните по онова време. Споменаването на Пилат е нужно, защото в него се вижда изпълнението на пророчеството на Исаков, който казва „Скиптърът не ще се отнеме от Иуда и законодателят – от чреслата му, докле не дойде Примирителят, и Нему ще се покоряват народите”. Споменаването на Пилат Понтийски в Символа на вярата показва, че тъкмо пострадалия при него Исус е истинския Месия, обещан от Бога и очакван в Стария Завет.
В Символа на вярата е казано не само, че Исус Христос е разпнат, но е добавено още, че Той е страдал. Това е, за да се покаже, че разпъването Му на кръста е предизвикало не само привидни страдания и смърт, както твърдели някои лъже учители, но че Той истински страдал и умрял. Споменато е също, че е погребан, и това е в уверение на това, че Христос наистина е умрял и е възкръснал, враговете Му дори поставили стража до гроба и го запечатали.
Омразата към себеподобните е пагубна за всеки нормален човек, а нормален е този който обича не само себе си, но и хората до себе си, другото е омраза, враждебност или накратко казано сатанизъм.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар