// Вие четете...

Поведенчески модели

Омагьосания кръг на избора.

„За мъжа се съди по жената, за майката – по детето.“

Омагьосания кръг на избора.

Майчинството е единствената женска роля, приемана безрезервно във всички епохи от историята на човечеството. Жената е била уверявана, че майчинството й е достойно за същото обществено уважение, каквото получава мъжът за своите културни постижения. Обществото си служи с различни средства за възхваляване на майчинската функция, като й се придава мистичен и божествен ореол. На майчинството се гледа като на абсолютен отказ от собствените интереси; като нещо абсолютно противоположно на егоизма и като най-възвишено и безкористно създаване на нов живот.
Широко разпространено е мнението, че майчината обич е сублимен импулс, вграден в инстинктите на жената, който я стимулира да прави всякакви жертви за успешната реализация на своите деца.
За да се премахне дискриминацията на жената и да се подтикне нейното индивидуално развитие, наложително е да се развенчае мита за нейната майчина роля, тъй като това е една от основните пречки за постигане на едно по-висше бъдеще за човечеството.
Ще цитираме няколко пасажа от книгата на Елизабет Бадинтър „Съществува ли майчината любов“:
„1780: Лейтенантът от полицията Леноар констатира не без горчивина, че от двадесет и една хиляди деца, които се раждат на година в Париж, едва хиляда са отгледани от майките си.
Други хиляда са кърмени от бавачки в бащиния дом. Всички останали биват откъснати от майчината гръд и изпращани в къщата на някоя наемна кърмачка… Как да се обясни това изоставяне на бебето в момент, в който млякото и грижите на майката му дават по-голям шанс да оцелее? Как да се обясни подобна липса на интерес към детето, така различна от сегашните стойности?.. Поради какви причини безразличната към детето майка от 17 век се е превърнала в грижовната майка от 19 и 20 век? Тази промяна на поведението, която противоречи на разпространената идея за един инстинкт, присъщ както на самката, така и на майката, е любопитно явление… Майчината любов е само едно човешко чувство. Ако се вгледаме в поведението на майката през вековете, ще се убедим, че майчиният инстинкт е един мит. Няма да открием едно универсално и задължително поведение на майката. Напротив, ще видим как нейните чувства се променят в зависимост от културата й, от амбициите, от разочарованията. И как от това да не заключим, че майчината любов е само едно чувство, и като такова, тя е случайна по своята същност. Това чувство може да съществува или да не съществува; може да се появи или да изчезне. Да бъде силно или крехко; да привилегирова едно от децата, или всичките. Всичко зависи от майката, от нейната история и от Историята.“
В своя интересен труд професор Бадинтър ни показва как поведението на майката към детето е претърпяло драматични промени през историята и как днешното уважение и признание на майчината роля е резултат от дълъг процес на обществена адаптация, започнал през 1760 г.:
„Моралисти, администратори и лекари се хванаха на работа и изтъкнаха най-изкусните си аргументи, за да ги убедят да кърмят децата си… Това беше похвално слово за щастието и равенството, слово, предназначено за тях. В продължение на почти два века всички идеолози им обещаваха чудеса, стига да поемат майчините си задължения. Бъдете добри майки, и ще бъдете щастливи и почитани. Станете необходими на семейството и ще получите право на гражданство.“
От този пасаж ясно се вижда, че дори това, което изглежда най-присъщо на жената – майчинството, е организирано от и за мъжа, защото именно онова мъжко общество е манипулирало психиката й, за да постави майчинството в зависимост от обществените интереси в определен исторически момент.
Жената е отчуждена дори във функцията си на майка, ограничавана и сведена до инструмент за запазване на вида, като в името на тази необходимост тя трябва да жертва индивидуалното си развитие. Това заключение не е срещу майчинството изобщо, а срещу контролирания, отчужден, невротичен и принудителен процес на майчинството.
Недопустимо е жената да има само две възможности за избор, за да се реализира като такава: майчинство или имитиране на мъжки роли. Необходимо е на всяка цена да се открие трети път, който трябва да бъде на свободното и съзнателно индивидуално развитие.
Ще сложим пръст в раната, като засегнем най-своеобразния проблем на майчинството, защото е механизъм, който затруднява пряко еволюцията на цялото човечество. Става дума за необходимостта да се обоснове защо жените имат деца и какво е действителното им отношение спрямо този въпрос. От голямо значение е да се познава тази мотивация, защото обикновено началният импулс дава насока на развитието на всяко явление, като в нашия случай този импулс е действителната основа на майчинството.
Става дума за многозначителния факт, че нито едно дете не се ражда свободно, напротив, то идва на света обременено или отчуждено в зависимост от интересите на майката. Казано с други думи, децата не идват на този свят, за да се развиват свободно, а за да задоволят нуждите на майката, някои от които са следните:
а) детето е лесно достъпен начин да получи любов;.
б) чрез детето майката се реализира като жена;
в) кара я да се чувства „добра“, тоест необходима и достойна да бъде обичана;
г) помага й да поддържа идеализирания образ на майката, като функцията му е предназначена за нея, а не за него;
д) успокоява тревогата, породена от безполовия комплекс;
е) реализира очаквания, на които бащата не е отговорил;
ж) замества някой починал близък и поправя грешки на бащата;
з) събужда у майката очакване за закрила и компания на старини.
Това явление предопределя света, тъй като новите човешки същества се развиват в зависимост от нуждите на майката, които пък от своя страна са предварително предопределени от околната среда. Така се получава омагьосан кръг, който не може да бъде преодолян с обикновени средства.
Необходимо е да се разбере, че по този начин човешкият прогрес става невъзможен, защото всяко ново поколение ще се ограничи да повтаря невротичните схеми на майките, които пък са ги наследили от своите майки.
Говорим за невротични потребности, защото целият този процес има компулсивен характер – протича принудително. Потвърждение за това е фактът, че майката очаква от децата си компенсация за всичко, което не е успяла да постигне в живота.
Психологическата принуда, която майката упражнява върху детето, поражда в него желание за бунт, за противопоставяне, както и прикрита ярост, която то не може да прояви, защото е насочена срещу майката и е неосъзната. Тази агресивност впоследствие се пренася върху други хора или върху самото него.
Трябва да се вземе предвид фактът, че майката е всемогъща за детето – както още преди раждането му, така и по време на детството. Това поражда у него силна зависимост, която по-късно се превръща в бунт. В случай че е момче, непослушанието в детството преминава по-късно, в зряла възраст, в мачизъм.
Майчината обич не е лишена от егоизъм, тъй като, от една страна, е начин жената да получи уважение и признание, както и да превъзмогне безполовия комплекс, а от друга – средство да се реализира като жена посредством един универсално приет и възхваляван модел.
Най-деликатната страна на този въпрос е, че жената е учителката на света, защото както мъже, така и жени са под преките й грижи през детството, докато бащата обикновено разполага с малко време, което да посвети на децата си.
Но подготвена ли е жената да бъде наставник на децата си, когато дори не е постигнала собственото си развитие?
Очевидно е, че ако една личност не се е реализирала, нищо не може да даде на другите, тъй като е невъзможно да дадеш нещо, което не притежаваш.
Майчината роля се е формирала под силен обществен натиск, чиято цел е жената да се реализира чрез майчинството. Много жени си дават сметка за това твърде късно, когато са на 40-50 години, имат няколко деца и са дълбоко самотни.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар